Ако утрото настъпи

• Предыдущая
• 47/131
• Следующая

— Чудесно. Веднага ще се свържа с него. Много ви благодаря.

— И аз ви благодаря, госпожице Дейстин.

Телеграмите бяха адресирани до съдията Хенри Лорънс, хотел „Русия“, Москва. Първата гласеше:

СЛЕДВАЩОТО ЗАСЕДАНИЕ НА СЪДИИТЕ МОЖЕ ДА СЕ СЪСТОИ. ПОТВЪРДЕТЕ УДОБНА ДАТА. КАКТО ЗНАЕТЕ, МЯСТОТО Е УГОВОРЕНО.

Втората телеграма, получена на следващия ден, гласеше:

ИСКАМ СЪВЕТ ПО ПЛАНА ЗА ПЪТУВАНЕТО. САМОЛЕТЪТ НА СЕСТРА ВИ ПРИСТИГНА КЪСНО, НО КАЦНА БЛАГОПОЛУЧНО. ПАСПОРТЪТ И ПАРИТЕ СА ИЗГУБЕНИ. ТЯ Е НАСТАНЕНА В ПЪРВОКЛАСНА ШВЕЙЦАРСКА ВИЛА. РАЗНОСКИТЕ ЩЕ УРЕДИМ ПО-КЪСНО ПО СМЕТКА.

Последната телеграма имаше следния текст:

СЕСТРА ВИ ЩЕ НАПРАВИ ПОСЛЕДЕН ОПИТ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ВРЕМЕНЕН ПАСПОРТ ОТ АМЕРИКАНСКОТО ПОСОЛСТВО. ВСЕ ОЩЕ НЯМА ИНФОРМАЦИЯ ЗА НОВА ВИЗА. ПРЕД ШВЕЙЦАРСКИЯ, РУСКИЯТ РЕД ИЗГЛЕЖДА ЧУДЕСЕН. ЩЕ ИЗПРАТИМ СЕСТРА ВИ С КОРАБ В НАЙ-СКОРО ВРЕМЕ.

НКВД изчака търпеливо получаването на нови телеграми и след като такива не последваха, арестуваха съдията Лорънс.

Разпитът продължи десет денонощия.

— На кого изпратихте информацията?

— Каква информация? Не разбирам за какво говорите.

— Говорим за плановете. Кой ви предаде плановете?

— Какви планове?

— Плановете за съветската атомна подводница.

— Да не сте полудели! Каква представа имам аз от съветски подводници?

— Това искаме да разберем и ние. С кого направихте тайните заседания?

— Какви тайни заседания? Аз нямам никакви тайни.

— Добре. Кажете ни кой е Борис?

— Кой Борис?

— Мъжът, който е внесъл парите на ваша сметка в Швейцария.

— Каква моя сметка в швейцарска банка?

Русите се вбесиха.

— Твърде упорит глупак сте — заявиха му те. — Що ви дадем добър урок не само на вас, но и на всички останали американски шпиони, които се опитват да подкопават нашата велика родина.

Когато най-сетне разрешиха на американския посланик да го посети, съдията Хенри Лорънс беше отслабнал с десетина килограма. Не можеше да си спомни кога пазачите му бяха разрешили да спи за последен път. Самият той се бе превърнал в трепереща развалина.

— Защо се държат така с мен? — запита съдията с дрезгав глас. — Та аз съм американски гражданин. Съдия съм. За бога, измъкнете ме оттук!

— Правя всичко, което е по силите ми — убеди го посланикът.

Видът на съдията Лорънс просто го шокира. Посланикът беше посрещнал съдията Лорънс и останалите членове на Съдийския комитет при пристигането им преди две седмици. Мъжът, когото посланикът беше посрещнал, нямаше нищо общо с това раболепно и уплашено до смърт човешко същество, което сега се унижаваше пред него.

