Кой се страхува от мрака

• Предыдущая
• 53/73
• Следующая

— Кой ги е поръчал?

— Вашата асистентка Кели Харис. Каза, че ви трябвали спешно, затова…

— Върнете ги — тихо заповяда Танър. — Там, където отива тя, няма да й трябват.

Обърна се и влезе в кабинета си.

— Сещаш ли се защо са влезли в нашия уебсайт, Андрю? Е, аз ще ти кажа. Ще се опитат да проследят жертвите и ще потърсят мотивите за смъртта им. — Танър седна зад бюрото си. — За тази цел ще се наложи да отидат в Европа. Само че няма да стигнат там.

— Няма… — сънливо се съгласи брат му.

— Как ще ги спрем?

Андрю кимна.

— Ще ги спрем…

Танър погледна брат си и презрително рече:

— Ще ми се да можех да поговоря с някой, който има поне капчица мозък в главата.

Отиде при един компютър и започна да пише.

— Първо ще изтрием всичките им авоари. Имаме номерата на социалните им осигуровки. — Докато говореше, продължаваше да трака на клавиатурата. — Даян Стивънс… — замислено произнесе Танър. Със своя свръхмодерен софтуер можеше да промени личните финансови данни на всеки.

— Виж, това е цялата информация за банковата й сметка, пенсионните отчисления, банковият й кредит. Виждаш ли?

Андрю преглътна.

— Да, Танър. Да.

Брат му отново се обърна към компютъра.

— Ще запишем кредитните й карти като откраднати… Сега ще повторим същото с Кели Харис… Следващата ни спирка е уебсайтът на банката на Даян. — Той влезе в сайта и кликна върху връзката „Управление на сметките“.

После въведе номера на сметката на Даян Стивънс и последните четири цифри от номера на социалната й осигуровка, получи достъп и прехвърли целия й баланс в графата за кредит, върна се в кредитната база данни и анулира кредита й.

— Андрю…

— Да, Танър?

— Видя ли какво направих? Прехвърлих всички средства на Даян Стивънс като дължими вземания — самодоволно поясни той. — Сега ще направим същото с Кели Харис.

Когато свърши, Танър се изправи и се приближи до брат си.

— Готово. Сега нямат нито пари, нито кредит. Няма как да напуснат страната. Хванахме ги в капан. Какво мислиш за малкото си братче?

Андрю пак кимна и каза:

— Снощи по телевизията гледах един филм за…

Бесен, Танър сви юмрук и толкова силно го заби в лицето на брат си, че Андрю се строполи от стола и се блъсна в стената.

— Копеле гадно! Слушай ме, когато ти говоря!

Вратата рязко се отвори и в кабинета влетя секретарката на Танър Кати Ордонес.

— Всичко наред ли е, господин Кингсли?

Танър се обърна към нея.

— Да. Бедният Андрю падна.

— О, божичко!

Двамата изправиха Андрю на крака.

— Паднах ли?

— Да, Андрю, но сега си добре — загрижено отвърна Танър.

— Господин Кингсли, не смятате ли, че е по-добре да пратите брат си в… в лечебно заведение? — прошепна Кати Ордонес.

— Разбира се. Но това ще разбие сърцето му. Това е истинският му дом и тук мога да се грижа за него.

Тя го погледна с възхищение.

— Вие сте прекрасен човек, господин Кингсли.

Танър скромно сви рамене.

— Всички трябва да правим каквото можем.

* * *

След десет минути секретарката се върна в кабинета му.

— Добра новина, господин Кингсли. Този факс току-що се получи от кабинета на сенатор ван Лювън.

— Дай да го видя. — Танър го грабна от ръката й.

Уважаеми господин Кингсли, с настоящото Ви съобщавам, че сенатската екологична комисия взе решение да отдели средства за незабавно задълбочаване на нашите проучвания върху глобалното затопляне и средствата за борба с него. Искрено Ваша,

Глава 33

— Носиш ли си паспорта? — попита Даян.

— Винаги си нося паспорта в чужбина. — И Кели прибави: — А напоследък тук наистина се чувствам като в чужда страна.

Даян кимна.

— Моят паспорт е в банков трезор. Ще го взема. И ще имаме нужда и от пари.

В банката Даян слезе в трезора и отвори депозитния си сейф. Извади паспорта си, прибра го в чантата си и се върна на касата.

— Бих искала да закрия сметката си.

— Разбира се. Името, моля.

— Даян Стивънс.

Касиерът кимна.

— Един момент. — Отиде при редица кантонерки, отвори съответното чекмедже и започна да търси вътре. Извади един от картоните, проучи го и се върна при Даян. — Вашата сметка вече е закрита, госпожо Стивънс.

Даян поклати глава.

— Трябва да има някаква грешка. Имам…

Касиерът постави картона пред нея. Там пишеше: „Сметката закрита. Причина: титулярът починал“. Даян не повярва на очите си.

— Приличам ли ви на починала?

— Не, разбира се. Съжалявам. Ако искате, ще се обадя на управителни…

— Не! — Даян внезапно разбра какво се е случило и я побиха тръпки. — Не, благодаря.

И бързо тръгна към изхода, където я чакаше Кели.

— Всичко наред ли е?

— Взех си паспорта, но тия мръсници са закрили банковата ми сметка.

— Как са успели?…

— Съвсем просто. Те са от КИГ, а ние не сме.

Даян се замисли за миг.

— О, Господи!

— Сега пък какво?

— Трябва бързо да се обадя по телефона. — Тя припряно се насочи към една телефонна кабина, набра номера и извади кредитната си карта. След няколко секунди вече обясняваше: — Сметката е на името на Даян Стивънс. Тя е валидна…

— Съжалявам, госпожо Стивънс. Нашите данни показват, че картата ви е обявена за открадната. Ако подадете молба, след ден-два ще ви издадем нова карта и…

— Няма значение. — Даян не изчака отговора, затръшна слушалката и се върна при Кели. — Анулирали са кредитните ми карти.

Кели дълбоко си пое дъх.

— И аз трябва да опитам да се обадя.

Остана на телефона доста дълго. Когато се върна при Даян, кипеше от гняв.

— Октоподът пак премина в атака. Обаче имам банкова сметка и в Париж, така че мога…

• Предыдущая
• 53/73
• Следующая