Кой се страхува от мрака

• Предыдущая
• 31/73
• Следующая

Неспособна да отговори, Кели кимна и замаяна излезе от кабинета.

На излизане от сградата мислите й бяха в хаос. „Коя е Олга? И защо Марк е имал връзки с руснаци? Защо?…“

— Извинете. Госпожа Харис?

Кели се обърна.

— Да?

Пред сградата стоеше привлекателна блондинка.

— Казвам се Даян Стивънс. Бих искала да поговоря с вас. Отсреща има кафене и…

— Съжалявам. В момента не мога… не мога да разговарям. — Кели понечи да продължи.

— Отнася се за мъжа ви.

Кели се закова на място и рязко се обърна.

— За Марк ли? Какво точно?

— Може ли да поговорим на по-уединено място?

По интеркома в кабинета на Танър се разнесе гласът на секретарката му.

— Дойде господин Хайолт.

— Да влезе.

След малко вече го поздравяваше в кабинета си.

— Добър ден, Джон.

— Добър ли? Денят е отвратителен, Танър. Като че ли са почнали да убиват всички в нашата компания. Какво става, по дяволите?

— Точно това се опитваме да открием. Не вярвам, че внезапната смърт на трима наши служители е съвпадение. Някой се опитва да навреди на репутацията на компанията, обаче ще го разкрием и ще му попречим. Полицията се съгласи да ни съдейства. Пратил съм хора да проследят последните действия на жертвите. Бих искал да чуеш два разговора, които току-що записах. Това са вдовиците на Ричард Стивънс и Марк Харис. Готов ли си? — Давай.

— Това е Даян Стивънс. — Танър натисна един бутон и на екрана се появи сцената с Даян Стивънс. В долния десен ъгъл на монитора имаше графика, която се движеше, докато жената говореше.

— Какво знаете за връзката на мъжа ви с наркотиците?

— Какво… Какво искате да кажете? Ричард никога не е имал нищо общо с наркотици.

Стойностите на графиката останаха стабилни. Танър натисна бутона за бързо пренавиване.

— Това е госпожа Марк Харис, чийто мъж е бил блъснат или е паднал от върха на Айфеловата кула.

На екрана се появи образът на Кели.

— Някога да ви е споменавал за Олга?

— Господин Кингсли, за какво точно става дума?

— Парижката полиция е открила в джоба на мъжа ви писмо, в него се споменавало за награда за някакви сведения. Било подписано „С обич, Олга“.

— Не… не знам какво…

— Доколкото успяхме да установим, мъжът ви явно е имал връзка с тази жена и…

— Не! Вие не говорите за моя Марк. Казах ви, помежду ни нямаше тайни.

Стойностите на графиката останаха постоянни. Образът на Кели изчезна.

— Каква е графиката на екрана? — попита Джон Хайолт.

— Гласов анализатор, който регистрира микротрептенията на човешкия глас. Ако обектът лъже, модулацията на аудиочестотите се повишава. Супермодерен метод. Няма нужда от кабели като при детектора на лъжата. Убеден съм, че двете жени казваха истината. Трябва да ги защитим.

Джон Хайолт се намръщи.

— Какво искаш да кажеш? От какво да ги защитим?

— Според мен са в опасност, защото подсъзнателно имат повече информация, отколкото подозират. Били са близки с мъжете си. Сигурен съм, че по някое време може да е било казано нещо многозначително, което тогава им се е изплъзнало, но се е запазило в паметта им. Има голяма вероятност, когато се замислят, да си го спомнят. И в този момент животът им може да бъде изложен на риск, защото убийците на мъжете им може да възнамеряват да премахнат и тях. Ще се погрижа да не им се случи нищо лошо.

— Ще пратиш хора да ги следят, така ли?

— Това остана в миналото, Джон. Днес използваме електронна техника. Поставих апартамента на Стивънс под наблюдение — камери, телефони, микрофони, всичко. Действаме с цялата техника, с която разполагаме. В момента, в който някой се опита да я нападне, ще го пипнем.

Джон Хайолт се замисли за миг.

— Ами Кели Харис?

— Тя е в хотел. За съжаление, не успяхме да проникнем в стаята й. Но хората ми стоят на пост във фоайето и ако има вероятност да се появи проблем, ще го решат. — Танър се поколеба. — Искам КИГ да обяви награда пет милиона долара за информация, която да доведе до арестуването на…

— Чакай малко, Танър — възрази Джон Хайолт. — Това е излишно. Ще решим проблема и…

— Добре. Ако не го направи КИГ, аз лично ще предложа награда от пет милиона долара. Името ми се свързва с тази компания. — Гласът му стана твърд. — Искам да заловим онзи, който стои зад всичко това.

Глава 20

Даян Стивънс и Кели Харис седяха в едно ъглово сепаре в кафенето оттатък улицата. Кели чакаше Даян да заговори.

Ала Даян не беше сигурна с какво да започне. Чудеше се дали просто да не попита: „Какво се е случило с мъжа ви, госпожо Харис? И той ли е бил убит като Ричард?“

— Е? — нетърпеливо попита Кели. — Казахте, че искате да разговаряме за мъжа ми. Добре ли познавахте Марк?

— Изобщо не го познавах, но…

Кели се разяри.

— Нали казахте, че…

— Казах, че искам да поговорим за него.

Кели се изправи.

— Нямам време за такива глупости. — И понечи да си тръгне.

— Чакайте! Струва ми се, че имаме еднакъв проблем и можем да си помогнем взаимно.

Кели спря.

— Какви ги говорите?

— Седнете, моля.

Кели неохотно седна.

— Е, казвайте.

— Исках да ви попитам дали…

До масата им се приближи келнер с менюто.

— Какво ще обичат дамите?

„Да се махна оттук“ — помисли си Кели и отговори:

— Нищо.

— Две кафета, моля — отвърна Даян.

Кели я погледна предизвикателно и каза:

— За мен чай.

— Да, госпожо. — Келнерът се отдалечи.

— Мисля, че ние с вас… — започна Даян.

Прекъсна я едно момиченце, което се приближи до масата и се обърна към Кели.

— Може ли един автограф?

• Предыдущая
• 31/73
• Следующая