Какво, по дяволите, искат сега руснаците, чудеше се посланикът. Съдията не е по-голям шпионин от самия мен. После мрачно си помисли: Примерът с мен може би не е чак толкова уместен.

Посланикът поиска официално среща със секретаря на Политбюро, а когато му отказаха, той уреди такава с един от министрите.

— Принуден съм да направя официален протест — заяви гневно посланикът. — Поведението на вашата страна по отношение на съдията Лорънс с нищо не е оправдано. Смешно е да се нарече шпионин човек с неговото обществено положение.

— Ако сте свършили — отвърна хладно министърът, бъдете така добър да погледнете тук.

Той връчи на посланика копия от телеграмите. Посланикът ги прочете и вдигна смутено глава.

— Какво нередно има в тях? Най-обикновени телеграми.

— Така ли мислите? Може би ще ги прочетете отново? Този път обаче дешифрирани.

Той подаде на посланика нови копия от телеграмите. Никои думи в тях бяха подчертани.

СЛЕДВАЩОТО ЗАСЕДАНИЕ НА СЪДИИТЕ МОЖЕ ДА СЕ СЪСТОИ. ПОТВЪРДЕТЕ УДОБНА ДАТА. КАКТО ЗНАЕТЕ, МЯСТОТО Е УГОВОРЕНО.

ИСКАМ СЪВЕТ ПО ПЛАНА ЗА ПЪТУВАНЕТО. САМОЛЕТЪТ НА СЕСТРА ВИ ПРИСТИГНА КЪСНО, НО КАЦНА БЛАГОПОЛУЧНО. ПАСПОРТЪТ И ПАРИТЕ СА ИЗГУБЕНИ. ТЯ Е НАСТАНЕНА В ПЪРВОКЛАСНА ШВЕЙЦАРСКА ВИЛА. РАЗНОСКИТЕ ЩЕ УРЕДИМ ПО-КЪСНО ПО СМЕТКА.

СЕСТРА ВИ ЩЕ НАПРАВИ ОПИТ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ВРЕМЕНЕН ПАСПОРТ ОТ АМЕРИКАНСКОТО ПОСОЛСТВО. ВСЕ ОЩЕ НЯМА ИНФОРМАЦИЯ ЗА НОВА ВИЗА. ПРЕД ШВЕЙЦАРСКИЯ РУСКИЯТ РЕД ИЗГЛЕЖДА ЧУДЕСЕН. ЩЕ ИЗПРАТИМ СЕСТРА ВИ С КОРАБ В НАЙ-СКОРО ВРЕМЕ.

Оказах се истински глупак, помисли си посланикът.

На представителите на пресата и на обществеността не разрешиха да присъстват на процеса. Обвиняемият прояви упоритост до края и отрече да е пристигнал в Съветския съюз с шпионска задача. Обвинението му обеща смекчаващи вината обстоятелства, ако разкрие имената на своите ръководители. Съдията Лорънс би продал и душата си, но уви, не можеше да го направи, понеже не ги познаваше.

В деня след процеса в „Правда“ се появи кратко съобщение, че известният американски шпионин съдията Хенри Лорънс е обвинен в шпионаж и е осъден на петнадесет години затвор с тежка принудителна работа в Сибир.

Случаят Лорънс обърка американското разузнаване. В ЦРУ, ФБР, Секретната служба и Министерството на финансите плъзнаха всевъзможни слухове.

— Не е наш човек — заявиха от ЦРУ. — По всяка вероятност е човек от Министерството на финансите.

От Министерството на финансите отрекоха да имат нещо общо със случая.

— Не, сър. Лорънс не е наш агент. Сигурно проклетото ФБР отново си пъха носа в наша територия.

— Никога не сме чували за него — заявиха от ФБР. — Навярно е изпълнявал държавна поръчка на военното разузнаване.

Военното разузнаване, объркано като всички останали, предпазливо заяви: „От наша страна няма никакви изявления.“

• Предыдущая
• 47/131
• Следующая