Ако утрото настъпи

Оглавление

116

Първият подтик на Джеф беше да заведе Трейси в болница, но това криеше твърде големи опасности. За нея беше рисковано да остава и минутка повече в Амстердам. Той я уви в одеяла и я пренесе в колата, където тя остана в безсъзнание по време на целия път до Алкмаар. Пулсът й беше много учестен, а дишането повърхностно.

Джеф нае стая в малък хан в Алкмаар. Ханджията наблюдаваше с любопитство как Джеф пренесе Трейси нагоре по стълбите до тяхната стая.

— Прекарваме медения си месец — обясни Джеф. — Жена ми не се чувства добре. Получи леко смущение в дишането. Има нужда от почивка.

— Желаете ли да повикам лекар?

Джеф не знаеше какво да отговори.

— Ще ви съобщя допълнително — каза му той.

Първото нещо, което трябваше да направи, бе да свали температурата на Трейси. Джеф я положи върху голямото двойно легло в стаята и започна да съблича мокрите й от потта дрехи. Изправи я в седнало положение и свали роклята през главата й. После обувките и чорапогащника. При допир тялото й гореше. Джеф намокри един пешкир със студена вода и внимателно я обърса от глава до пети. Покри я с одеяло, седна до нея и се заслуша в неравномерното й дишане.

Ако до утре сутринта не се почувства по-добре, реши Джеф, ще се наложи да повикам лекар.

На сутринта чаршафите отново бяха мокри от пот. Трейси още не бе дошла в съзнание, но на Джеф се стори, че дишането й малко се е нормализирало. Той се страхуваше да не би камериерката да види Трейси. Това щеше да предизвика задаването на много въпроси. Ето защо той взимаше от домакина чисто бельо и сам го внасяше в стаята. Миеше тялото на Трейси с мокри пешкири, сменяше чаршафите на леглото, както бе видял да ги сменят медицинските сестри, без да създават неприятности на болните, след което отново я завиваше.

Джеф постави на вратата на стаята НЕ МЕ БЕЗПОКОЙТЕ и отиде да открие най-близката аптека. Купи аспирин, термометър, гъба и спирт за мазане. Когато се върна в стаята, Трейси продължаваше да е в безсъзнание. Джеф й премери температурата. Все още беше висока. После взе гъбата и намаза тялото й със спирта.

Температурата спадна.

Час по-късно температурата й отново се покачи. Налагаше се да извика лекар. Затруднението идваше оттам, че лекарят щеше да поиска да изпрати Трейси в болница. Щяха да задават въпроси. Джеф нямаше представа дали ги търси полицията. Ако това отговаряше на истината, тогава и двамата щяха да бъдат арестувани. Трябваше да предприеме нещо. Той стри четири аспирина, пъхна праха между устните на Трейси и много внимателно наля с лъжичка вода в устата й, докато накрая тя преглътна. Отново изми тялото й. Докато я подсушаваше, му се стори, че кожата й вече не е толкова гореща. Провери отново пулса й. Изглеждаше по-нормален. Джеф постави ухо на гърдите й и се ослуша. Дали имаше хрипове? Трудно му беше да каже. Беше сигурен само в едно и той така го повтаряше, че му стана нещо като молитва: „Ти ще се оправиш!“ Джеф я целуна нежно по челото.

Джеф не беше спал четиридесет и осем часа, чувстваше се изтощен, очите му хлътнаха. Ще поспя по-късно, обеща си той. Сега само ще притворя очи, да се отморят за миг.

Заспа.

Когато Трейси отвори очи и видя как таванът бавно-бавно се изяснява пред погледа й, тя просто не можеше да си представи къде е попаднала. Мина доста време, преди да разбере, че е в съзнание. Чувстваше тялото си пребито, болеше я навсякъде, сякаш се беше върнала от дълго и изтощително пътуване. Тя се огледа с унесен поглед в непознатата стая и сърцето й изведнъж трепна. Джеф спеше свит на един стол близо до прозореца. Това не беше възможно. Последния път, когато го видя, той взе диамантите и си отиде. Какво правеше тук? Неочаквано почувства някакво премаляване и разбра. Предала му е подменената кутия, кутията с фалшивите диаманти, и Джеф смята, че го е изиграла. Сигурно я е взел от резервната квартира и я е довел на това, бог знае какво, място.

Докато тя се повдигаше от леглото, Джеф се размърда и отвори очи. Когато видя, че тя е вперила поглед в него, върху лицето му бавно се разля щастлива усмивка.

— Добре дошла! — каза той.

В гласа му се чувстваше такова голямо облекчение, че Трейси се смути.

— Съжалявам — каза Трейси. Гласът й прозвуча като хриплив шепот. — Предала съм ти фалшивата кутия.

— Какво?

— Объркала съм кутиите.

Той пристъпи към нея и каза нежно:

— Не, Трейси. Предаде ми истинските диаманти. Те вече пътуват към Гюнтер.

Трейси объркано го погледна.

— Тогава защо… защо си тук?

Той приседна на ръба на леглото.

— Когато ми предаде диамантите, имаше вид на мъртвец. Реших да почакам на аерогарата, за да се убедя, че ще се качиш на самолета. Ти не дойде и аз разбрах, че ти се е случило нещо лошо. Отидох в резервната квартира и те открих. Не можех да те оставя да умреш там — каза най-непринудено той. — Това щеше да е улика за полицията.

Тя го гледаше напълно озадачена.

— Кажи ми истинската причина. Защо се върна при мен?

— Време е да премерим температурата — каза бързо той.

— Не е зле — каза й след малко той. — Малко над нормалната. Ти си чудесен пациент!

— Джеф…

— Вярвай ми — каза той. — Гладна ли си?

Трейси изведнъж изпита вълчи глад.

— Умирам от глад — отвърна тя.

— Добре. Сега ще донеса нещо за ядене.

Джеф се върна след малко от пазар с голям пакет, пълен с портокалов сок, мляко, пресни плодове и големи холандски broodkjes — кифли, пълни с различни видове сирене, месо и риба.

— Те, изглежда, са холандският вариант на пилешката супа — засмя се той, — но ще свършат работа. А сега се храни бавно.