Кръвна връзка

Оглавление

— Ще дойда с тебе — настоя упорито тя.

След четиридесет и пет минути Елизабет бе изписана от болницата въпреки протестите на лекаря, че е контузена и подута, и бе на път за гаража на полицията заедно с Алек Никълс.

Началникът на полицията в Олбия, Луиджи Фераро, бе мургав сардинец на средна възраст, с голямо шкембе и криви крака. До него стоеше инспектор Бруно Кампания, който стърчеше над шефа си. Кампания бе около петдесетгодишен, с добре сложено тяло и имаше вид на човек, който добре си знае работата. Застана до Елизабет и Алек, за да наблюдава как монтьорът проверява долната част на вдигнатия с пневматичен крик джип. Предният ляв калник и радиаторът бяха смачкани и изпръскани със сока на дърветата, в които се бе удряла колата. В първия миг, когато видя колата, на Елизабет й прилоша и трябваше да се облегне върху Алек. Той я погледна загрижено:

— Сигурна ли си, че ще издържиш?

— Добре съм — излъга Елизабет.

Чувстваше се слаба и ужасно изморена. Но трябваше да види всичко сама.

Монтьорът изтри ръцете си с някакъв мазен парцал и се приближи към тях.

— Вече не правят такива коли — каза той.

„И слава Богу“ — помисли си Елизабет.

— Всяка друга щеше да е станала на парчета.

— А как са спирачките? — попита Алек.

— Спирачките ли? Те са в отлично състояние.

Елизабет изведнъж усети, че я обзема някакво особено чувство.

— Какво… Какво имате предвид?

— Работят идеално. Изобщо не са се повредили от катастрофата. Именно това имах предвид, когато казах, че вече не правят…

— Но това е невъзможно — прекъсна го Елизабет. — Спирачките на джипа не работеха.

— Мис Рофи смята, че някой е повредил спирачките — поясни Фераро.

— Не, господин началник, — поклати глава монтьорът. Отиде до джипа и посочи някъде отдолу. — Има само два начина, по които може да се преебат… — извърна се към Елизабет, — извинете ме, синьорина, да се повредят спирачките на джипа. Или да се прережат съединенията, или да се отвие ей тая пробка — посочи някаква метална част отдолу, — и да се източи спирачната течност. Сама можете да видите, че съединението е здраво, а аз проверих и резервоара със спирачната течност. Пълно е.

Шефът на полицията се обърна успокоително към Елизабет:

— Мога да ви разбера, че във вашето състояние…

— Само за момент — прекъсна го Алек, обръщайки се към монтьора. — Не е ли възможно някой да е прекъснал съединенията, а после да ги е подменил или пък да е източил спирачната течност и след това да е налял пак?

Монтьорът твърдо поклати глава.

— Господине, тия съединения не са докосвани. — Извади отново парцала и старателно изтри маслото около пробката на картера. — Виждате ли пробката? Ако някой си е играл с нея, щеше да има пресни следи от ключа. Мога да гарантирам, че никой не се е докосвал до нея през последните шест месеца. На спирачките им няма нищо. Сега ще ви покажа.

Отиде до стената и натисна копчето. Нещо забръмча и хидравличният кран започна да спуска джипа на земята. Всички следяха механика, който се качи в колата, запали двигателя и даде заден ход. Когато задницата на колата опря в стената отзад, включи на първа скорост и натисна газта. Колата се понесе към инспектор Кампаня. Елизабет отвори уста, готова да извика, но в този момент джипът се закова на сантиметри от него. Монтьорът се направи, че не забелязва отправения му от инспектора поглед, и подхвърли:

— Видяхте ли? Спирачките са в идеално състояние.

Всички погледнаха към Елизабет и тя знаеше какво си мислят. Но нищо не можеше да заличи ужаса от спускането по планинския път. Не бе забравила как натискаше спирачките без никакъв резултат. И все пак монтьорът от полицията доказа, че работят. Освен ако и той не е замесен. Което означаваше, че и шефът на полицията вероятно е посветен. „Сигурно съм полудяла“ — помисли си Елизабет.

— Елизабет… — безпомощно се обади Алек.

— Когато карах джипа, спирачките му не работеха.

Алек я изгледа за миг, а после се обърна към механика:

— Да предположим, че някой наистина е направил така, че спирачките да не работят. По какъв друг начин може да се направи това?

— Може да са намокрили накладките — намеси се инспектор Кампаня.

Елизабет усети, че я обзема някакво вълнение.

— И какво е могло да стане, ако са ги намокрили?

— Когато накладката се е опряла в барабана, не е имало зацепване — обясни Кампаня.

— Прав сте. Само че… — Монтьорът се обърна към Елизабет. — Спирачките действаха ли, когато потегляхте?

Елизабет си спомни, че бе използвала спирачките, когато изкарваше на заден ход колата от навеса, а и после, когато наближи първия завой.

— Да — отговори тя. — Действаха.

— Ето го и отговора на въпроса ви — тържествуващо заяви монтьорът. — Спирачките ви са се намокрили от дъжда.

— Чакайте — възрази Алек. — Защо да е невъзможно някой да ги е намокрил преди да е потеглила?

— Защото ако някой ги е намокрил предварително, не биха работили и когато е тръгвала — търпеливо обясни монтьорът.

Полицейският началник се обърна към Елизабет.

— Дъждът може да бъде много опасен, мис Рофи. Особено по тесните планински пътища. Подобни неща се случват доста често.

Алек наблюдаваше Елизабет и не знаеше какво да направи. Самата тя се чувстваше като глупачка. В края на краищата наистина е било злополука. Искаше й се да се махне оттук. Вдигна очи към полицейския началник:

— Аз… съжалявам, че ви създадох всичките тези неприятности.

— Но моля ви. Беше ми приятно. Искам да кажа, че съм разстроен от случилото се, но винаги ми е приятно да бъда на ваше разположение. Инспектор Кампаня ще ви закара обратно до вилата.