Кой се страхува от мрака

• Предыдущая
• 61/73
• Следующая

— Знам — промълви тя.

— Направо е невероятно.

— Опитвам се да разбера какво се е случило. Затова дойдох. Надявам се, че ще можеш да ми помогнеш.

Тя седна на дивана. Изпълваха я едновременно с нетърпение и страх.

Лицето на Сам помръкна.

— Като че ли никой не знае цялата история. Марк работеше по секретен проект, явно в сътрудничество с още двама-трима служители от КИГ. Казват, че се е самоубил.

— Не вярвам — решително заяви Кели.

— И аз. — Гласът му омекна. — И знаеш ли главната причина? Заради теб.

Тя го погледна озадачено.

— Не разбирам…

— Как би могъл Марк да напусне толкова прекрасна жена? Как би могъл който и да е да напусне толкова прекрасна жена? — Той се приближаваше към нея. — Това е голяма трагедия, Кели, но животът продължава, нали? — Сам стисна ръката й. — Всички имаме нужда от някого, нали? Него го няма, но аз съм тук. Жените като теб имат нужда от мъж.

— Жените като мен ли?…

— Марк ми е разказвал колко си страстна. Казвал ми е, че ти харесва.

Кели изненадано се обърна към него. Марк никога нямаше да му каже такива неща. Никога нямаше да я обсъжда — с никого.

Сам прехвърли ръка през рамото й.

— Да. Марк ми е казвал, че просто не можеш да не го правиш. И че си страхотна в леглото.

Обзе я страх.

— И, Кели, ако от това ще ти олекне, Марк изобщо не е страдал.

Тя се вгледа в очите му и разбра.

— Ще вечеряме след няколко минути — каза Сам. — Искаш ли да позагреем в леглото?

На Кели й се стори, че ще припадне, но успя да се усмихне насила.

— Страхотно. — Мислите й препускаха бясно. Той беше прекалено силен, за да се бори с него, а нямаше оръжие.

Сам започна да я милва.

— Знаеш ли, че имаш разкошно дупе, маце? Падам си по теб.

Кели се усмихна.

— Наистина ли? — Подуши въздуха. — Гладна съм. Мирише много вкусно.

— Вечерята ни.

Преди да успее да я спре, младата жена се изправи и тръгна към кухнята. И щом видя масата, се ужаси. Беше сложена за един човек!

Кели се обърна. Сам отиде при външната врата, завъртя ключа и го прибра в чекмеджето на един шкаф.

Тя се огледа за оръжие. Нямаше представа в кое чекмедже са ножовете. На кухненския плот имаше кутия със спагети. На печката вреше тенджера с вода, до нея чакаше тенджерка с доматен сос.

Сам влезе в кухнята и я прегърна.

Тя се престори, че не му обръща внимание, и се наведе над соса.

— Изглежда великолепно.

Медоус продължаваше да я опипва.

— Така е. Какво обичаш да правиш в леглото, маце?

— Всичко — прошепна тя. — Правех на Марк такива номера, че подлудяваше.

Лицето на Сам грейна.

— Какви?

— Взимах например топла влажна кърпа и… — Кели гледаше кърпата до мивката. — Ще ти покажа. Събуй си панталона.

Сам Медоус се ухили.

— Веднага. — Разкопча панталона си и го пусна на пода. Носеше боксерки.

— И гащетата.

Медоус свали и тях. Членът му беше набъбнал.

— Божичко — с престорен възторг ахна Кели, взе меката кърпа в лявата си ръка и се обърна към него. А с дясната вдигна тенджерата с кипяща вода и я лисна върху гениталиите му.

Докато вадеше ключа от шкафа и отключваше вратата, чуваше писъците му да кънтят в апартамента.

Глава 38

Берлин, Германия

„Рокендорф“ е един от най-хубавите ресторанти в Германия, издържан в стил ар нуво, символизиращ просперитета на Берлин.

Посрещната я метрдотелът.

— Имам резервация. Стивънс. Имам среща с госпожица Фронк.

— Насам, моля.

Настани я на ъглова маса. Даян предпазливо се огледа. В ресторанта имаше четирийсетина клиенти, повечето бизнесмени. На съседната маса вечеряше сам привлекателен добре облечен мъж.

Тя се замисли за разговора си с Хайди Фронк. Какво можеше да знае тя?

Келнерът й подаде менюто.

— Bitte.

— Благодаря.

Даян го прегледа. Leberkäse, Knödel, Haxen… Нямаше представа какви са тези ястия. Хайди Фронк щеше да й обясни.

Погледна си часовника. Фронк закъсняваше с двайсет минути.

Келнерът отново се приближи към масата.

— Ще поръчате ли, фройлайн?

— Не. Ще изчакам гостенката си. Благодаря.

Минутите се нижеха. Даян започваше да се чуди дали не се е случило нещо.

След петнайсет минути сервитьорът отново дойде при нея.

— Да ви донеса ли нещо?

— Не, благодаря. Гостенката ми би трябвало да пристигне всеки момент.

В девет часа Хайди Фронк още я нямаше и Даян най-после разбра, че изобщо няма да се появи.

Огледа се и видя двама мъже на маса до входа на ресторанта. Бяха облечени зле и имаха злобен вид. Когато келнерът отиде при масата им, те грубо го отпъдиха — храната явно не ги интересуваше. Мъжете се обърнаха и се зазяпаха в нея. Стъписана, Даян осъзна, че е попаднала в капан. Хайди Фронк я беше примамила в него.

Сърцето й се разтуптя и й се стори, че ще припадне. Нямаше къде да избяга. Можеше да продължи да седи в ресторанта, но все някога трябваше да си тръгне и тогава щяха да я хванат. Можеше да използва мобифона си, ала нямаше кой да й се притече на помощ.

„Трябва да се измъкна оттук, но как?“ — отчаяно си помисли тя.

В този момент погледът й попадна върху привлекателния мъж, който седеше на съседната маса и пиеше кафе. Даян се усмихна.

— Добър вечер.

Той я погледна изненадано.

— Добър вечер.

— Виждам, че и двамата сме сами.

— Да.

— Искате ли да се преместите при мен?

Мъжът се поколеба за момент, после се усмихна.

— Разбира се. — Той се изправи и дойде на нейната маса.

— Не е приятно да вечеряш сам, нали? — весело попита Даян.

— Имате право, не е.

Тя му подаде ръка.

— Казвам се Даян Стивънс.

• Предыдущая
• 61/73
• Следующая