Кой се страхува от мрака

• Предыдущая
• 68/73
• Следующая

— Това е президентският дворец.

На монитора се показа трапезария, в която закусваше четиричленно семейство.

— Това са президентът на Португалия, жена му и двете му деца. Те ще разговарят на португалски, но ти ще ги чуваш на английски. В двореца има десетки нанокамери и микрофони. Президентът не знае, обаче шефът на охраната му работи за мен.

— В единайсет часа сутринта имате среща в посолството и реч пред профсъюзите — говореше на президента един секретар. — В един имате обяд в музея. Довечера даваме официална вечеря.

Телефонът на масата иззвъня. Президентът вдигна слушалката. — Ало?

— Господин президент? — разнесе се гласът на Танър, моментално превеждан от английски на португалски.

Президентът се сепна.

— Кой се обажда? — Гласът му незабавно се превеждаше от португалски на английски.

— Един приятел.

— Кой… как намерихте частния ми номер?

— Това няма значение. Искам да ме изслушате много внимателно. Обичам вашата страна и не бих желал да я видя съсипана. Ако не искате ужасни бури да я изличат от картата, трябва да ми пратите два милиарда долара в злато. Ако сега не проявите интерес, ще ви се обадя след три дни.

Видяха на екрана как президентът затръшва слушалката. После се обърна към жена си.

— Някакъв побъркан е открил телефонния ми номер. Сигурно е избягал от лудницата.

Танър погледна Полин.

— Това е запис отпреди три дни. А сега ще ти пусна разговора ни от вчера.

На екрана отново се появи огромният розов дворец с неговия разкошен парк, само че този път се изсипваше проливен дъжд и в небето тътнеха мълнии.

Танър натисна един бутон и на монитора се показа кабинетът на президента. Той седеше на заседателна маса с още петима-шестима души, които приказваха едновременно. Лицето на президента беше мрачно.

Телефонът на бюрото му иззвъня.

— А сега гледай — широко се усмихна Танър. Президентът плахо вдигна слушалката. — Ало.

— Добро утро, господин президент. Как…

— Вие погубвате страната ми! Съсипахте реколтата. Нивите са наводнени. Селата са… — Той млъкна и дълбоко си пое дъх. — Колко ще продължава това? — В гласа му се долавяха истерични нотки.

— Докато не получа двата милиарда долара.

Президентът изскърца със зъби и за миг затвори очи.

— И тогава ще спрете бурите, така ли?

— Да.

— Как искате да ви доставя парите?

Танър изключи монитора.

— Виждаш ли колко е лесно, принцесо? Вече имаме парите. Ще ти покажа още какво може Прима. Това са едни от първите ни експерименти.

Той натисна друг бутон и на екрана се появи картина на бушуващ ураган.

— Това става в Япония — поясни Танър. — В момента. А през този сезон времето при тях винаги е спокойно.

После натисна друго копче и се показа сцена на силна градушка, която брулеше цитрусова горичка.

— А това е на живо от Флорида. Температурата там наближава нулата — през юни. Реколтата е съсипана.

При натискането на следващия бутон видяха на екрана торнадо, което събаряше сгради.

— Това става в Бразилия. Както виждаш. Прима може всичко — гордо заяви Танър.

Полин се притисна към него и прошепна:

— Като своя създател.

Танър изключи монитора, вдигна три дивидита и й ги показа.

— Това са три интересни разговора, които проведох — с Перу, Мексико и Италия. Знаеш ли как се доставя златото? Пращаме камиони в техните банки и те ги товарят. После идва параграф двайсет и две. Ако направят опит да открият къде отива златото, аз им обещавам, че бурята пак ще започне и никога няма да спре.

Полин го погледна загрижено.

— Могат ли да проследят откъде се обаждаш?

Танър се засмя.

— Надявам се, че могат. Ако някой се опита да ме проследи, ще стигне до реле в една черква, а оттам — до училище. Третото реле ще задейства бури, каквито ще им се иска изобщо да не са виждали. А четвъртия път ще стигнат до Овалния кабинет в Белия дом.

Полин се присъедини към смеха му. Вратата се отвори и влезе Андрю. Танър се обърна.

— Ето го и брат ми.

Андрю зяпаше Полин озадачено.

— Не ви ли познавам? — Той съсредоточено я гледа почти цяла минута, после лицето му грейна. — Вие… вие с Танър щяхте… да се жените. Аз бях кумът. Вие… вие сте принцесата.

— Браво, Андрю — похвали го Полин.

— Обаче вие… вие си отидохте. Не обичахте Танър.

— Ще те поправя — прекъсна го брат му. — Принцесата си отиде точно защото ме обичаше. — Той я хвана за ръка. — Обади ми се един ден след сватбата си. Беше се омъжила за много богат и влиятелен човек, за да може да привлече влиятелни клиенти за КИГ. Затова успяхме да се разраснем толкова бързо. — Танър я прегърна. — Срещахме се тайно веднъж месечно. И тя започна да се интересува от политика и стана сенатор.

Андрю се намръщи.

— Но… но Себастиана… Себастиана…

— Себастиана Кортес — засмя се Танър. — Тя беше само за заблуда. Погрижих се всички в КИГ да научат за нея. С принцесата не можехме да си позволим някой да ни заподозре.

— А, ясно — разсеяно рече Андрю.

— Ела насам, Андрю. — Танър го заведе при контролния пулт. Двамата застанаха пред Прима. — Спомняш ли си това? Ти помогна за разработването му. И сега е готово.

Андрю се ококори.

— Прима…

Танър посочи един бутон.

— Да. Управление на времето. — После друг. — Мястото. — Той погледна брат си. — Виждаш ли колко е просто?

— Спомням си… — промълви Андрю.

Танър се обърна към Полин.

— Това е само началото, принцесо. — Той я грабна в обятията си. — Проучвам още трийсет държави. Ти получи каквото искаше. Власт и пари.

— Такъв компютър може да струва… — почна тя.

• Предыдущая
• 68/73
• Следующая