Кръвна връзка

Оглавление

Според инспектор Шмид Хорнунг бе черната овца, кръстът, който той трябваше да носи, Моби Дик (инспектор Шмид бе страстен почитател на Мелвил). Шмид пое отново дълбоко дъх и бавно издиша. После почти успокоен взе рапорта на Хорнунг и започна да го чете от началото.

...

РАПОРТ ОТ НОСЕЩИЯ НОЩНОТО ДЕЖУРСТВО Час: 01:15 часа.

Повод: Обаждане от „Рофи и синове“ във връзка със злополука в административната сграда на „Айхенбан“. Вид на произшествието: Неизвестен. Причина за произшествието: Неизвестна. Брой на ранените или починалите: Неизвестен. Час: 1:27 часа.
Повод: Второ обаждане, от централата на „Рофи и синове“ относно злополуката. Вид на произшествието: Пропадане на асансьор. Причина за произшествието: Неизвестна. Брой на ранените или починалите: Една жена, умряла.
Започнах незабавно разследване. Към 1:35 часа се свързах с домакина на административната сграда на „Рофи и синове“ и той ми съобщи името на главния архитект на обекта.
2:30 ч. Открих главния архитект. Той празнуваше рождения си ден в ресторант „Ла пус“. От него научих името на компанията „Рудолф Шац А. Д.“, която е инсталирала асансьорите в сградата.
В 3:15 ч. се обадих по телефона на мистър Рудолф Шац в дома му и го помолих да открие незабавно плановете на асансьорите. Поисках също така основния проект на сградата заедно е предварителните оценки, заключителните калкулации и общата сметка на обекта, поисках и цялостна проверка на всички използвани механични и електрически материали.

На това място инспектор Шмид усети, че по дясната му буза започва да играе познатият тик. Няколко пъти пое дълбоко дъх и продължи да чете.

...

6:15 ч. Поисканите от мен документи бяха доставени в полицейското управление от съпругата на мистър Шац. Прегледах предварителните оценки и общата сметка на обекта, от което бе ясно, че:
а) при монтажа на асансьорите не са вложени по-долнокачествени материали;
б) строителните работи са извършени от реномирана фирма, което изключва всякакви предположения, че причината за злополуката може да бъде поради некачествена работа;
в) взети са всички предохранителни мерки по отношение на асансьорите;
г) заключението ми е, че причината за падането на асансьора не е вследствие на злополука.
(Подпис) Макс Хорнунг, Централен следствен отдел.
Забележка: Тъй като звънях по телефона през нощта и в ранните сутрешни часове, възможно е да има оплаквания от някои от хората, които съм събудил.

Инспектор Шмид яростно захвърли рапорта върху бюрото. „Възможно е!“, „Може да съм събудил!“ Старши-инспекторът трябваше да слуша оплакванията на половината швейцарско правителство. Какво си мислеше, че прави — да не е гестапо? Как смееше да събужда президента на уважавана строителна корпорация посред нощ и да му нарежда да му носят документи? Как смееше да поставя под съмнение почтеността на фирми като „Рудолф Шац“ и т.н., и т.н.?

Но най-шокиращото в случая бе невероятният факт, че инспектор Макс Хорнунг дори не бе отишъл на мястото на произшествието в продължение на цели четиринадесет часа след като му е било съобщено! Когато пристигнал, тялото на жертвата вече било отнесено, идентифицирано и аутопсирано. Половин дузина други детективи били огледали мястото на произшествието, разпитали свидетелите и попълнили донесенията си.

Когато свърши с повторното четене на рапорта на инспектор Макс Хорнунг, старши-инспекторът Шмид нареди да го повикат в кабинета му.

Старши-инспекторът не можеше да го понася дори на външен вид. Макс Хорнунг беше тантурест, плешив и със замислен израз, а лицето му сякаш е било събирано от някой разсеян шегобиец. Главата му бе прекалено голяма, ушите му — прекалено малки, а устата му приличаше на забодена в пудинг стафида. Според строгите изисквания на Цюрихската криминална полиция инспектор Хорнунг трябваше да бъде с шест инча по-висок и с петнайсет фунта по-тежък, а беше и безнадеждно късоглед. На всичко отгоре беше и арогантен. Всички служители в отдела изпитваха едни и същи чувства към него — мразеха го.

— Защо не го уволниш? — бе попитала съпругата на старши-инспектора, а на него му идеше да я удари.

Макс Хорнунг бе приет в Цюрихската полиция поради простата причина, че сам той бе допринесъл за националния доход на Швейцария повече, отколкото всички фабрики за шоколад и часовници взети заедно. Макс Хорнунг бе счетоводител — математически гений с енциклопедически познания по финансовите въпроси, инстинктивно усещаше човешката измама и имаше търпение, което би накарало Йов да се разплаче от завист. Макс беше работил в Бетруг Абтайлунг — отдел, чиято задача бе да разследва всякакви финансови нарушения, нередности при продажбата на акции и при банковите транзакции, а също и вноса и износа на валута от Швейцария. Именно Макс Хорнунг бе човекът, който спря незаконното внасяне на пари в Швейцария, който разкри изкусно извършени, но незаконни финансови операции на стойност милиарди долари и който бе вкарал в затвора половин дузина от най-уважаваните бизнесмени в света. Колкото и умело да бяха скривани парите, смесвани повторно с други авоари, изпращани до Сейшелските острови за изпиране и превеждани многократно чрез сложна поредица от фиктивни корпорации, накрая Макс Хорнунг разкриваше истината. Казано накратко, той се бе превърнал в ужаса на швейцарските финансисти.

От всичко, което уважават и ценят, швейцарците най-много държат на неприкосновеността. Но при наличието на Макс Хорнунг не можеше да съществува никаква тайна и неприкосновеност.