Кой се страхува от мрака

Оглавление

— Не ти ли е писнало да ги четеш в зъболекарския кабинет?

Колегата му се ухили.

— Прав си.

Отидоха на рецепцията и се представиха.

— Имаме среща с господин Танър Кингсли.

— Той ви очаква. Ще пратя някого да ви придружи до кабинета му. — Служителката им подаде фирмени баджове. — Моля, носете ги, докато не напуснете сградата.

— Разбира се.

Тя натисна един бутон и след малко се появи привлекателна млада жена.

— Господата имат среща с господин Танър Кингсли.

— Да. Аз съм Ретра Тайлър, една от асистентките на господин Кингсли. Елате с мен, моля.

Детективите тръгнаха по дълъг стерилен коридор с плътно разположени офиси от двете страни. В дъното се намираше кабинетът на Танър.

Зад бюрото в чакалнята седеше Кати Ордонес, младата интелигентна секретарка на Танър Кингсли.

— Добро утро, господа. Заповядайте.

Тя се изправи и отвори вратата към вътрешната стая. Двамата детективи влязоха и се огледаха благоговейно.

Огромното помещение беше пълно с непозната електроника, звукоизолираните стени бяха покрити с плоски телевизионни екрани, показващи изгледи от десетки градове по света. На едни монитори се виждаха заседателни зали, офиси и лаборатории, а на други — хотелски апартаменти, в които се провеждаха съвещания. Всеки монитор имаше самостоятелна аудиосистема и въпреки че звукът едва се чуваше, откъсите от изречения, произнасяни едновременно на десетки езици, оставяха странно впечатление.

В долния край на всеки екран пишеше името на съответния град: Милано… Йоханесбург… Цюрих… Мадрид… Атина… На отсрещната стена имаше шкаф с осем реда лавици, заети от подвързани с кожа книги.

Танър Кингсли седеше зад махагоново бюро с пулт, състоящ се от пет-шест пъстри бутона. Носеше елегантен сив костюм, шит по поръчка, светлосиня риза и синя карирана вратовръзка.

Когато гостите му влязоха, той се изправи.

— Добро утро, господа.

— Добро утро — поздрави Ърл Гринбърг. — Ние сме…

— Да, знам кои сте. Детективите Ърл Гринбърг и Робърт Пригицър. — Ръкуваха се. — Заповядайте, седнете.

Детективите седнаха.

Пригицър зяпна постоянно менящите се сцени на мониторите и възхитено поклати глава.

— Какво ли не прави съвременната техника! Това е…

Танър го накара да млъкне с вдигане на ръка.

— Това не е просто съвременна техника, детектив. Тя ще се появи на пазара чак след две-три години. С помощта на тази система мога едновременно да наблюдавам телезаседания в десетки страни. Компютрите автоматично класифицират и записват информацията, която тече от нашите представителства по света.

— Простете ми елементарния въпрос, господин Кингсли — каза Пригицър. — С какво точно се занимават мозъчните тръстове?

— С две думи ли? Ние решаваме проблеми. Намираме изход от евентуални затруднения. Някои мозъчни тръстове се съсредоточават само върху една област — военна, икономическа или политическа. Ние се занимаваме с национална сигурност, комуникации, микробиология, екология… КИГ работи за различни държави като независим анализатор и критик на мащабни глобални последици.

— Интересно.

— Осемдесет и пет процента от научноизследователския ни персонал има висше образование, а над шейсет и пет процента — докторска степен.

— Наистина внушително.

— Брат ми Андрю основа Кингсли Интернешънъл Груп, за да помага на страните от Третия свят, затова имаме редица пилотни проекти по целия свят.

От един монитор внезапно се разнесе трясък и проблесна светкавица. Тримата се обърнаха натам.

— Не четох ли някъде, че правите някакъв метеорологичен експеримент? — попита детектив Гринбърг.

Танър сбърчи лице.

— Да, тук го наричат „лудостта на Кингсли“. Това е един от малкото големи провали на КИГ, един от проектите, на чийто успех много се надявах. Само че сега го приключваме.

— Възможно ли е да се контролира времето? — учуди се Пригицър.

Танър поклати глава.

— До ограничена степен. Много хора са опитвали. Още през хиляда и деветстотната година Никола Тесла правил експерименти с времето. Той установил, че йонизирането на атмосферата може да се променя с радиовълни. През хиляда деветстотин петдесет и осма нашето Министерство на отбраната проведе експеримент със спускане на медни игли в йоносферата. Десет години по-късно беше реализиран проектът „Попай“, с който военните се опитаха да удължат мусонния сезон в Лаос, за да увеличат калта по Пътеката на Хо Ши Мин. Използваха сребърен йодид, който изстрелваха в облаците, за да предизвикват дъжд.

— Успяха ли?

— Да, но само на местно равнище. По няколко причини никой няма да успее да контролира времето. Един от проблемите е, че Ел Ниньо повишава температурата на Тихия океан, което разрушава световната екологична система, докато Ла Ниня понижава океанската температура и двете течения заедно правят невъзможно каквото и да било реално контролиране на времето. Южното полукълбо е заето от осемдесетина процента вода, а северното — от шейсет процента, което също нарушава равновесието. Освен това циклоналната посока не се поддава на управление.

Гринбърг кимна, после се поколеба, но все пак попита:

— Знаете ли защо сме тук, господин Кингсли?

Танър се вгледа в него за миг.

— Предполагам, че въпросът ви е реторичен. Иначе би трябвало да го сметна за обиден. Кингсли Интернешънъл Груп е мозъчен тръст. Само за едно денонощие умряха или мистериозно изчезнаха четирима мои служители. Вече започнахме собствено следствие. Имаме представителства по целия свят с хиляда и осемстотин служители и очевидно ми е трудно да поддържам връзка с всички. Но досега успях да установя, че двама от убитите служители са били замесени в незаконна дейност. Това им е струвало живота — обаче ви уверявам, че няма да струва репутацията на Кингсли Интернешънъл Груп. Очаквам нашите хора съвсем бързо да разкрият истината.