Кръвна връзка

Оглавление

Всичко започна от деня, в който намери Книгата. Баща й бе заминал за Олбия и Елизабет се мотаеше в горната стая. Книгите по лавиците не я интересуваха, защото отдавна знаеше, че са специализирани издания по фармакология и фармацевтика, както и за мултинационалните компании и международно право. Скучни и безинтересни. Някои от ръкописите бяха редки и се пазеха в стъклени витрини. Имаше и един том на латински със заглавие „Circa Instans“, писан през средните векове, и още един, озаглавен „De material Medica“. И понеже Елизабет бе започнала да учи латински, полюбопитства да разгледа някой от старите томове и отвори стъклената витрина. Извади книгата, но зад нея видя скрита друга книга. Елизабет я измъкна. Беше дебела, подвързана в червена кожа и нямаше никакво заглавие.

Заинтригувана от вида й, Елизабет я разтвори. Сякаш отвори врата към друг свят. Това беше биографията на нейния прапрадядо Самуел Рофи, печатана за лично ползване на английски език върху пергамент. Името на автора липсваше, нямаше и дата, но Елизабет бе сигурна, че е на повече от сто години, тъй като повечето от страниците бяха избледнели, а други бяха пожълтели и олющени от времето. Но всичко това не бе важно. Значение имаше съдържанието й, историята, вдъхваща живот на висящите на долния етаж портрети. Елизабет бе виждала портрети на своите прапрародители стотици пъти: старомодни рисунки на мъж и жена, облечени в необичайни дрехи. Мъжът не бе хубав, но лицето му излъчваше сила и интелигентност. Имаше руса коса, високи славянски скули и проницателни светлосини очи. Жената бе красавица. Тъмна коса, безупречен цвят на лицето и катраненочерни очи. Облечена бе в бяла копринена рокля, наметало и елече от брокат. Две непознати лица, които не означаваха нищо за Елизабет.

Но сега, когато, сама в горната стая, Елизабет разтвори Книгата и започна да чете, Самуел и Терения Рофи оживяха пред нея. Елизабет се чувстваше така, сякаш бе пренесена назад във времето, сякаш живее в гетото на Краков през 1853 година заедно със Самуел и Терения. Колкото повече четеше Книгата, научаваше, че нейният прапрадядо Самуел, основателят на „Рофи и синове“, е бил романтик и авантюрист.

А също и убиец.

ГЛАВА 8

Най-ранният спомен на Самуел Рофи, четеше Елизабет, бе за майка му, убита в погрома през 1855 година, когато бил на пет години. Скрили го в мазето на малката дървена къща, в която Рофи живеели с още няколко семейства в гетото на Краков. Когато след безкрайно дълги часове размириците най-сетне утихнали и се чували само воплите на оцелелите, Самуел предпазливо излязъл от скривалището си и тръгнал да търси майка си из улиците на гетото. На момчето му се струвало, че целият свят гори. Небето било цялото почервеняло от пламъците на дървените сгради, които се виждали във всички посоки, а облаци от гъст черен дим се носели навсякъде. Мъже и жени като обезумели търсели близките си или се опитвали да спасяват магазините, домовете и скромната си покъщнина. В средата на XIX век в Краков имало пожарна команда, но на евреите било забранено да я ползват. Тук, в гетото на края на града, те били принудени да се борят с голи ръце с пожарищата. Вадели от кладенци вода и мнозина образували верига с кофи в ръце, за да гасят огъня. Самуел виждал смърт накъдето и да се обърнел — обезобразени тела, захвърлени като счупени кукли, изнасилени голи жени и деца, кървящи и стенещи за помощ.

Самуел открил майка си да лежи в полусъзнание на улицата, с окървавено лице. Момчето приклекнало до нея с лудо биещо сърце.

— Мамо!

Тя отворила очи, погледнала го и се опитала да проговори, но Самуел разбрал, че умира. Отчаяно искал да я спаси, но не знаел как и още докато изтривал кръвта й, вече било твърде късно.

По-късно Самуел стоял и гледал как гробарите внимателно изкопават пръстта под тялото на майка му, защото тя била напоена с кръвта й, а според свещените книги трябвало да погребат кръвта й с нея, за да може да се яви пред Господ цяла.

Точно в този миг Самуел решил в себе си, че ще стане лекар.

Семейство Рофи живеело в триетажната тясна дървена къща с още осем семейства. Младият Самуел живеел в една стаичка с баща си и леля си Рашел, като през целия си живот никога нямал самостоятелна стая и никога не се бил хранил или спал сам. Не можел да си спомни нито миг, без да е чувал гласовете на другите, но той не мечтаел за уединение, защото нямал представа, че подобно нещо съществува. Винаги бил живял с много хора.

Всяка вечер Самуел, роднините и приятелите му били заключвани в гетото от християните, тъй като евреите отвличали козите, кравите и кокошките им.

При залез слънце масивните двойни дървени порти на гетото се затваряли и ги заключвали с голям железен ключ. При изгрев слънце отваряли отново портите и на еврейските търговци се разрешавало да влизат в центъра на Краков, за да търгуват с християните, но били задължени да се връщат зад стените на гетото преди залез.

Бащата на Самуел дошъл от Русия, откъдето избягал след един погром в Киев и се добрал до Краков, където се запознал с бъдещата си жена. Старият бил прегърбен, посивял човек, с повехнало и сбръчкано лице. Бил търговец, който разнасял с количка по тесните криви улички на гетото стоката си — дреболии, евтини бижута и домакински съдове. Младият Самуел обичал да се скита по оживените и многолюдни калдъръмени улици. Приятно му било да вдъхва миризмата на прясно изпечен хляб, примесена с уханията на сушена риба, сирене, зрели плодове, дървени стърготини и кожа. Обичал да слуша как амбулантните търговци провлечено хвалят стоката си, а домакините се пазарят със свадливи и пискливи гласове. Разнообразието от стоки, предлагани от търговците, било смайващо: бельо и дантели, дреб и прежда, кожи, месо, зеленчуци, игри, тоалетен сапун, скубани цели пилета, бонбони, копчета, сиропи и обувки.