Кръвна връзка

Оглавление

— Нюшател е в другата посока — обади се Елизабет.

Рийс я погледна и попита невинно:

— Кой каза, че отиваме в Нюшател?

— Къде отиваме?

— В „Максим“. Единственото място, където може да се отпразнува петнайсетият ти рожден ден.

До Париж летяха с частен самолет, а вечерята бе превъзходна. Първо им поднесоха гъши пастет с трюфели, после крем-супа от омари, хрупкава патица с портокали, специалитета — салата „Максим“, и завършиха с шампанско и торта. След вечерята Рийс я разходи с колата по „Шанз Елизе“ и се върнаха в Швейцария късно през нощта.

Това бе най-приятната вечер в живота на Елизабет. Рийс успяваше някакси да я накара да се чувства интересна и хубава, което бе опияняващо преживяване. Когато я остави пред училището, тя каза:

— Не зная как да ти благодаря. Никога не съм прекарвала такава приятна вечер.

— Благодари на баща си — отвърна с усмивка Рийс. — Идеята бе изцяло негова.

Но Елизабет знаеше, че това не е вярно.

Реши, че Рийс Уйлямс е най-прекрасният човек, който е срещала някога. И несъмнено най-привлекателният. Мушна се в леглото си, мислейки за него. После стана и отиде до малкото бюро под прозореца. Взе лист хартия и писалка и написа: „Мисис Рийс Уйлямс“.

Дълго стоя загледана в написаните думи.

Рийс закъсня с двайсет и четири часа за срещата си с една чаровна френска актриса, но не съжаляваше. Озоваха се в „Максим“ и Рийс не можеше да се отърве от мисълта, че прекараната с Елизабет вечер бе много по-интересна.

Някой ден щяха да се съобразяват с Елизабет.

Елизабет така и не разбра кой оказа по-голямо влияние за настъпилата промяна у нея — Самуел или Рийс Уйлямс, но започна да се гордее със себе си по нов начин. Натрапчивото й желание да яде постоянно изчезна и излишните й килограми се стопиха. Започна да спортува, а и училището й стана интересно. Направи опит да се сприятели с другите момичета. Те не можеха да повярват. Често бяха я канили на „пижамени“ събирания, но тя винаги им бе отказвала. И съвсем неочаквано за всички Елизабет една вечер се появи по нощница при събралите се момичета.

Те бяха в стая, където живееха четири от тях, а когато Елизабет влезе, помещението бе изпълнено от поне две дузини ученички по пижами или пеньоари. Едно от момичетата погледна изненадано и извика:

— Я вижте кой е тук! Бяхме сигурни, че няма да дойдеш.

— Аз… съм тук.

Въздухът бе изпълнен с остро-сладникавия аромат на цигарен дим. Елизабет знаеше, че много от момичетата пушат марихуана, но никога не бе опитвала. Домакинята — французойка на име Рене Токар, се приближи към Елизабет с дебела кафява цигара в уста.

Дръпна дълбоко, а после подаде цигарата на Елизабет.

— Нали пушиш?

Въпросът й звучеше повече като даденост.

— Разбира се — излъга Елизабет. Взе цигарата, поколеба се за момент, после я лапна и смукна дълбоко. Имаше чувството, че лицето й е позеленяло, дробовете й се бунтуваха, но успя да се усмихне и да въздъхне: „Готино“.

Щом Рене се обърна, Елизабет се задави от кашлица. Усещаше се замаяна, но след малко й мина. От любопитство реши да опита още веднъж. Чувстваше се странно, главата й се замая. Чувала бе и бе чела за ефекта на марихуаната. Твърдеше се, че премахва задръжките и че човек се отпуска. Дръпна още веднъж, този път по-дълбоко, и започна да се чувства приятно, сякаш плува и се намира на друга планета. Виждаше момичетата в стаята и чуваше гласовете им, но те бяха някакси неясни, а звуците — приглушени и далечни. Светлината бе много ярка и тя притвори очи. В мига, в който замижа, започна да плува в пространството. Усещането бе великолепно. Виждаше се как се издига над покрива на училището, нагоре и все нагоре над снежните Алпи, сред море от пухкави снежнобели облаци. Някой я извика, връщайки я на земята. Елизабет неохотно отвори очи. Над нея бе се надвесила Рене, а лицето й изглеждаше загрижено.

— Има ли ти нещо, Рофи?

Елизабет се усмихна блажено и измърмори неясно.

— Чувствам се прекрасно.

Приятната възбуда още не бе отминала и тя си призна:

— Никога не бях пушила марихуана.

Рене я зяпна изненадано.

— Марихуана ли? Та това беше „Галоаз“.

На другия край на Нюшател имаше мъжки пансион и съученичките на Елизабет се измъкваха при всяка възможност, за да ходят на срещи с момчетата. Девойките говореха постоянно за момчета. Говореха си за телата им, размера на пенисите им, какво им позволяват да правят с тях и какво пък те, на свой ред, правят на момчетата. На Елизабет понякога й се струваше, че е попаднала в училище, пълно с побеснели нимфоманки. Мислеха непрекъснато за секс. Едно от интимните занимания в училището бе фролаж.

Едното момиче се събличаше изцяло и лягаше по гръб на леглото, а другата я милваше от гърдите до бедрата. Възнаграждението бе една паста, закупена в селото. Десет минути фролаж струваха една паста. На края на десетте минути момичето обикновено стигаше до оргазъм, но ако не успееше, другото продължаваше и спечелваше още една паста.

Мястото на другото любимо сексуално развлечение бе банята. В училището имаше огромни старомодни вани с подвижни душове, които можеха да се свалят от куките на стената. Момичетата сядаха във ваната, пускаха душа и насочваха бликащата топла вода между бедрата си, местейки бавно струята напред-назад.

Елизабет не се задоволяваше с фролаж, нито пък с душа, но сексуалните й пориви ставаха все по-силни. Някъде през този период тя стигна до потресаващо заключение.

Една от учителките на Елизабет бе дребната и стройна Шантал Арио, Тя бе малко под трийсетте, с външност на ученичка. Беше привлекателна, а когато се усмихваше, ставаше дори красива. Бе най-симпатичната учителка и Елизабет се чувстваше много привързана към нея. Когато Елизабет бе притисната от нещо, тя отиваше при мадмоазел Арио и й разказваше проблемите си. Мадмоазел Арио умееше да слуша с разбиране. Вземаше ръката на Елизабет и я стискаше приятелски, даваше й някакъв съвет, черпейки я с чаша топъл шоколад и сладкиши, след което Елизабет винаги се успокояваше моментално.