Ако утрото настъпи

Оглавление

122

— Крадецът не би могъл да отиде много далеч, госпожице — отвърна усмихнат пазачът. — Всички изложбени шкафове са свързани електронно, а освен това въоръжена охрана патрулира денонощно в конгресния център.

— Това е голямо облекчение — каза сериозно Джеф.

— В наше време човек трябва да е внимателен.

Същия следобед Даниел Купър и инспектор Юп ван Дурен отидоха заедно при главния комисар Вилямс Ван Дурен постави рапортите за наблюдение върху бюрото на комисаря и зачака.

— Тук няма нищо определено — каза накрая главният комисар, — но съм съгласен, че вашите заподозрени, изглежда, душат наоколо за нещо много изгодно. Добре, инспекторе. Продължавайте. Имате официално разрешение да поставите подслушвателни устройства в хотелските им стаи.

Даниел Купър изпита въодушевление. Край на тайните на Трейси Уитни. Отсега нататък той ще знае всичко, което тя мисли, говори и върши. Той си представи как Трейси и Джеф са в леглото и си спомни усещането от допира на бельото на Трейси до неговата буза. Толкова меко, толкова благоуханно!

Този следобед той отиде на църква.

Когато Трейси и Джеф излязоха от хотела, за да отидат на вечеря, група техници от полицията се заеха с работа и поставиха миниатюрни безжични предаватели в апартаментите на Трейси и на Джеф, като ги скриха зад картини, лампи и под нощните масички.

Инспектор Юп ван Дурен взе принудително разположения точно отгоре апартамент, в който един техник монтира радиоприемател с антена, към който включа и магнетофона.

— Магнетофонът сам се задейства при човешки говор — обясни техникът. — Не е необходимо тук да има човек, за да работи с апаратурата. Започне ли някой да говори, магнетофонът започва автоматично да записва.

Даниел Купър обаче искаше да бъде там. Трябваше да бъде там. Такава беше божията воля.

ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Рано другата сутрин Даниел Купър, инспектор Юп ван Дурен и неговият млад помощник, полицейският детектив Уиткамп се настаниха в горния апартамент и се заслушаха във водения долу разговор.

— Още кафе? — гласът на Джеф.

— Не, благодаря, скъпи — гласът на Трейси. — Опитай от това сирене, което ни изпратиха в стаята. Наистина е прекрасно.

Кратко мълчание.

— Ммм? Много вкусно! Какво искаш да правим днес, Трейси? Можем да отидем с колата до Ротердам.

— А защо да не останем тук и да си почиваме?

— Не звучи лошо.

Даниел Купър знаеше какво имат предвид с това „да си починем“ и стисна устни.

— Кралицата открива нов дом за сираци.

— Чудесно. Според мен холандците са най-гостоприемните и най-щедрите хора в света. Те са иконоборци. Мразят господството и предписанията.

Смях.

— Разбира се. Ето защо ние двамата ги обичаме толкова много.

Най-обикновен сутрешен разговор между влюбени. Държат се толкова свободно и непринудено един към друг, помисли си Купър. Но как само ще си плати тя!

— Като говорим за щедрост — гласът на Джеф, — познай кой е отседнал в нашия хотел? Неуловимият Максимилиан Пирпонт. Онзи, когото изпуснах на борда на „Кралица Елизабет II“.

— А аз в „Ориент експрес“.

— Сигурно е пристигнал тук, за да унищожи някоя нова компания. Трейси, след като вече сме го открили, наистина трябва да направим нещо. Искам да кажа, докато се навърта около нас…

Трейси се засмя.

— Не бих могла да добавя нещо повече, скъпи.

— Зная, че нашият приятел има навик да носи със себе си безценни предмети. Имам идея да…

Друг глас, женски.

— Dag, mijnheer, dag, mevrouw. Желаете ли да почистим стаята ви сега?

Ван Дурен се обърна към полицейския детектив Уиткамп:

— Назначете група за наблюдение на Максимилиан Пирпонт. Уведомете ме незабавно, ако Уитни или Стивънс установят някаква връзка с него.

Инспектор Ван Дурен докладваше на главния комисар Тун Вилямс.

— Възможно е да имат предвид няколко цели, господин главен комисар. Проявяват голям интерес към един американец, който понастоящем е тук и се казва Максимилиан Пирпонт, ходиха на конгреса на филателистите, посетиха залата с диаманта „Лукулан“ в Холандския завод за шлифоване на диаманти и прекараха два часа в зала „Нощна страха“.

— Een diefstal van de Nachtwacht! Nee! Невъзможно!

Главният комисар се облегна на стола си и се замисли дали не губи неразумно ценно време и човешки сили. Съществуваха твърде много предположения и недостатъчно факти.

— Значи в момента нямате представа каква е тяхната цел?

— Не, господин главен комисар. Не съм сигурен дали и самите те са решили нещо. Но в момента, в който го направят, незабавно ще ни уведомят.

— Ще ни уведомят ли? — намръщи се Вилямс.

— Подслушвателната апаратура — обясни Ван Дурен. — Не допускат, че ги подслушваме.

Полицията направи пробив в 9.00 часа на следващата сутрин. Трейси и Джеф привършваха закуската си в апартамента на Трейси. Горе, на подслушвателната апаратура, се намираха Даниел Купър, инспектор Юп ван Дурен и полицейският детектив Уиткамп. Чуваха как се налива кафе.

— Ето нещо интересно, Трейси. Нашият приятел беше прав. Чуй това: „«Амро банк» ще превози пет милиона долара в златни кюлчета за холандските морски колонии.“

В горния апартамент полицейският детектив Уиткамп каза:

— Няма начин…

— Шшт.

Всички наостриха слух.

— Колко ли тежат пет милиона долара в златни кюлчета? — гласът на Трейси.

— Мога да ти кажа съвсем точно, скъпа. Това са хиляда шестстотин седемдесет и два фунта, около шестдесет и седем златни кюлчета. Удивителното нещо на златото е, че притежава прекрасни анонимни качества. Стопяваш го и тогава всеки може да го притежава. Естествено никак няма да е лесно да се изнесат тези кюлчета от Холандия.