Кой се страхува от мрака

• Предыдущая
• 64/73
• Следующая

— Спокойно. Слава Богу.

Даян я погледна.

— Какво се случи в Париж?

— Танър Кингсли… Какво се случи в Берлин?

— Танър Кингсли… — безизразно започна Даян. Тъмнокожата жена отиде при масичката, взе телефонния указател и се върна при Даян.

— Сестрата на Гари, Лоис Рейнолдс, още фигурира в указателя. Живее на Мариън Стрийт.

— Добре. — Даян си погледна часовника. — Но вече е късно. Ще отидем утре сутринта.

Вечеряха в стаята и разговаряха до полунощ, после си легнаха.

— Лека нощ — каза Даян, загаси лампата и спалнята потъна в мрак.

— Не! — изпищя Кели. — Включи я!

Даян побърза да светне.

— Много извинявай, забравих.

Кели се задъхваше и се опитваше да овладее паниката си.

— Ще ми се да можех да го преодолея — успя да каже тя.

— Не се бой. Когато се почувстваш в безопасност, и това ще стане.

На другата сутрин излязоха от хотела. Отпред имаше колона таксита. Качиха се в едно и Кели даде на шофьора адреса на Лоис Рейнолдс на Мариън Стрийт.

След петнайсет минути спряха до тротоара.

— Стигнахме.

Двете ужасено зяпнаха през прозореца овъглените останки на изгоряла до основи къща. Не беше останало нищо освен пепелища, късове изгоряло дърво и напукана бетонна плоча.

Даян се задъха.

— Онези мръсници са я убили — промълви Кели и отчаяно погледна Даян. — Това е краят.

Другата жена се замисли.

— Имаме още една последна възможност.

Рей Фаулър, язвителният управител на денвърското летище, намръщено гледаше Кели и Даян.

— Я да видим дали съм разбрал вярно. Вие разследвате самолетна катастрофа, без да имате каквото и да било право на това, и искате да ви помогна да разпитате авиодиспечера, който е бил дежурен, за да ви разкрие поверителни сведения, така ли? Правилно ли съм схванал?

Двете се спогледаха.

— Ами, надявахме се… — почна Кели.

— Какво сте се надявали?

— Да ни помогнете.

— И защо?

— Господин Фаулър, ние само искаме да се уверим, че с Гари Рейнолдс наистина се е случила злополука.

Той ги наблюдаваше внимателно.

— Интересно. — Замисли се за известно време, после каза: — И аз много съм се питал за това. Навярно е най-добре да го обсъдите с Хауард Милър, който беше дежурен авиодиспечер по време на катастрофата. Ето адреса му. Ще му се обадя да го предупредя, че ще го посетите.

— Благодаря. Много сте любезен — отвърна Даян.

— Правя го само защото смятам, че докладът на Федералната авиоинспекция беше пълна измислица — изсумтя Рей Фаулър. — Открихме останките от самолета, обаче черната кутия липсваше. Просто се беше изпарила.

Хауард Милър живееше в спретната къща на десетина километра от летището. Бе дребен енергичен мъж на около четирийсет години.

— Заповядайте. Рей Фаулър ми съобщи, че ще дойдете. С какво мога да ви бъда полезен?

— Искаме да поговорим с вас, господин Милър.

— Седнете — покани ги той. — Искате ли кафе?

— Не, благодаря.

— Заради катастрофата на Гари Рейнолдс ли сте дошли?

— Да. Наистина ли е била злополука, или…

Хауард Милър сви рамене.

— Наистина не знам. Откакто работя тук, не ми се е случвало подобно нещо. Всичко вървеше нормално. Гари Рейнолдс поиска разрешение за кацане и ние му го дадохме. И когато стигна само на три километра оттук, съобщи за ураган. Ураган! Нашите метеорологични монитори показваха, че времето е чисто. По-късно проверих в метеорологичната служба. По онова време не беше имало вятър. Честно казано, реших, че е бил пиян или дрогиран. И преди да се усетим, той се блъсна в планинския склон.

— Научих, че черната кутия не е била открита — каза Кели.

— Това е друг въпрос — замислено отвърна Хауард Милър. — Намерихме всичко останало. А какво се е случило с черната кутия? Проклетата Федерална авиоинспекция се намеси и обяви, че документацията ни е объркана. Не ни повярваха, когато им обяснихме какво се е случило. Нали знаете, когато усещате, че нещо не е наред?

— Да…

— Е, аз имам чувството, че нещо не е наред, обаче не мога да ви кажа какво. Съжалявам, че не съм ви особено полезен.

Разочаровани, Даян и Кели се изправиха.

— Много ви благодарим, че ни отделихте от времето си, господин Милър.

— Няма нищо.

Милър поведе двете жени към изхода.

— Надявам се сестрата на Гари да се оправи — каза той.

Кели се закова на място.

— Моля?

— Тя е в болницата, не знаете ли? Бедната. Къщата й изгоря същата нощ. Не знаят дали ще прескочи трапа.

Даян се вцепени.

— Какво се е случило?

— Пожарникарите смятат, че причината е късо съединение. Лоис успяла да изпълзи на моравата, но когато я намерили, вече била в много тежко състояние.

Даян се опита да овладее гласа си.

— В коя болница са я закарали?

— В университетската. В центъра за изгаряния.

— Съжалявам, посещенията при госпожица Рейнолдс не са позволени — каза сестрата на регистратурата.

— В коя стая е? — попита Кели.

— Не мога да ви кажа.

— Спешно е — намеси се Даян. — Трябва да я видим и…

— Никой няма право да влиза при нея без писмено разрешение — категорично заяви сестрата.

Даян и Кели се спогледаха. Отдалечиха се и Кели попита:

— Какво ще правим? Това е последният ни шанс.

— Имам план.

Към регистратурата се приближи униформен куриер. Носеше голям пакет, завързан с панделка.

— Имам пратка за Лоис Рейнолдс.

— Аз ще я приема — каза сестрата.

Куриерът поклати глава.

— Съжалявам, имам нареждане да й я предам лично. Много е ценна.

Сестрата се поколеба.

— В такъв случай ще трябва да дойда с вас.

— Разбира се.

• Предыдущая
• 64/73
• Следующая