Ако утрото настъпи

Оглавление

— Продължавай, Ото. Какво се случи по-нататък? — попита нетърпеливо Трейси.

— Когато Романо пое компанията, той изгони старите работници и доведе на тяхно място свои хора. След това започна да разграбва компанията. Продаде всичките авоари, поръча много нови съоръжения и без да ги плаща, ги разпродаде. Забавянията в плащанията не тревожеха доставчиците, тъй като смятаха, че продължават да сключват своите сделки с майка ти. Когато накрая започнаха да притискат майка ти за парите си, тя отиде при Романо и пожела да разбере какво става. Той й каза, че е решил да развали договора и да й върне компанията. По това време обаче тя не само че не струваше и пукната пара, но имаше и задължения от половин милион долара, които майка ти не можеше да плати. Трейси, уверявам те, че на двамата с жена ми ни беше много тежко, като гледахме как майка ти се бори с всички сили, за да спаси компанията. Нямаше обаче никакъв изход. Принудиха я да банкрутира. Взеха й всичко — бизнеса, къщата, та дори и колата.

— О, божичко!

— Има и друго нещо. Областният прокурор предупреди майка ти, че ще повдигне против нея обвинение за измама и че може да я осъдят на затвор. Струва ми се, че това стана в деня, когато тя умря.

Трейси беше залята от вълна на безсилен гняв.

— Необходимо е било само да им каже истината… да каже какво й е направил този мъж.

Старият майстор поклати глава.

— Джо Романо работи за един човек на име Антъни Орсати. Орсати управлява целия Ню Орлиънс. По-късно успях да разбера, че Романо е постъпвал по този начин и с други компании. Дори майка ти да беше го изпратила пред съда, щяха да минат години, преди да се изясни всичко, а тя не разполагаше с пари, за да започне битка с тях.

— Защо не ми е казала нищо? — Това беше вик от болка, вик от болката на майка й.

— Майка ти беше горда жена. А какво можеше да направиш ти? Никой не може нищо да направи.

Грешиш, помисли си разгневена Трейси.

— Искам да се срещна с този Джо Романо. Къде мога да го намеря?

Шмит беше категоричен в отговора си.

— Забрави за него. Ти нямаш представа колко е силен.

— Къде живее той, Ото?

— Има голяма къща близо до площад Джаксън, но нищо няма да ти помогне, ако отидеш там, Трейси, повярвай ми.

Трейси не отговори. Изпълваше я някакво непознато досега чувство: омразата. Джо Романо ще плати за убийството на майка ми, даде клетва Трейси пред себе си.

ТРЕТА ГЛАВА

Тя се нуждаеше от време. Време за размисъл и за набелязване на следващия си ход. Не беше в състояние да се връща в оплячкосаната къща, затова отседна в малък хотел на Мегъзин Стрийт, недалеч от френския квартал, където безумните шествия продължаваха. Нямаше багаж и обзетият от подозрение касиер зад гишето каза:

— Ще се наложи да платите предварително. Четиридесет долара на вечер.

Трейси телефонира от стаята си на Кларънс Дезмънд, за да му съобщи, че няма да идва на работа няколко дни.

Той успя да прикрие раздразнението си.

— Не се безпокойте — каза той на Трейси. — Ще намеря някой да ви замества, докато се върнете.

После Дезмънд изрази надеждата, че тя няма да забрави да напомни на Чарлс Станхоуп, че е проявил разбиране.

Следващият телефонен разговор беше с Чарлс.

— Чарлс, скъпи…

— Къде, по дяволите, се губиш, Трейси? Мама цяла сутрин се мъчи да се свърже с теб. Искаше днес да обядвате заедно. Двете имате да обсъждате маса въпроси.

— Съжалявам, скъпи. Аз съм в Ню Орлиънс.

— Къде? И какво правиш в Ню Орлиънс?

— Мама… умря — думитесе спряха на гърлото й.

— О! — Тонът в гласа му в миг се промени. — Извинявай, Трейси. Сигурно е станало съвсем неочаквано. Беше доста млада, нали?

Много млада — помисли си силно натъжена Трейси. После отвърна:

— Да. Да, много млада.

— Какво се е случило? Ти как си?

Трейси не можа да се реши да каже на Чарлс, че беше самоубийство. Отчаяно й се искаше да му изплаче цялата ужасна история за онова, което бяха сторили на майка й, но се спря. Това си е мой проблем, помисли Трейси. Не мога да стоварвам тази тежест върху плещите на Чарлс.

— Не се безпокой. Добре съм, скъпи.

— Искаш ли да дойда при теб, Трейси?

— Не. Благодаря ти. Ще се справя и сама. Погребението на мама е утре. В понеделник се връщам във Филаделфия.

Тя положи слушалката, легна върху хотелското легло, а мислите й се завъртяха хаотично в главата. Загледа се в зацапания таван. Едно… две… три… Романо… четири… пет… Джо Романо… шест… седем… той непременно щеше да си плати. Тя нямаше план. Знаеше само, че няма да позволи на Джо Романо да се измъкне след онова, което беше направил, че ще намери някакъв начин да отмъсти за майка си.

Късно следобед Трейси излезе от хотела, тръгна по Канал стрийт и стигна до една заложна къща. Някакъв мъж с вид на мъртвец и със старомодна зелена козирка против слънце на главата седеше в нещо като клетка зад щанда.

— Мога ли да ви услужа с нещо?

— Аз… искам да купя пистолет.

— Какъв пистолет?

— Ами… револвер.

— Тридесет и два милиметров или четиридесет и пет…

Трейси никога не се беше дори и докосвала до пистолет.

— Имам чудесен тридесет и два калибров „Смит и Уесън“ само за двеста и двадесет долара или тридесет и два калибров „Чартър армз“ за сто петдесет и девет…

Тя не носеше толкова пари със себе си.

— Нямате ли нещо по-евтино?

Той сви рамене.

— По-евтино означава да имате прашка с дървен чатал, госпожице. Слушайте какво ще ви кажа. Ще ви дам тридесет и два калибровия за сто и петдесет, като прибавя към цената и кутия патрони.

— Съгласна съм.