Кръвна връзка

Оглавление

Но вниманието на публиката бе приковано във френското ферарй, което профуча победно през финалната линия. Зрителите избухнаха в бурни овации, втурнаха се към колата, заобиколиха я и завикаха приветствено. Пилотът бавно се изправи и свали очилата и шлема си.

Тя имаше късо подстригана коса с цвят на пшеница, а лицето й бе със строги и волеви черти. В класическата й красота имаше нещо студено. Тялото й трепереше, но не от изтощение, а от възбудата при мисълта за мига, в който бе погледнала в очите на Хорхе Амандарис, преди да го изпрати в небитието. Говорителят викаше възбудено по радиоуредбата: „Победител е Елен Рофи-Мартел от Франция, с автомобил на «Ферари»!“

Два часа по-късно Елен и съпругът й Шарл бяха в апартамента си в хотел „Риц“ в центъра на Буенос Айрес. Бяха се разположили върху килима пред камината. Елен бе гола и застанала в класическата поза върху него, а Шарл проплакваше:

— О, Господи! Моля те, не прави това с мен! Моля те!

Но молбите му за милост увеличаваха възбудата й и тя започна да влага повече сили, увеличаваше болките му и гледаше насълзените му очи. „Наказан съм без никаква причина“ — помисли си Шарл. Ужасяваше се от мисълта какво би направила Елен, ако някога научеше за извършеното от него престъпление.

Шарл Мартел се бе оженил за Елен Рофи заради името и парите й. След бракосъчетанието тя бе запазила името си наред с неговото и бе задържала парите при себе си. Когато Шарл разбра, че е направил несполучлива сделка, бе вече твърде късно.

Шарл Мартел бе младши адвокат в голяма парижка юридическа фирма, когато се срещна за първи път с Елен Рофи. Казаха му да занесе някакви документи в заседателната зала, където имаше среща с клиент. В залата седяха четиримата старши съдружници във фирмата и Елен Рофи. Шарл бе чувал за нея. Цяла Европа бе чувала за нея. Тя бе една от наследниците на фармацевтичната корпорация Рофи. Беше буйна и ексцентрична, а вестниците и списанията я обожаваха. Бе шампионка по ски, караше собствения си реактивен самолет, водила бе няколко експедиции по планините в Непал, караше спортни коли и яздеше коне, а мъжете си сменяше така често, както и гардероба си. Снимката й постоянно се появяваше в „Пари Мач“ и „Жур дьо Франс“. Сега бе дошла в юридическата кантора, защото фирмата уреждаше развода й. Четвъртия или петия й развод — Шарл Мартел не беше сигурен кой точно поред, нито пък се интересуваше. Космополитите Рофи бяха твърде далеч от неговия свят.

Шарл поднесе неспокойно документите на шефа си, но не се притесняваше от присъствието на Елен Рофи, дори не погледна към нея, а се смущаваше от четиримата старши съдружници. Те олицетворяваха Авторитета, а Шарл Мартел уважаваше авторитетите. По принцип бе затворен човек, доволен от скромния си живот в малко апартаментче в Паси и неголямата си колекция от марки.

Шарл Мартел не беше блестящ адвокат, но бе компетентен, задълбочен и благонадежден. Притежаваше някакво отживяло чувство за достойнство. Бе в началото на четиридесетте, а външният му вид, макар и не неприятен, далеч не бе предразполагащ. Някой някога го бе описал като мокър пясък и изказването не бе далеч от истината. Ето защо бе доста изненадващо, че на другия ден след срещата с Елен Рофи, Шарл Мартел бе извикан в кабинета на мосю Мишел Сашар, един от старшите съдружници, където му съобщиха:

— Елен Рофи желае вие да се заемете лично с бракоразводното й дело. Започвате веднага.

Шарл Мартел остана като гръмнат.

— Защо именно аз, мосю Сашар? — попита той.

Сашар го погледна в очите и отвърна:

— Нямам представа. Погрижете се да я обслужите добре.

И тъй като водеше делото за развод на Елен, на Шарл му се налагаше да я вижда често. Прекалено често според него. Обаждаше му се по телефона и го канеше на вечеря във вилата си в Ле Весине, за да поговорят за делото, или пък го канеше на опера и в къщата си в Дьовил. Шарл непрекъснато се опитваше да й обясни, че делото е много леко и че няма да има никакви проблеми да получи развод, но Елен — тя настоя да я нарича Елен, за да го притесни още повече, — му каза, че й е необходимо да бъде успокоявана непрекъснато. По-късно се сещаше за това с горчива усмивка.

През седмиците, последвали първата им среща, Шарл започна да подозира, че Елен Рофи се интересува от него в романтичен план. Не можеше да го повярва. Той бе никой, а тя бе член на една от най-известните фамилии, но Елен не го остави да се съмнява относно намеренията й.

— Аз ще се омъжа за теб, Шарл.

Никога не бе мислил да се жени. С жените не се чувстваше добре. Освен това не обичаше Елен. Не беше дори сигурен дали я харесва. Суетенето и вниманието, с които я посрещаха, където и да отидеха, го смущаваха. Попаднал бе в центъра на вниманието, тъй като тя бе известна личност, а с подобна роля не бе свикнал. Усещаше болезнено и пълната противоположност помежду им. Нейната претенциозност бе обидна за консервативния му характер. Тя налагаше модни тенденции и бе образец за очарователност, докато той — той бе един обикновен, с нищо незабележителен адвокат на средна възраст. Не можеше да разбере какво намира в него Елен Рофи. Нито пък другите можеха да разберат. Поради добре известните й занимания с опасни спортове, които обикновено бяха чисто мъжка територия, се носеха слухове, че Елен Рофи е защитник на движението за права на жените. В действителност тя презираше движението и се отнасяше с недоверие към концепцията за равноправие. Не виждаше никаква причина да се разрешава на мъжете да бъдат равноправни с жените. Хубаво е да има мъж наоколо, когато е необходимо. Мъжете не са особено интелигентни, но могат да бъдат научени да поднасят и палят цигари, да изпълняват поръчки, да отварят вратите пред дамите и да създават удоволствия в леглото.