Оценить:
|
Натюрморт с гарвани
- Предыдущая
- 20/130
- Следующая
20
— Щом сте важна клечка от ФБР, къде ви е колата с шофьора?
— Тъй като на практика съм в отпуск, не ми се полага кола.
— Добре де, но защо аз?
— Много просто. Необходим ми е някой, който познава Медисин Крийк, който има кола и няма какво друго да прави. Вие отговаряте на изискванията. И вече не сте „младши“ шофьор, нали?
— Наскоро навърших осемнайсет. Но ми остава още една година в гимназията. След това се махам от този кенеф Канзас.
— Надявам се да приключа с работата си далеч преди училището да започне следващия месец. Важното е, че наистина познавате Медисин Крийк — така е, нали?
Тя се засмя.
— Ако да мразиш, означава да познаваш… Помислихте ли какво ще си рече шерифът за подобно споразумение?
— Очаквам да се зарадва, че сте си намерили доходна работа.
Кори поклати глава.
— Не сте много наясно, нали?
— Точно тази липса на информация смятам да попълня. Оставете на мен да се разправям с шерифа. А сега, сключихме ли сделка, госпожице Суонсън?
— За сто кинта на ден? Разбира се, че сключихме. И моля ви, изглеждам ли ви като госпожица „Суонсън“? Наричайте ме Кори.
— Ще ви наричам „госпожица Суонсън“, а вие мен — „специален агент Пендъргаст“.
Тя извъртя нагоре очи и отмахна пурпурен кичур от челото си.
— Окей, специален агент Пендъргаст.
— Благодаря ви, госпожице Суонсън.
Той извади от сакото си портфейл и отброи пет стодоларови банкноти. Тя почти не можеше да откъсне поглед от парите, докато той спокойно отвори вързаната с тел жабка, постави ги вътре и отново завърза капака.
— Записвайте пропътуваните мили. А допълнителните часове извън осемчасовия работен ден ще се заплащат по двайсет долара на час. Петстотинте долара са предплата за първата ви работна седмица.
Той извади и още нещо от джоба на сакото си.
— А това е клетъчният ви телефон. Дръжте го включен непрекъснато и го зареждайте всяка нощ. Не водете и не приемайте лични разговори.
— На кого да се обаждам в този шибан Медисин Крийк?
— Нямам никаква представа. А сега бъдете така добра, завийте обратно и ми покажете града.
— Готово.
Кори погледна в огледалото за обратно виждане, за да се убеди, че е чисто. След това завъртя рязко волана, като едновременно натисна и газта, и спирачките. Гремлинът се занесе и се обърна на сто и осемдесет градуса по посока на града. Тя се обърна към Пендъргаст и се ухили.
— Този номер го научих, когато играехме „Голямата кражба на коли“ на училищните компютри.
— Много впечатляващо. Аз обаче настоявам за едно нещо, госпожице Суонсън.
— И какво е то? — попита тя, докато ускоряваше по пътя за града.
— Като моя служителка не трябва да нарушавате закона. Всички правила за движение по пътищата трябва да се спазват стриктно.
— Окей, окей.
— Мисля, че ограничението на скоростта по този път е четирийсет и пет мили в час. И не сте си закопчали колана.
Кори погледна скоростомера и видя, че караше с петдесет. Намали до позволената скорост, след това намали и още, когато навлязоха в очертанията на града. Опита се да измъкне колана изпод седалката, колата се залюля настрани, тъй като я управляваше с коляно.
— Може би ще е по-разумно да спрете встрани и да свършите това.
Кори въздъхна раздразнено и спря, извади колана и го закопча. Потегли отново със свирене на гумите.
Пендъргаст се облегна назад. Дясната седалка бе счупена и той зае полулегнало положение, при което главата му едва достигаше равнището на прозореца.
— Екскурзията из града, госпожице Суонсън — прошепна с полузатворени очи.
— Екскурзия ли? Аз си помислих, че се майтапите.
— Много искам да се запозная със забележителностите.
— Сигурно сте дрогиран. Единствените забележителности тук са дебелите хора, грозните сгради и царевицата.
— Разкажете ми за тях.
Кори се усмихна.
— Добре, разбира се. Сега приближаваме красивото селище Медисин Крийк, Канзас, население триста двайсет и пет души, което главоломно намалява.
— И защо?
— Майтапите ли се? Само най-големият тъпанар би останал да живее в град като този.
Последва пауза.
— Госпожице Суонсън?
— Какво?
— Виждам, че един недостатъчен, или дори погрешен процес на социализация ви е накарал да повярвате, че използването на трибуквени думи добавя сила на езика.
На Кори й потрябва известно време да смели казаното от Пендъргаст.
— Тъпанар не е трибуквена дума.
— Зависи дали ще използвате синоним, или не.
— Шекспир, Чосър и Джойс до един са използвали трибуквени думи.
— Разбирам, че си имам работа с квази-литератор. Вярно е също така, че Шекспир е написал следното:
В една такава нощ като тази
Когато тихият ветрец нежно целува дърветата
И те не шумят, в такава нощ
Троил се изкачил на троянските стени
И въздъхнал, взрян в палатките на гърците,
Където спяла Кресида.
Кори погледна мъжа, излегнат на седалката до нея с все още полупритворени очи. Тоя май наистина бе смахнат.
— А сега можем ли да продължим с обиколката?
Кори се огледа. От двете страни на пътя отново се бяха появили царевичните поля.
— Турът свърши. Вече излязохме от града.
Нямаше непосредствен отговор от Пендъргаст и Кори се разтревожи, че ще отмени предложението си и всичките пари в жабката на колата ще изчезнат отново в черния костюм.
— Но мога да ви покажа Могилите — добави тя.
— Могилите ли?
— Индианските могили до рекичката. Те са единственото интересно нещо в целия окръг. Някой сигурно ви е споменал за тях, за „проклятието на Четирийсет и петимата“ и прочее глупости.
- Предыдущая
- 20/130
- Следующая