Кой се страхува от мрака

Оглавление

— Хубава е — презрително рече Кели.

Даян стисна устни.

— Нима? Разбирате ли от изобразително изкуство?

— Не много, госпожо Стивънс.

— Кого харесвате? Сигурно Баба Моузъс.

— Интересна е.

— Кои други примитивисти докосват сърцето ви?

Кели се обърна към нея.

— Честно казано, предпочитам криволинейната, абстрактна форма. Има изключения естествено. Например диагонално разположеното тяло в Тициановата „Венера Урбинска“ е поразително и…

От кухнята се разнесе шуртенето на кафеварката.

— Кафето е готово — рязко каза Даян.

Мълчаливо седяха една срещу друга на масата. Кафето изстиваше.

— Сещате ли се за причина някой да иска да ни убие? — наруши тишината Даян.

— Не. — Кели замълча за миг. — Единствената връзка помежду ни е това, че мъжете ни са работили в КИГ. Може да са участвали в свръхсекретен проект. И убиецът им да си мисли, че са ни разказали за него.

Даян пребледня.

— Да…

Двете стъписано се спогледаха.

Танър наблюдаваше сцената в апартамента на Даян на един от стенните монитори в кабинета си. До него стоеше шефът на охраната му.

Апартаментът на Стивънс се следеше със супермодерна техника, осигуряваща картина и звук с отлично качество, точно както Танър бе казал на съдружника си. Във всички стаи имаше видеосистеми с уеббазирани камери, големи колкото копчета, скрити сред книгите, под вратите минаваха фиброоптични кабели. На тавана бяха инсталирали видеосървър с размерите на лаптоп, който обслужваше шестте камери. В него бе включен безжичен модем, който позволяваше на техниката да функционира чрез мобилна връзка.

Танър се наведе напред, напрегнато вторачен в екрана.

— Ще трябва да открием върху какво са работили мъжете ни — каза Даян.

— Да. Но ще имаме нужда от помощ, нали?

— Ще се обадим на Танър Кингсли. Само той може да ни помогне — а и вече се опитва да установи кой стои зад всичко това.

— Тогава да действаме.

— Можете да пренощувате вкъщи — предложи Даян. — Тук не ни заплашва нищо. Отпред има полицейска кола. — Тя отиде при прозореца и дръпна завесата. Нямаше никаква кола.

Дълго остана вторачена навън. Внезапно я побиха тръпки.

— Странно — каза Даян. — Би трябвало да има патрулка. Ще се обадя да проверя.

Извади визитката на детектив Гринбърг от чантичката си, отиде при телефона и набра номера.

— Детектив Гринбърг, моля… Сигурни ли сте?… Разбирам. Тогава може ли да говоря с детектив Пригицър? — Отново последва мълчание. — Да, благодаря. — Даян бавно затвори.

— Какво има?

— Детективите Гринбърг и Пригицър са били преместени в друг участък.

Кели преглътна с мъка.

— Невероятно съвпадение, нали?

— И току-що си спомних нещо — рече Даян. — Какво?

— Детектив Гринбърг ме попита дали напоследък Ричард е правил или казвал нещо необичайно. Забравих да му спомена, че мъжът ми щеше да ходи във Вашингтон на среща с някого. Понякога пътувам с него, но този път той настоя да отиде сам.

Кели я наблюдаваше изненадано.

— Странно. Марк също ми каза, че щял да ходи във Вашингтон. Също сам.

— Трябва да открием защо.

Тъмнокожата жена отиде при прозореца и дръпна завесите.

— Още няма кола. — Обърна се към Даян. — Да се махаме оттук.

— Добре. Знам едно закътано хотелче в китайския квартал, казва се „Мандаринът“. Никой няма да се сети да ни търси там. Ще се обадим на господин Кингсли от стаята.

Танър се обърна към шефа на охраната Хари Флинт, главореза с вечната полуусмивка, и нареди:

— Убий ги.

Глава 23

Хари Флинт щеше да се погрижи за жените. Танър доволно се усмихна. Флинт никога не се беше провалял.

Досмеша го, когато си помисли за това как се бе появил в живота му. Преди години брат му Андрю, този образец за милосърдие, беше основал център за новоосвободени затворници, за да им помага да се приспособят към цивилния живот. После им намираше и работа.

Танър измисли по-полезен план за тези хора, защото смяташе, че такова нещо като бивш престъпник не съществува. Чрез свои лични източници той си осигуряваше информация за миналото на новоосвободените затворници и ако имаха нужните умения, от центъра постъпваха на работа направо при него и изпълняваха някои „деликатни задачи“.

Той уреди бившият престъпник Винс Карбайо да постъпи на работа в КИГ. Карбайо бе грамаден мъж с четинеста брада и сини очи, пронизващи като кинжали. Имаше дълго съдебно досие. Бяха го съдили за убийство. Доказателствата срещу него бяха убедителни, но един от съдебните заседатели упорито настояваше за оправдателна присъда. Само неколцина души знаеха, че дъщеричката му е изчезнала и че е получил следното писмо: „Ако си държиш устата затворена, решението на съдебните заседатели ще определи съдбата на дъщеря ти“. Карбайо бе от хората, на които Танър Кингсли се възхищаваше.

Танър чу и за бившия престъпник Хари Флинт, подробно се запозна с биографията му и реши, че е напълно подходящ за неговите нужди.

* * *

Хари Флинт беше роден в детройтско семейство от средната класа. Баща му бе озлобен провалил се търговец, който нямаше друга работа, освен да се мотае из къщи и да мърмори. Беше садистичен педант и при най-малкото провинение на сина си го биеше с линийка, колан или каквото му попадне, като че ли можеше да му набие успеха в главата, за да компенсира собствената си некадърност.

Майка му работеше като маникюристка в един козметичен салон. Докато баща му бе тиран, тя беше всеотдайна и нежна и малкият Хари емоционално се разкъсваше помежду им.

Лекарите бяха казали на майка му, че е прекалено възрастна, за да роди, затова тя смяташе бременността си за чудо. След раждането на Хари постоянно го прегръщаше, галеше и целуваше, докато накрая обичта й не започна да го задушава. Когато порасна, той мразеше да го докосват.