Оценить:
|
Ако утрото настъпи
- Предыдущая
- 99/131
- Следующая
99
Купър се обърна веднага към Гранжие.
— Споменали сте на инспектор Дюмон, че жената е замесена в подправка на банкноти.
— Vraiment. В момента тя пътува за Швейцария. Можете да я заловите на границата. Тук разполагам с всички доказателства, от които се нуждаете.
Той ги заведе до шкафа и Даниел Купър и инспектор Дюмон надникнаха вътре.
— Ето пресата, на която печата парите.
Даниел Купър пристъпи към пресата и внимателно я разгледа.
— На тази преса ли е печатала парите?
— Нали току-що ви казах — изръмжа Гранжие. Той извади една банкнота от джоба си. — Погледнете. Това е една подправена стодоларова банкнота, която ми даде самата тя.
Купър отиде до прозореца и вдигна банкнотата на светлината.
— Тази банкнота е истинска.
— Тя само изглежда такава. Обяснението е, че тя е използвала крадени матрици, които е взела от някакъв гравьор, работел някога в монетния двор във Филаделфия. Печатала е банкнотите на тази преса.
Купър грубо му отвърна:
— Не ставайте глупак. Това е най-обикновена преса. На нея можете да отпечатвате само бланки с обикновен текст.
— Бланки ли? — стаята се завъртя пред очите му.
— И вие действително сте повярвали в баснята за машината, която превръща обикновената хартия в истински стодоларови банкноти?
— Уверявам ви, всичко видях със собствените си очи… — Гранжие спря. Какво всъщност беше видял? Няколко мокри стодоларови банкноти, окачени да съхнат, бяла хартия и резачка за хартия. Грандиозността на измамата започна да му се прояснява. Не съществуваше никаква подправка на пари, никакъв гравьор не я очакваше в Швейцария. Трейси Уитни никога не се беше хващала на въдицата за потъналото съкровище. Тази кучка си беше послужила с неговия собствен план за примамка, с който да му измъкне половин милион долара. Ако това се разчуеше…
Двамата мъже го наблюдаваха.
— Искаш ли да повдигнеш някакво обвинение, Арман? — запита го инспектор Дюмон.
И как можеше да го направи? Какво да каже? Че е лъгал, като се е опитвал да финансира един план за подправка на пари? И какво щяха да му направят неговите съдружници, когато научеха, че е откраднал половин милион долара от техните пари и ги е похарчил? Изведнъж го обхвана ужас.
— Не. Няма… няма да повдигам никакви обвинения. — В гласа му звучеше силна уплаха.
Африка, мина през ума на Арман Гранжие. В Африка няма да могат никога да ме открият.
Даниел Купър си мислеше: следващия път. Следващия път няма вече да ми се изплъзне.
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Трейси беше тази, която подсказа на Гюнтер Хартог да се срещнат на Майорка. Трейси обичаше този остров. Той наистина бе едно от живописните места в света.
— При това — каза тя на Гюнтер, — островът е бил свърталище на пирати. Ще се чувстваме като у дома си.
— Най-добре е да не ни виждат заедно — отвърна той.
— Аз ще уредя всичко.
Всичко започна с телефонното обаждане на Гюнтер от Лондон.
— Имам нещо за теб, Трейси, което е съвсем необикновено. Сигурен съм, че ще го възприемеш като истинско предизвикателство.
На следващата сутрин Трейси отлетя за Палма, столицата на Майорка. В резултат на червеното циркулярно писмо на Интерпол относно Трейси, за тръгването й от Биариц и пристигането й в Майорка, незабавно бяха уведомени местните власти. Когато Трейси се регистрира в кралския апартамент на хотел „Сон Вида“, над нея бе организирано непрестанно двадесет и четири часово наблюдение.
Ернесто Марсе, полицейският комендант на Палма, бе вече разговарял с инспектор Тринян от Интерпол.
— Убеден съм — каза Тринян, — че Трейси Уитни е единственият организатор и извършител на тези престъпления.
— Още по-зле за нея. Ако извърши някакво престъпление в Майорка, ще се убеди, че нашето правосъдие действа бързо.
— Господине, искам да ви съобщя още нещо — добави инспектор Тринян.
— Si.
— Ще имате и гост от Америка. Казва се Даниел Купър.
Детективите, които следяха Трейси, имаха впечатление, че тя се интересува единствено от забележителностите. Те я следваха в нейните обиколки из острова, при посещението й на манастира „Сан Франсиско“, красивия замък „Белвер“ и плажа на Илетас. Трейси отиде на борба с бикове в Палма и обядва в Plaza de la Reina; навсякъде ходеше сама.
Тя ходи на екскурзия до Форментор, Валдемоса и Ла Гранха, посети Манакър, където произвеждат перли.
— Пристигнала е като туристка, коменданте — докладваха детективите на Ернесто Марсе.
Секретарката на коменданта влезе в кабинета му.
— Пристигнал е някакъв американец. Настоява да се види с вас. Сеньор Даниел Купър.
Комендантът Марсе имаше много американски приятели. Той обичаше американците и имаше чувството, че независимо от онова, което му бе казал инспектор Тринян, този Даниел Купър ще му хареса.
Остана излъган.
— Вие сте идиоти. Всички до един — озъби се Даниел Купър. — Разбира се, че не е тук като туристка. Намислила е нещо.
Комендант Марсе едва сдържаше гнева си.
— Сеньор, самият вие казахте, че целите на госпожица Уитни винаги са представлявали нещо ефектно, че й прави удоволствие да върши невъзможни неща. Проверих всичко много внимателно, сеньор Купър. В Майорка няма нищо ценно, което да стане обект на таланта на сеньорита Уитни.
— Срещала ли се е с някого тук… разговаряла ли е с някого?
— Не. С никого — му отвърнаха с обиден тон.
— Тогава непременно ще го направи — каза решително Даниел Купър.
Сега вече разбрах, каза си комендант Марсе, защо съществува такова мнение за Грозния американец.
- Предыдущая
- 99/131
- Следующая