Кой се страхува от мрака

• Предыдущая
• 69/73
• Следующая

— Два такива компютъра — поправи я Танър. — Имам изненада за теб. Чувала ли си за остров Тамоа в Тихия океан?

— Не.

— Наскоро го купихме. Той е с площ сто петдесет и пет квадратни километра и е невероятно красив. Намира се във френските Полинезийски острови и има писта и пристан за яхти. Има си всичко, включително… — Танър направи драматична пауза — Прима две.

— Искаш да кажеш, че съществува още един компютър?!

Той кимна утвърдително.

— Точно така. Под земята, за да не го открие никой. След като най-после разкарахме ония две любопитни кучки, светът е наш.

Глава 43

Кели първа отвори очи. Лежеше по гръб, гола, на бетонния под в някакво мазе. Ръцете й бяха оковани с белезници за двайсетсантиметрови вериги, заключени за стената точно над пода. В отсрещния край на стаята имаше зарешетено прозорче и тежка затворена врата.

Тя се обърна и видя до себе си Даян, също гола и окована. Дрехите им бяха захвърлени в ъгъла.

— Къде сме? — замаяно попита Даян.

— В ада, партньорке.

Кели провери белезниците. Бяха стегнати и здраво обхващаха китките й. Можеше да мърда ръце на педя — педя и нещо, не повече.

— Попаднахме право в капана им — горчиво рече тя.

— Знаеш ли какво ми е най-противно?

Кели се огледа.

— Нямам представа.

— Те спечелиха. Знаем защо са убили мъжете ни и защо ще убият нас, обаче не можем да съобщим на света. Ще им се размине. Кингсли имаше право. Късметът ни най-после свърши.

— Не е. — Вратата се беше отворила и в мазето влезе Хари Флинт. Той се усмихна още по-широко, заключи вратата и прибра ключа в джоба си. — Прострелях ви с ксилокаинови куршуми. Трябваше да ви убия, но реших, че първо може да се позабавляваме. — Главорезът се приближи към тях.

Двете жени се спогледаха ужасено. Ухиленият Флинт си съблече ризата и си събу панталона.

— Вижте какво имам за вас. — Той смъкна гащетата си.

Членът му бе твърд и издут. Флинт тръгна към Даян.

— Ще започна с теб, маце, а после…

— Един момент, хубавецо — прекъсна го Кели. — Защо не започнеш с мен? Чука ми се.

Даян я зяпна смаяно.

— Кели…

Флинт се обърна към нея и се подсмихна.

— Естествено, маце. Ще ти хареса.

И клекна над голата Кели.

— О, да — простена тъмнокожата жена. — Това ужасно ми липсваше.

Даян затвори очи. Не можеше да гледа.

Кели разтвори крака и когато Флинт понечи да проникне в нея, вдигна дясната си ръка, бръкна в перуката си и измъкна гребен с дълъг стоманен връх. С бързо движение го заби в тила на Хари Флинт и натисна.

Мъжът се опита да извика, ала от гърлото му се изтръгна само къркорене. От шията му шурна кръв. Даян смаяно отвори очи.

— Вече можеш да се успокоиш — каза Кели и отблъсна безжизненото тяло от себе си. — Мъртъв е.

Сърцето на Даян биеше толкова бързо, че сякаш щеше да изскочи от гърдите й. Лицето й беше призрачно бяло. Кели я гледаше уплашено.

— Как си?

— Беше ме страх, че той ще… — Устата й пресъхна. Тя погледна окървавения труп на Хари Флинт и потрепери. — Защо не ми каза за… — И посочи забития в тила му гребен.

— Защото, ако не се получеше… е, не исках да мислиш, че съм те предала. Да се махаме оттук.

— Как?

— Ей сега ще видиш. — Кели изпъна дългия си крак към захвърления на пода панталон на Флинт. Пръстите й не го достигаха с четири-пет сантиметра. Тя се примъкна по-близо. Още два сантиметра. И накрая — успех.

— Voilla! — Кели стисна с пръстите на крака си единия крачол на панталона и бавно го придърпа към ръцете си. После прерови джобовете му, измъкна ключа за белезниците и след миг китките й бяха свободни. Веднага освободи и Даян.

— Боже мой, ти си цяло чудо!

— Благодари на новата ми прическа. Да се махаме оттук.

Бързо се облякоха. Кели извади ключа за вратата от джоба на Флинт.

Застанаха до вратата и се заслушаха за момент. Тишина. Кели отвори. Намираха се в дълъг пуст коридор.

— Там трябва да има изход — предположи Даян.

Кели кимна.

— Добре. Ти върви натам, а аз ще тръгна в другата посока…

— Не. Моля те. Хайде да останем заедно.

Тя стисна ръката на Даян.

— Дадено, партньорке.

След няколко минути се озоваха в гараж, в който имаше две коли, ягуар и тойота.

— Избирай — каза Кели.

— Ягуарът прекалено изпъква. Да вземем тойотата.

— Надявам се, че ключът е…

Там беше. Даян седна зад волана.

— Имаш ли представа къде отиваме? — попита Кели.

— В Манхатън. Още нямам план.

— Супер.

— Трябва да намерим къде да пренощуваме. Когато открие, че сме избягали, Кингсли ще се побърка. Никъде няма да сме в безопасност.

Кели напрегнато мислеше.

— Напротив.

Даян я погледна.

— Какво искаш да кажеш?

— Имам план — гордо съобщи Кели.

Глава 44

— Изглежда приятно градче — отбеляза Даян, когато влязоха в Уайт Плейнс — типичен спокоен малък американски град на четирийсет километра северно от Манхатън. — Какво правим тук?

— Имам приятелка в Уайт Плейнс. Тя ще се погрижи за нас.

— Разкажи ми за нея.

— Майка ми беше омъжена за един пияница, който постоянно я биеше — бавно започна Кели. — Когато вече можех да си позволя да се грижа за нея, я убедих да го напусне. Една моя позната модел, беше избягала от агресивното си гадже и ми разказа за това място — пансион, управляван от истински ангел, Грейс Сайдъл. Заведох майка си там, докато й намеря апартамент. Всеки ден я посещавах. На майка ми й хареса, дори се сприятели с някои от пансионерките. Накрая й намерих жилище и отидох да я взема. — Тя замълча.

Даян я погледна.

— Какво се случи?

— Беше се върнала при мъжа си.

• Предыдущая
• 69/73
• Следующая