Ако утрото настъпи

Оглавление

Антъни Орсати пристигна с нов гост.

— Джо Романо няма повече да играе с нас — съобщи Орсати. — Всички се познавате с инспектор Нюхауз.

Мъжете си стиснаха ръцете.

— Напитките са върху бюфета, господа — каза Пери Поуп. — Малко по-късно ще вечеряме. Защо да не започнем играта?

Мъжете заеха обичайните си места край масата със зелено сукно. Орсати посочи освободеното от Джо Романо място и се обърна към инспектор Нюхауз:

— Отсега нататък това ще е твоето място, Мел.

Докато един от мъжете разопаковаше ново тесте карти, Поуп започна да раздава чиповете за покер. Той обясни на инспектор Нюхауз:

— Черните чипове са по пет долара, червените по десет, сините са по петдесет долара, а белите по сто. Всеки участник започва играта, като закупува чинове за петстотин долара.

— Звучи добре — отвърна инспекторът.

Антъни Орсати беше в лошо настроение.

— Хайде да започваме.

Гласът му наподобяваше сподавен шепот, а това беше лош признак.

Пери Поуп би дал всичко само и само да разбере какво се бе случило с Джо Романо, но адвокатът знаеше, че е по-добре да не повдига сам въпроса. Орсати щеше да разисква проблема с него, когато му дойдеше времето.

В главата на Орсати бушуваха черни мисли. За Джо Романо бях като родей баща. Вярвах му, направих го мой заместник. И кучият му син ми заби нож в гърба. Ако тази побъркана французойка не се беше обадила по телефона, той може би щеше да успее да се измъкне. Вече никога нямаше да може да се измъкне. Не и от мястото, където се намираше сега. След като е такъв умник, да се оправя, както знае сега там, на дъното, при рибите.

— Тони, залагаш или не?

Антъни Орсати насочи вниманието си към играта. На тази маса бяха печелени и губени огромни парични суми. Антъни Орсати винаги се разстройваше при загуба И това нямаше нищо общо с парите. Не понасяше да е на губещата страна в каквото и да е. Той се смяташе за краен победител по рождение. Единствено победителите се издигаха до неговото положение в живота. През последните шест седмици Пери Поуп печелеше но някакъв невероятен начин и тази вечер Антъни Орсати беше решил да пресече това негово щастие.

Тъй като играеха банка, всеки раздаващ картите избираше онази игра, в която се смяташе най-силен. Раздаваха се различни ръце, но която и игра да избереше, Антъни Орсати тази вечер неизбежно губеше. Той започна да залага по-крупни суми, играеше дръзко, правеше всичко възможно да си възстанови загубите. Към полунощ, когато прекъснаха играта, за да опитат приготвената от Андре вечеря, загубите на Орсати възлизаха на шестдесет хиляди долара, а Пери Поуп бе абсолютен победител.

Вечерята се оказа превъзходна. Обикновено Орсати се отдаваше с наслада на това среднощно пиршество, но тази вечер изгаряше от нетърпение да се върне отново на игралната маса.

— Нищо не ядеш, Тони — забеляза Пери Поуп.

— Не съм гладен.

Орсати се пресегна към сребърната кана за кафе, наля си в чашката от китайски порцелан и седна на масата за покер. Той наблюдаваше как останалите се хранеха и му се искаше да побързат. Изгаряше от нетърпение да си възвърне загубеното. Докато разбъркваше кафето си, в чашката падна някаква малка частица. Той я извади погнусен с лъжичка и я разгледа. Приличаше на мазилка. Той вдигна глава към тавана и нещо се поръси върху челото му. В същия миг дочу отгоре някакво трополене.

— Какво, по дяволите, става горе? — запита Антъни Орсати.

Пери Поуп тъкмо разправяше някакъв анекдот на инспектор Нюхауз.

— Извинявай, Тони, не чух какво каза.

Топуркането сега се чуваше много по-ясно. Върху зеленото сукно се посипа мазилка.

— Изглежда, имаш мишки — обади се сенаторът.

— Не и в тази къща — отвърна засегнато Пери Поун.

— Все пак очевидно е, че горе има нещо — изръмжа Орсати.

Върху масата със зелено сукно тупна по-едро парче мазилка.

— Ще възложа на Андре да оправи всичко — каза Поуп. — Ако сме свършили с вечерята, защо да не продължим с играта?

Антъни Орсати заби поглед в малката дупчица на тавана, точно над главата му.

— Почакайте. Хайде всички да проверим какво става горе.

— Но защо, Тони? Андре може…

Орсати беше вече станал от масата и се бе упътил към стълбите. Останалите се спогледаха, а после бързо го последваха.

— На тавана сигурно се е промъкнала катеричка — допусна Пери Поуп. — По това време на годината човек ги среща къде ли не. Вероятно си крият орехчета за зимата. — Той сам се засмя на малката си шега.

Когато стигнаха таванската врата, Орсати я блъсна, отвори я, а Пери Поуп запали осветлението. Всички видяха два бели хамстера, които се щураха неистово из помещението.

— Божичко! — възкликна Пери Поуп. — Завъдили са се плъхове.

Антъни Орсати не го слушаше. Той не сваляше поглед от таванското помещение. В средата му имаше сгъваем летен стол с пакет сандвичи и две отворени метални кутии бира отгоре му. На пода, до стола, се виждаше бинокъл.

Орсати отиде до стола, взе един по един предметите и внимателно ги заразглежда. После коленичи върху мръсния под и премести малкия дървен цилиндър, запушващ отвора, пробит в тавана на стаята отдолу. Орсати долепи око към отвора. Точно под себе си видя ясно игралната маса.

Пери Поуп стоеше като онемял в средата на таванското помещение.

— Кой, но дяволите, е поставил тук тези боклуци. Ще се скарам ужасно на Андре.

Орсати се изправи бавно на крака и изтупа полепналата по панталоните му прах. Пери Поуп също огледа отвора.

— Погледнете! — възкликна той. — Тези животинки са направили ужасна дупка на тавана. Днешните майстори не струват и пукната пара.