Кръвна връзка

Оглавление

Елизабет се държеше настрана от другите ученички. Някои от момичетата живееха по две или по три в стая, но Елизабет бе поискала да я настанят самостоятелно. Пишеше дълги писма на баща си, а после късаше онези от тях, които издаваха чувствата й. От време на време идваше по някоя кратка бележка от него, а за рождените си дни получаваше весело опаковани подаръци от скъпи магазини, изпращани й от секретарката му. Елизабет страдаше от отсъствието на баща си ужасно.

За Коледа щяха да се съберат във вилата в Сардиния и колкото по-малко време оставаше дотогава, толкова повече търпението й се изчерпвайте. Щеше да се поболее от вълнение. Направи си цял списък от задачи за изпълнение и внимателно ги записа:

Да не бъда досадна.

Да проявявам интерес.

Да не се оплаквам от нищо, особено от училището.

Да не разбере, че се чувствам самотна.

Да не го прекъсвам, когато говори.

Да бъда в спретнат вид, дори на закуска.

Да се смея много, така че да види колко съм щастлива.

Записаното бе като молитва, отправена към боговете. Ако вършеше всички тези неща, може би — просто може би, решенията й ще се покрият с фантазиите й. Ще прави задълбочени изказвания за третия свят и развиващите се страни, а баща й ще се учудва: „Не знаех, че проявяваш такъв интерес“ (правило номер две), или пък: „Ти си много умно момиче, Елизабет.“ А после ще се обърне към секретарката си и ще и каже: „Мисля, че Елизабет няма защо да ходи повече на училище. Защо да не я задържа тук, при мене?“

Една гореща, искрена молитва.

Малкият реактивен самолет на компанията взе Елизабет от летището в Цюрих и я отведе до летището в Олбия, където я посрещна една лимузина. Елизабет седна в колата отзад, като се заставяше да успокои разтрепераните си колена. „Каквото и да се случи — упорито си мислеше тя, — няма да ме види разплакана. Не трябва да узнае, че ми е липсвал толкова много.“

Колата пое по дългия, лъкатушещ планински път, водещ за Коста Смералда, а после се отби по тесния път към върха. Елизабет винаги се страхуваше, когато се движеше по този път. Беше тесен и стръмен, като от едната му страна се издигаше планината, а от другата се спускаше ужасната пропаст.

Колата спря пред къщата, а Елизабет излезе и тръгна към вратата, после се затича с всички сили. Входната врата се отвори и местната прислужница Маргарита застана на прага с усмивка.

— Здравейте, мис Елизабет.

— Къде е баща ми? — попита Елизабет.

— Наложи се да замине за Австралия по някаква спешна работа. Но ви остави тук цял куп прекрасни подаръци. Ще бъде една чудесна Коледа.

ГЛАВА 11

Елизабет бе донесла със себе си Книгата. Застана в хола на вилата и се загледа в портрета на Самуел Рофи с Терения до него, усещайки присъствието им, сякаш бяха оживели. Доста време мина преди Елизабет да се обърне и да се качи по стълбите до горната стая с Книгата в ръце. Всеки ден прекарваше там с часове, като прочиташе и препрочиташе написаното, чувствайки се все по-близка със Самуел и Терения, а разделящите ги сто години просто изчезваха…

През следващите няколко години, четеше нататък Елизабет, Самуел прекарвал дълги часове в лабораторията на д-р Вал, като му помагал да смесва мехлемите и лекарствата и учел за какво се използват. И винаги на заден план стояла Терения — ефирна и красива. Самото й присъствие го изпълвало с увереност, че мечтата му ще се осъществи и че някой ден тя ще му принадлежи. Самуел се разбирал добре с д-р Вал, но с майката на Терения нещата стояли другояче. Тя била женище с остър език, обичала да се превзема и мразела Самуел. Той се стараел да не се изпречва на пътя й.

Самуел бил изненадан от големия брой лекарства, с които се лекуват хората. На едни папируси прочел списък от 811 рецепти, използвани от египтяните 1550 години преди новата ера. Продължителността на живата тогава била петдесет години и след като прочел някои от рецептите, Самуел разбра причината: крокодилски изпражнения, месо от гущер, кръв от прилеп, слюнка от камила, лъвски черен дроб, жабешко краче, прашец от еднорог. Знакът Px, поставян на всяка рецепта, се оказа древната молитва към Хорей, египетския бог-лечител. Дори думата „химия“ произлизала от древното име на Египет, земята на ками или хеми. Самуел научи, че египетските жреци лечители били наричани „маги“.

Аптеките в гетото и в самия Краков били примитивни. Повечето от шишенцата и бурканите съдържали непроверени и неизвестни медикаменти, като някои били негодни за нищо, а други — вредни. Самуел ги изучил всичките. Имаше боброва мас, каломел, ревен, йодни съединения, кодеин и ипекак. Можело да се купи универсално лекарство за коклюш, колики и коремен тиф. Тъй като не се вземаха никакви предпазни мерки за хигиенизиране, често в мазилата и сиропите откриваха умрели насекоми, хлебарки, миши изпражнения, пера и косми. Болшинството от пациентите, които вземаха от тези лекарства, умираха или от болестта си, или пък от самите лекарства.

Публикуваха се няколко списания, посветени на новостите в аптечното дело, и Самуел ги изчиташе жадно. Обсъждаше идеите си с д-р Вал.

— Логично е — твърдеше Самуел убедено — да има цяр за всяка болест. Да бъдеш здрав е естествено, а болестта е ненормално състояние.

— Може би — отговаряше му д-р Вал, — но повечето от пациентите ми дори не искат да опитат новите препарати, които им давам. — После сухо добави: — И мисля, че постъпват разумно.

Самуел се ровеше в разхвърляната библиотека на д-р Вал и четеше за лекарствените средства. А когато изчете и препрочете всичките книги, остана озадачен, че между кориците им има толкова въпроси без отговор. Самуел бе въодушевен от настъпилите революционни новости. Някои учени бяха убедени, че е възможно да се противодейства на причината, за заболяването, като се създадат съпротивителни сили, които да унищожат болестта. Д-р Вал направи един-единствен опит.