Реликвата

Оглавление

Едновременно с изтрещелия мощен гръм и блясъка на светкавицата Пендергаст отпусна ръка, за да омекоти „ритането“. За част от секундата зърна появилата се бяла ивица върху черепа на звяра. Миг по-късно създанието изчезна зад далечния ъгъл и коридорът опустя.

Пендергаст разбра какво се беше случило. Беше виждал подобна бяла ивица по време на лов на мечка: куршумът беше рикоширал от черепа, откъсвайки парче кожа с козината и оголвайки костта. Перфектно насоченият куршум 45-и калибър с покритие от сплав на хром беше отскочил от черепа на създанието като сдъвкано хартиено топче. Пендергаст рухна напред, изпускайки пистолета си на пода. В този момент осветлението отново потрепна и угасна.

47

Застанал до масите с ордьоврите, Смитбек се наслаждаваше на гледката на изправения и жестикулиращ пред микрофона Райт, чийто глас бумтеше от близкия високоговорител. Смитбек изобщо не го слушаше, безрадостно уверен, че по-късно Рикман ще го снабди с разпечатката на речта му. Тълпата от половин час се блъскаше да нахлуе в изложбените зали след края на речта му. Но Смитбек си стоеше на мястото, без да прояви какъвто и да било интерес. Огледа отново масата, чудейки се дали да изяде една тлъста скарида или блина au caviar.

Лапна една палачинка — всъщност пет — и задъвка. Забеляза, че хайверът е сив и неосолен — наистина от есетра, а не фалшификата, който обикновено пробутваха по приеми и всевъзможни други събития.

Все пак изчисти и една скарида, след това втора, последвани от пълна лъжица овкусени с лимонов сок дребни рибки, три намазани с хайвер от треска бисквити с подправки и лимон, няколко тънки филийки студено пушено говеждо, никакъв бифтек тартар — благодаря много, — но задължително две парченца уни суши… Огледа сервираните една до друга чинии с деликатеси, подредени в дълга поне петнайсет метра редица. Не беше виждал подобни неща и нямаше намерение да пропусне нито едно от тях.

Неочаквано оркестърът нещо се разколеба и в същия момент нечий лакът се заби в ребрата му.

Смитбек се обърна да направи забележка на досадника и в следващия миг се озова сред хаоса на блъскаща се, стенеща, крещяща тълпа. Изблъскаха го към масата, той се опита да запази равновесие, но се подхлъзна и падна и се изтърколи под нея. Свит на пода, наблюдаваше препускащите покрай него крака. Пространството се изпълни с писъци и отвратителната суматоха на блъскащи се едно в друго човешки тела. До ушите му достигаха откъслечни изкрещяни думи: „… труп!“, „… убийство!“ Пак ли се беше развихрил убиецът? Насред многохилядната тълпа? Не беше възможно!

Нечий женска обувка от черен филц със заплашително остър ток отскочи под масата и спря пред носа му. Блъсна я с отвращение, забеляза, че все още стиска парче скарида в ръката си, и го напъха в устата си. Каквото и да се беше случило, събитията се развиваха мълниеносно. Не беше за вярване колко светкавично може да обезумее една тълпа!

Масата се разтресе и се отмести и Смитбек видя едно огромно плато да се изтърсва от ръба й. На всички страни се разлетяха бисквити и хапки камамбер. Сграбчи изпопадалите върху ризата му бисквити и парчета сирене и ги налапа. На двайсет сантиметра от лицето му десетки подметки тъпчеха и размазваха голямо парче баница с риба. Още едно плато се стовари с трясък и сивкавата каша на хайвера се размаза по пода.

Осветлението помръкна. Смитбек светкавично напъха дебел резен камамбер в устата си и започна да дъвче, давайки си сметка, че се тъпче като невидял в момент, когато най-колосалното събитие, на което беше присъствал някога, му се сервира като върху сребърен поднос. Претършува джобовете си за портативния касетофон. Осветлението помръкна и пак се засили.

Смитбек започна да говори припряно, прилепил касетофона до устата си, надявайки се, че гласът му ще превъзмогне оглушителния рев на тълпата. Това беше невероятен шанс. По дяволите Рикман! Всички ще се бият за тази история. Надяваше се, че ако присъстват други журналисти, в момента са се втурнали като обезумели да се измъкнат.

Осветлението отново потрепна.

Сто хиляди в аванс, нито цент по-малко! Беше в центъра на събитията от самото начало. Никой не можеше да конкурира шанса му.

Осветлението потрепна за трети път и угасна.

— Копелета! — изрева Смитбек. — Някой да запали осветлението!

Марго избута количката зад поредния завой и спря да изчака Фрок отново да извика Пендергаст. Гласът му отекна самотно.

— Почва да става безсмислено — възкликна с раздразнение Фрок. — В сектора има няколко огромни хранилища. Може да е в някое от тях и да не ни чува. Да проверим няколко. Това е единственото, което ни остава. — Той изпъшка, докато бъркаше в джоба на сакото си. — Никога не се разделям с това — добави той и й подаде един сериен ключ за уредници.

Марго отключи първата врата и надникна в сумрака.

— Господин Пендергаст? — подвикна тя.

В мрака проблясваха подредени по рафтовете огромни кости. От парче скала върху една дървена платформа близо до вратата стърчеше голям колкото фолксваген череп на динозавър с проблясващи черни зъби.

— Следващата! — каза Фрок.

Осветлението помръкна.

И в следващото хранилище не последва отговор.

— Още един опит — настоя Фрок. — Ей там, в дъното на коридора.

Марго спря пред посочената врата с табела „ПЛЕИСТОЦЕН 12Б“ и забеляза в дъното на коридора водещ към стълбище изход. Докато отваряше вратата на хранилището, осветлението потрепна за втори път.

— Това е… — започна тя.

В тесния коридор отекна оглушителен гръм. Марго се огледа с разтуптяно сърце, опитвайки се да определи посоката, от която беше дошъл — по всяка вероятност иззад един завой, до който все още не бяха стигнали.