Реликвата

Оглавление

— Я стига, Пендергаст! — отвърна изненадан Д’Агоста, оглеждайки съсредоточено детектива. — Забелязах, че си в състояние да зарежеш изтънчените маниери, когато ти отърва.

Пендергаст замига с невинен израз насреща му.

— Съжалявам, лейтенант. Моля да бъда извинен за непристойното ми поведение. Просто не мога да понасям надути бюрократи. Боя се, че понякога ставам твърде рязък с тях. — Той вдигна книгата. — Лош навик, от който не мога да се отърва.

17

Прозорците на лабораторията гледаха към Ийст ривър със складовете и рушащите се индустриални постройки в Лонг Айлънд Сити на отсрещния й бряг. Люис Търоу беше застанал до прозореца и наблюдаваше един натоварен с боклуци и заобиколен от безброй чайки огромен шлеп, влачен на буксир към морето. „Вероятно такова количество боклук се натрупва за една минута в Ню Йорк Сити“ — мина му през ума.

Търоу обърна гръб към прозореца и въздъхна. Мразеше Ню Йорк, но човек винаги трябваше да избира. Неговият избор беше да понася града и да работи в една от най-добрите лаборатории по генетика в страната или да работи в някоя калпаво оборудвана лаборатория в някое приятно провинциално градче. Засега беше избрал големия град, но търпението му постепенно се изчерпваше.

Чу тихо прозвънване, последвано от глухото свистене на минипринтера. Резултатите започнаха да пристигат. Финалното тихо прозвънване означаваше, че принтирането е приключило. Паралелният процесорен компютър „Омега–9“ на стойност три милиона долара, чиито обемисти сиви кутии заемаха цялата стена, престана да жужи. Само няколко светлинки подсказваха, че все още е включен. Беше специален модел, предназначен за изследване на ДНК и за генни тестове. Търоу пристигна преди шест месеца в лабораторията специално заради тази машинка.

Измъкна разпечатката и я разгледа. Първата страница представяше обобщените резултати, последвани от серия нуклеинови киселини, открити в мострата. До тях имаше колони с букви, идентифициращи ДНК сегментите и гените от изследваната група.

В този случай изследваната група беше необичайна: едри котки. Търсеха генни съответствия с азиатски тигър, ягуар, леопард и американски рис. Беше включил и леопард „чита“, тъй като генетичните му параметри бяха много добре познати. Както обикновено, избраната странична група беше homo sapiens, за да се гарантират точността на резултатите и надеждността на мострата.

Той прегледа обобщените резултати.

...

Серия 3349А5 990
МОСТРА: НЙ Сити Криминална лаборатория ЛА–33
РЕЗЮМЕ

ИЗСЛЕДВАНА ГРУПА
КОНТРОЛ СЪС СТРАНИЧНА ГРУПА

„Но това са пълни глупости!“ — помисли си Търоу. Мострата съответстваше много повече на страничната група, отколкото на изследваната — обратно на очакваното. Само четири процента вероятност генетичният материал да е от едра котка и трийсет и три процента да е от човек.

Трийсет и три процента. Все още недостатъчно, но в сферата на възможното.

Значи трябваше да потърси съответствие в Генлаб. Това беше огромна международна ДНК база данни — двеста гигабайта и повече, — съдържаща ДНК вериги, сегменти и гени на хиляди организми от бактерията escherichia coli до homo sapiens. Щеше да сравни резултатите с базата данни в Генлаб, за да установи от какво е тази ДНК. Изглеждаше сходна с човешката. Недостатъчно, за да е от човекоподобна маймуна, но вероятно от нещо като лемур.

Това раздразни любопитството му. До този момент дори не подозираше, че лабораторията му работи за полицейския отдел. Какво, по дяволите, ги е накарало да предположат, че мострата е от едра котка — учуди се той.

Резултатите достигнаха обем от осемдесет страници. ДНК броителят изреди идентифицираните нуклеотиди в колони, посочвайки вида, идентифицираните гени и неидентифицираните редици. Търоу знаеше, че повечето редици ще бъдат идентифицирани, тъй като единственият организъм с цялостна генетична карта е споменатата бактерия.

Търоу огледа бегло цифрите и отнесе хартията до бюрото си. С няколко команди от клавиатурата на своята СПАРК-станция 10 можеше да се добере до информация от хиляди бази данни. Ако „Омега–9“ не разполагаше с необходимата му информация, автоматично щеше да влезе в Интернет и да открие компютър, в който има такава.

Оглеждайки по-подробно разпечатката, Търоу се намръщи. „Това трябва да е изроден образец — мина му през ума. — Твърде много неидентифицирани ДНК.“

Той престана да прелиства страниците. Наистина имаше нещо странно: програмата беше идентифицирала значително количество ДНК като принадлежаща на животно, наречено hemidactylus turcicus.

Какво, по дяволите, е това — запита се Търоу.

Биологичната поименна база данни изплю отговора:

...

ПОПУЛЯРНО ИМЕ: ТУРСКИ ГУЩЕР

Търоу се учуди и напечата: „РАЗШИРИ“.

...

HEMIDACTYLUS TURCICUS: ТУРСКИ ГУЩЕР.
ПРОИЗХОД: СЕВЕРНА АФРИКА
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В МОМЕНТА: ФЛОРИДА, БРАЗИЛИЯ, МАЛА АЗИЯ, СЕВЕРНА АФРИКА.
СРЕДНО ГОЛЯМ ГУЩЕР ОТ СЕМЕЙСТВО ГУЩЕРИ, GEKKONIDAE, ДЪРВЕСЕН, НОЩЕН, БЕЗ ПОДВИЖНИ КЛЕПАЧИ

Търоу излезе от базата още докато информацията продължаваше да тече. Това очевидно бяха пълни глупости. Гущерова ДНК и човешка ДНК в една и съща проба? Но не се случваше за първи път. Не можеше да обвинява компютъра. Беше неточна процедура и бяха познати незначителни количества ДНК от какъвто и да било организъм.

Огледа разпечатката. По-малко от петдесет процента от съответствията бяха човешки — много нисък процент, ако мострата е от човек, но не и невъзможно за похабена мостра. А и винаги съществуваше вероятността за замърсяване. Една-две случайни клетки можеха да опропастят цяла серия. Последното му се струваше все по-вероятно. Какво може да се очаква от нюйоркската полиция? Не можеха да се справят дори с онзи тип, който открито продаваше наркотици на ъгъла срещу жилищната му кооперация.