Выбери любимый жанр

Оценить:

Кой се страхува от мрака

Оглавление

— Да вървим, мадам. Приготвил съм ви малка изненада в апартамента ви.

„Убедена съм“. Мислите й препускаха.

— Да, само един момент. Забравих да взема нещо.

И преди Жируар да успее да отговори, Кели изскочи на улицата.

Жером Мало и Алфонс Жируар застанаха на тротоара, вперили погледи след нея. Видяха я да се качва на такси.

„Боже мой! Какво са направили с Филип и семейството му, с Ейнджъл?“ — чудеше се Кели.

— Накъде, мадмоазел?

— Просто карайте! — „Довечера ще получа отговори на някои въпроси от Сам — помисли си тя. — Дотогава имам да убия няколко часа…“

В апартамента си Сам Медоус разговаряше по телефона.

— … Да, разбирам, че е важно. Ще се погрижа… Очаквам я на вечеря след няколко минути… да… Вече уредих един човек да изнесе тялото й… Благодаря… Много щедро от ваша страна, господин Кингсли.

Сам Медоус затвори и си погледна часовника. Гостенката му трябваше скоро да дойде.

Глава 36

Берлин, Германия

На берлинското летище „Темпелхоф“ Даян трябваше петнайсет минути да чака такси. Накрая дойде нейният ред. Шофьорът се усмихна.

— Wohin?

— Знаете ли английски?

— Естествено, фройлайн.

— Хотел „Кемпински“, моля.

— Ja wohl.

След двайсет и пет минути Даян вече се настаняваше в хотела.

— Искам да наема кола с шофьор.

— Разбира се, фройлайн. Багажът ви?

— Ще го докарат по-късно.

— Накъде, фройлайн? — попита шофьорът.

Имаше нужда от време, за да помисли.

— Просто обиколете града, моля.

— Ясно. В Берлин има много за гледане.

Берлин я изненада. Знаеше, че през Втората световна война почти изцяло е бил разрушен, но сега виждаше кипящ от живот град с красиви модерни сгради.

Имената на улиците й звучаха странно: Виндшайдщрасе, Регенсбургерщрасе, Люцовуфер…

Докато обикаляха, шофьорът й разказваше историята на парковете и сградите, ала тя не го слушаше. Трябваше да разговаря с колегите на фрау Фербрюге и да види какво знаят. Според интернет съпругата на Франц Фербрюге беше убита, а той бе изчезнал.

Даян се наведе напред.

— Знаете ли къде е интернет кафето „Сайбърлин“?

— Естествено, фройлайн.

— Бихте ли ме закарали там?

— Отлично място. Много популярно. Там можете да намерите всякаква информация.

„Надявам се“ — помисли си тя.

„Сайбърлин“ не беше толкова голям, колкото в Манхатън, но изглеждаше също толкова оживен.

Щом Даян влезе, към нея се приближи една жена и каза:

— След десет минути ще се освободи компютър.

— Искам да поговоря с управителя.

— Аз съм управителката.

— О!

— За какво искате да разговаряте с мен?

— За Соня Фербрюге.

Жената поклати глава.

— Фрау Фербрюге я няма.

— Знам — отвърна Даян. — Мъртва е. Опитвам се да открия как е починала.

Жената напрегнато се взираше в нея.

— Злополука. Когато полицията конфискувала компютъра й, открили… — На лицето й се изписа лукаво изражение. — Ако почакате малко, фройлайн, ще повикам един човек, който може да ви помогне. Ей сега се връщам.

Даян я проследи с поглед и щом тя изчезна, излезе и се качи в колата. Нямаше полза да остава повече. „Трябва да се свържа със секретарката на Франц Фербрюге“ — помисли си.

Спряха до една телефонна кабина и тя намери номера на КИГ и го набра. — КИГ Берлин.

— Може ли да разговарям със секретарката на Франц Фербрюге?

— Кой я търси?

— Обажда се Сюзан Стратфорд.

— Един момент, моля.

Манхатън, Ню Йорк

Синята лампичка в кабинета на Танър замига. Той се усмихна на брат си.

— Обажда се Даян Стивънс. Да видим дали можем да й помогнем. — Танър Кингсли включи високоговорителя.

Отново се разнесе гласът на телефонистката.

— Секретарката му я няма. Искате ли да разговаряте с помощничката му?

— Да, моля.

— Един момент.

Обади се друг женски глас:

— Тук е Хайди Фронк. Какво обичате?

Даян се поколеба.

— Казвам се Сюзан Стратфорд. Репортерка съм от „Уолстрийт Джърнъл“. Правим материал за трагедиите със служители на КИГ, които се случиха напоследък. Бихте ли ми дали интервю?

— Не знам…

— Само за обща информация.

Танър слушаше напрегнато.

— Какво ще кажете за обяд? Свободна ли сте днес?

— Съжалявам, не.

— Тогава на вечеря?

Последва колебание.

— Да, можем да се срещнем на вечеря.

— Къде предпочитате?

— Има един приятен ресторант, „Рокендорф“. Може да се срещнем там.

— Благодаря.

— В осем и половина?

— Става.

Танър се обърна към Андрю.

— Реших да направя онова, с което трябваше да започна. Ще се обадя на Грег Холидей и ще му възложа тази задача. Той никога не се е провалял. — Кингсли погледна брат си. — Самолюбието му е невероятно. Взима майка си и баща си, но… — той се подсмихна — но е готов да очисти и тях.

Глава 37

Париж, Франция

Кели спря пред вратата на апартамента на Сам Медоус и се поколеба. Най-после щеше да получи отговор на някои въпроси. Ала се боеше да ги чуе.

Натисна звънеца. В момента, в който вратата се отвори и тя видя Сам Медоус, всичките й страхове се изпариха. Обзе я облекчение да види човека, който беше толкова близък приятел на Марк.

— Кели! — Той я грабна в топлата си мечешка прегръдка.

— О, Сам!

— Влизай.

Кели влезе в жилището — приятен апартамент с две спални в сграда, някога принадлежала на френски аристократ.

Дневната бе просторна и луксозно обзаведена. В малката ниша имаше дъбов бар с изящна дърворезба. На стената висяха рисунки на Адолф Волфи и картина на Ман Рей.

— Нямам думи да изразя колко ми е мъчно за Марк — неловко каза Сам.