Кръвна връзка

Оглавление

За първия й урок я заведе на Хаусберг — пистата за начинаещи. И на двамата веднага им стана ясно, че от Ана никога няма да стане скиор. Тя непрекъснато губеше равновесие и падаше, но продължаваше да прави опити, защото се страхуваше, че Валтер ще започне да я презира, ако се провали. Обаче след десетото й падане той я бе вдигнал и бе казал внимателно:

— Явно е, че вашето призвание е другаде.

— Какво по-точно? — бе попитала Ана с нещастен вид.

— Ще ви кажа довечера.

Вечеряха заедно същата вечер, закусиха на следващата сутрин, а после обядваха и вечеряха отново заедно. Валтер забрави за клиентите си. Пропускаше часовете с учениците си, за да може да ходи до селото с Ана. Водеше я в казиното в „Дер Голдене Грайф“, пързаляха се с шейна, пазаруваха, катереха се по скалите и седяха на терасата на хотела, където прекарваха часове в разговор.

На Ана й се струваше, че е в някакъв чуден сън.

Пет дни след като се запознаха, Валтер взе ръцете й в своите и каза:

— Ана, любима, искам да се оженя за теб!

Той бе развалил всичко. Бе я извадил от чудесната приказка и бе я върнал в жестоката действителност, в която тя добре знаеше коя е и каква е. Една непривлекателна, трийсет и пет годишна девствена награда за търсачите на богатство.

Опитала се бе да си тръгне, но Валтер я бе задържал.

— Ние се обичаме, Ана. Не можеш да избягаш от това.

Слушаше го как я лъже, а после го чу да казва: „Никога не съм обичал когото и да било.“ А и тя го улесняваше, защото искаше така отчаяно да му повярва. Заведе го в стаята си и докато седяха и Валтер й разказваше историята на живота си, тя изведнъж започна да му вярва, като си помисли с учудване: „Та това е историята и на моя собствен живот!“

Подобно на нея Валтер никога не бе обичал никого. Като незаконороден, той е бил чужд на света, така, както и Ана, поради своята болест. И Валтер като нея е имал нужда да дава любов. Бил отгледан в сиропиталище, а когато станал на тринайсет години и хубавата му външност вече била съвсем очевидна, жените в сиропиталището започнали да го използват, като го взимали нощем в стаите си, лягали с него и го учели как да им създава удоволствие. Като награда момчето получавало повече храна, по-големи парчета месо и десерти с истинска захар. Получавал всичко, освен любов.

Когато пораснал достатъчно, за да избяга от сиропиталището, Валтер открил, че светът навън не бил по-различен. Жените искали да ползват хубавото му тяло, да го имат като украшение, но всичко стигало само дотам. Давали му подаръци в пари, дрехи и бижута, но нищичко от себе си.

Ана разбра, че Валтер е нейният духовен събрат, нейният двойник. Ожениха се със скромна церемония в градската община.

Ана бе очаквала, че баща й ще се зарадва много. Но той избухна в ярост:

— Ти си една безнадеждна глупачка! — изкрещя Антон Рофи. — Омъжила си се за някакъв некадърен зестрогонец. Аз вече го проверих. През целия му живот е бил издържан от жени, но никоя от тях не е била толкова глупава, че да се омъжи за него.

— Престани! — извика Ана. — Ти не го разбираш.

Но Антон Рофи бе убеден, че разбира прекалено добре Валтер Гаснер. Той покани новия си зет да го посети в кабинета му.

Валтер огледа одобрително тъмната ламперия и закачените по стената стари картини.

— Много е хубаво тук — подхвърли той.

— Да. Сигурен съм, че е по-добре, отколкото в сиропиталището.

Валтер го погледна рязко и застана нащрек.

— Не ви разбрах.

— Хайде да оставим настрана глупостите — отговори Антон. — Направили сте грешка. Дъщеря ми няма никакви пари.

Сивите очи на Валтер като че ли се вкамениха.

— Какво се опитвате да ми кажете?

— Аз не се опитвам, а просто ви казвам. Няма да получите нищо от Ана, защото тя не притежава нищо. Ако бяхте проверили по-старателно, щяхте да научите, че „Рофи и синове“ е затворена корпорация. Това означава, че никакви акции, не се продават. Ние живеем богато, но нищо повече. Няма да можете да получите никаква зестра. — Той бръкна в джоба си, извади някакъв плик и го хвърли на бюрото пред Валтер. — Това ще ви обезщети за неприятностите. Очаквам да напуснете Берлин преди шест часа. Не искам Ана да ви вижда повече.

Валтер попита тихо:

— А не ви ли е минавало през ума, че може да съм се оженил за Ана, защото съм се влюбил в нея?

— Не отговори ледено Антон. — А на вас минавало ли ви е през ума подобно нещо?

Валтер замълча за миг преди да отговори:

— Я да видя каква е пазарната ми цена. — Разкъса плика и преброи парите. После вдигна очи към Антон Рофи. — Според мен цената ми е много повече от двайсет хиляди марки.

— Това е всичко, което ще получите. Смятайте се за късметлия.

— Това и правя — отвърна Валтер. — Ако искате да знаете истината, мисля, че съм голям късметлия. Благодаря ви. — Сложи парите в джоба си с небрежен жест и миг по-късно вече излизаше през вратата.

Антон Рофи се успокои. Изпитваше слабо чувство за вина и се отвращаваше от това, което бе направил, но все пак бе убеден, че няма друго разрешение. Ана щеше да се разстрои, че мъжът й я напуска, но по-добре е всичко да стане сега, отколкото по-късно.

Той ще се опита да я запознае с някои по-подходящи мъже на нейната възраст, които ако не я обичат, поне ще я уважават. Мъже, които ще се интересуват от нея, а не от парите или името й. Мъже, които няма да бъдат купени за двайсет хиляди марки.

Когато Антон Рофи се прибра вкъщи, Ана изтича да го посрещне с насълзени очи. Прегърна я силно и каза:

— Ана, миличка, всичко ще се оправи. Ти ще го забравиш…

Но когато Антон погледна над рамото й, на вратата стоеше Валтер Гаснер. Ана вдигна пръста си нагоре и извика: