Реликвата

Оглавление

— Доктор Фрок — обади се Марго, — мисля, че котога са отглеждали това растение. Уитлеси е съхранил няколко образци в своята преса, а гравюрата върху диска изобразява ритуалното събиране на реколтата от растението. Сигурна съм, че тези влакна са точно от сплесканите стръкове от водна лилия в пресата на Уитлеси — изобразени върху диска. И сега вече знаем, че тъкмо тези влакна е имала предвид жената, когато е крещяла „Мбун“. Мбун, синът на дявола, е името на растението!

Тя измъкна припряно странното растение от пресата. Беше тъмнокафяво и сбръчкано с мрежа от черни жилки. Листото беше месесто и жилаво, а черният ствол — твърд като изсъхнал корен. Марго го приближи предпазливо към носа си. Миришеше на мускус.

Фрок го огледа със смесица от боязън и изумление.

— Блестящо заключение, Марго! — промълви той. — Котога със сигурност са създали цяла серия ритуали, свързани със събирането и обработката на растението. Очевидно за да усмиряват звяра. Няма съмнение, че статуетката изобразява тъкмо този звяр. Но как се е оказал тук? И защо?

— Мисля, че се досещам — съсредоточено отвърна Марго. — Моят познат, който вчера ми помогна да огледам сандъците, прочел за подобна серия убийства, извършени в Ню Орлийнс преди няколко години на товарен кораб от Белем. Той издирил товарителниците на сандъците и установил, че са се намирали на същия този кораб.

— Значи създанието се е придвижвало със сандъците!

— Именно затова агентът от ФБР Пендергаст пристигна от Луизиана — добави Марго.

Фрок се извърна с грейнали очи.

— Мили Боже! Докарали сме някакъв зловещ звяр в музея насред Ню Йорк Сити! Това е отмъстителният ефект Калисто: някакъв свиреп хищник, появил се в резултат на собствената ни разрушителност. Да се молим да е само един.

— Все пак що за създание би могло да е това? — попита Марго.

— Не знам — отговори Фрок. — Живяло е на платото и се е хранело с тези растения. Чудноват вид: незначителен брой негови представители вероятно са оцелели още от времето на динозаврите. А може би е продукт на шантаво разклонение на еволюцията. Платото представлява изключително крехка екосистема, биологически остров на необикновени видове, заобиколен от джунгла. В такива места животни и растения могат да развият странни паралели, странни взаимозависимости. Общ ДНК фонд — само си помисли! И точно тогава…

Фрок замълча.

— Точно тогава! — почти извика той, удряйки с ръка облегалката на количката. — Точно тогава откриват злато и платина на платото! Нали така ти е казал Йоргенсен? Малко след разтурването на експедицията са опожарили платото, построили са магистрала, докарали са тежко минно оборудване. Унищожили са цялостната екосистема, включително и племето котога. Замърсили са реките и тресавищата с живак и цианид.

Марго кимна енергично.

— Пожарите са бушували седмици наред и растението, с което се е изхранвало това създание, е изчезнало.

— Така че създанието е тръгнало на път, за да открие сандъците и храната, от която се нуждае.

Фрок отново млъкна, отпуснал глава върху гърдите си.

— Доктор Фрок — тихо каза след малко Марго. — Как е разбрало, че сандъците са в Белем?

Фрок я погледна, премигвайки.

— Не знам — отвърна той. — Странно, нали…

Изведнъж той поривисто сграбчи облегалките на количката и се надигна възбуден.

— Марго! — възкликна Фрок. — Можем да разберем точно какво представлява създанието. Екстраполаторът! Разполагаме с ДНК на създанието: ще я въведем в програмата и ще получим описание.

Марго премигна.

— Имате предвид нокътя?

— Точно така!

Фрок се приближи до компютъра и пръстите му зашариха по клавиатурата.

— Сканирах разпечатката на Пендергаст и я съхраних в компютъра — продължи той. — Сега ще прехвърля данните в програмата на Грегъри. Ще ми помогнеш ли?

Марго зае мястото на Фрок пред екрана. След миг изникна съобщение:

...

ПРИБЛИЗИТЕЛНО ВРЕМЕ ДО ПРИКЛЮЧВАНЕ: 55,30 мин.

Хей, Марго, това май е дебела работа. Защо не си поръчаш пица? Най-доброто заведение в града е „Антонио“. Препоръчвам ти зелено чили и пеперони. Да изпратя ли факс с поръчката ти?

Беше пет без петнайсет.

40

Д’Агоста наблюдаваше развеселен как двама плещести работници разгъваха червен килим между двете редици палмови дървета в Голямата ротонда на музея, през бронзовата врата и надолу по стъпалата пред централния вход.

„Ще подгизне от дъжда“ — мина му през ума.

Беше се здрачило и Д’Агоста видя огромните буреносни облаци, надвиснали като планини на северозапад над брулените от буйния вятър дървета по Ривърсайд драйв. Изтрещя далечен гръм и експонатите в представителната витрина на Ротондата леко подръннаха, а по матираните стъкла на бронзовата врата плъзнаха няколко дъждовни капки. Задаваше се страхотна буря, както личеше и от сателитната снимка, която показваха в новините още от сутринта. Луксозният червен килим доста щеше да се поизмокри, както и луксозните посетители.

Музеят беше затворил врати за широката публика още в пет часа. Изисканите гости щяха да започнат да пристигат след седем часа. Медиите обаче вече бяха тук: телевизионни фургони със сателитни антени, шумно разговарящи фотографи, всевъзможни съоръжения.

Д’Агоста изпращаше разпорежданията си по радиостанцията. Двайсетината полицаи бяха заели стратегически позиции из Небесната зала и на други места вътре и извън музея. Беше доволен, че вече можеше да се ориентира почти из целия район. Двама от хората му вече бяха успели да се изгубят и се наложи да ги измъкват чрез радиостанциите.