Реликвата

Оглавление

— Какво е то? — попита Д’Агоста.

Насили се да погледне по-отблизо. Поставеният в легенче от неръждаема стомана мозък представляваше по-скоро някаква пихтиеста каша, отколкото твърде тяло. Той извърна глава. Бейзбол. Мисли си за бейзбол. Подаване, удар с бухалката…

— Таламуса и хипоталамуса. Телесните регулатори.

— Телесните регулатори — повтори Д’Агоста.

— Хипоталамусът регулира телесната температура, кръвното налягане, сърдечния пулс и метаболизма на мазнините и въглехидратите. Както и цикъла сън-будуване. Предполагаме, че контролира центровете за удоволствие и болка. Много сложен орган, лейтенант.

Тя го изгледа втренчено в очакване на следващия въпрос.

— Как осъществява всичко това? — принуди се да попита той.

— Хормони. Отделя стотици регулаторни хормони в мозъка и кръвния поток.

— Аха — отвърна Д’Агоста.

Той отстъпи назад. Бейзболната топка се извиси към центъра на игрището, централният защитник я върна обратно, вдигната ръкавица…

— Ела да погледнеш това, Фред — възкликна Живиц.

Фред се приведе над легенчето.

— Прилича на… Всъщност не знам…

— Хайде, Фред! — настоя Живиц.

— Ами, прилича почти на… — Фред направи пауза. — Като че ли е отхапано парче.

— Точно така. Фотограф! — Делбърт изтича. — Заснеми това.

По същия начин изглежда парче кекс, отхапано и изплюто от децата ми.

Д’Агоста се наведе напред, но не забеляза нищо особено в сивкавата кървава пихтия.

— Напомня полукръгла човешка захапка, но е по-едра и по-нащърбена от нормалното. Ще вземем разрез. Да направим проверка за наличието на слюнчени ензими, Фред — за всеки случай. Отнеси това в лабораторията и им кажи да го замразят и разрежат тук, тук и тук. Пет разреза на всяко. Да оцветят поне едно с еозинофил. Да оцветят едно със слюнчен активен ензим. И всичко останало, за което се досетите ти или те.

Щом Фред излезе, Живиц продължи:

— Разрязвам главния мозък наполовина. Задният дял е контузен при изваждането от черепа. Снимай. Върху повърхността личат три успоредни рани или белези на приблизително разстояние четири милиметра с дълбочина около сантиметър. Разтварям първата рана. Снимай. Лейтенант, виждате ли, че на повърхността следите са широки, а навътре се стесняват? Какво мислите?

— Не знам — отвърна Д’Агоста, надничайки малко по-отблизо.

„Просто един мъртъв мозък“, мина му през ума.

— Може би дълги нокти? Изострени към върха? Имате ли предвид потенциален убиец психопат?

Фред се върна от лабораторията и двамата продължиха работата си върху мозъка, което на Д’Агоста му се видя цяла вечност. Най-после Живиц нареди на Фред да го постави в хладилника.

— Сега ще направя оглед на ръцете — каза в микрофона тя.

Свали пластмасовата торбичка от дясната ръка и я разтвори внимателно. След това я повдигна и завъртя, оглеждайки ноктите.

— Под палеца, показалеца и безименния има чужда тъкан. Фред, три вдлъбнати предметни стъкла.

— Той е момче — обади се Д’Агоста. — Нормално е да има мръсно под ноктите.

— Може би, лейтенант — отвърна Живиц.

Тя изстърга материал изпод нокътя на всеки пръст поотделно и го постави във вдлъбнатините.

— Фред, стереообектива? Искам да ги огледам.

Живиц нагласи предметното стъкло на статива, надникна през окуляра и фокусира.

— Нормална на вид мръсотия под нокътя на палеца. Същото и при останалите. Фред, пълен анализ — за всеки случай.

По лявата ръка нямаше нищо особено.

— Сега — продължи Живиц — ще огледам надлъжната рана върху предната част на трупа. Дел, снимай тук, тук и тук и всичко, което сметнеш, че ще покаже най-добре раната. Крупни планове на местата на проникването. Убиецът сякаш е направил този У-образен разрез специално за нас, не мислите ли, лейтенант?

— Да — промълви Д’Агоста, преглъщайки с усилие.

Последваха няколко светкавици.

— Форцепс — разпореди Живиц. — Точно над лявото зърно започват три разкъсвания на гръдния кош, проникват навътре и разкъсват мускула. Ще отворя и ще огледам първата рана. Отваряй, Фред… Оглеждам раната. Откривам неопределена чужда материя. Фред, непромокаем плик? Напомня плат, може би от ризата на жертвата. Снимка.

Светкавицата изцъка, тя вдигна нагоре малко парченце, напомнящо окървавена марля, и го пусна в плика. Известно време продължи да оглежда, без да каже нищо.

— В дълбочината на мускула има друго парче чужда материя на около четири сантиметра точно под дясното зърно. Закрепено върху реброто. Изглежда твърдо. Снимка. Постави флагче, Фред.

Тя го измъкна и го вдигна нагоре — някакъв кървав къс на върха на издължения форцепс.

Д’Агоста се престраши да се приближи.

— Какво е това? Може би е добре да го изплакнем и да го огледаме?

Тя го погледна бегла усмивка.

— Фред, донеси ми стъкленица с дестилирана вода.

После пусна предмета и при разбъркването водата се оцвети в кафеникаво червено.

— Запази водата, ще проверим дали има още нещо в нея — каза тя и вдигна находката си срещу светлината.

— Исусе Христе! — промълви Д’Агоста. — Това е нокът. Шибан нокът.

Живиц се извърна към помощника си.

— Това ще е най-пикантният момент от записа, нали, Фред?

11

Марго тръсна книгите и листата върху дивана и погледна поставения над телевизора часовник: десет и петнайсет. Поклати глава. Какъв невероятен кошмарен ден! Допълнителните часове труд добавиха само три нови параграфа към дисертацията. А и оставаше още работа над текста за витрината на Мориарти. Въздъхна, изпитвайки съжаление, че даде съгласието си.