Натюрморт с гарвани

Оглавление

Това означаваше, че той познава убиеца.

— А, шериф Хейзън, радвам се да ви видя.

Макхайд кимна учтиво, дори почтително.

Той наистина бе променил отношението си. Вече не бе самият господин Високомерие. Случаят бе станал твърде голям и съдебният лекар можеше да подуши шума около него. За всекиго, готов да скочи веднага във влака, това бе начин да се измъкне от Западен Канзас.

— Шериф Хейзън — кимна Пендъргаст леко.

— Добро утро, Пендъргаст.

Последва кратко мълчание. Трупът лежеше покрит върху количката. Както изглеждаше, съдебният лекар още не бе почнал работата си. Хейзън горчиво съжали, че бе пристигнал толкова рано.

Лекарят се прокашля.

— Сестра Малоун?

Отвън долетя глас:

— Да, докторе.

— Готови ли сме да снимаме?

— Да, докторе.

— Хубаво, пускайте видеото.

— Добре, докторе.

Минаха през формалностите — всеки да съобщи името и занятието си. Хейзън не можеше да откъсне очи от завития труп. Беше го видял на полето, разбира се, но кой знае защо да го види в тази стерилна, изкуствена обстановка, бе по-различно. Беше по-лошо.

Съдебният лекар подхвана чаршафа и бавно и внимателно го вдигна. И ето го подутият Стот, чиято плът буквално се отделяше от костите.

Хейзън неволно извърна очи. След това, чувствайки се малко по-уверен, се застави бавно да погледне към количката.

Беше виждал доста трупове през живота си, но те със сигурност изобщо не приличаха на този. Кожата бе разпукана на гръдната кост и се бе отдръпнала от плътта, сякаш се бе свила. Беше се спукала и на бедрата, и по лицето. Стопена мазнина бе капала от няколко места и бе образувала малки локвички върху количката, където се бе сгъстила и втвърдила — бяла при замразяването. И въпреки всичко нямаше личинки — странно, много странно. И както изглежда липсваше част от тялото. Да, едно назъбено парче бе откъснато от лявото бедро, следите от зъбите още личаха върху него. Куче, най-вероятно. Най-добрият приятел на човека. Хейзън преглътна.

Съдебният лекар заговори:

— Тук имам труп, идентифициран като Уилям Ларю Стот, бял мъж на трийсет и две години.

Той продължи да нарежда заради камерата. За щастие, уводната рецитация бе кратка. Съдебният лекар се обърна към Пендъргаст и попита угоднически:

— Някакви коментари или предложения, специален агент Пендъргаст, преди да продължим нататък?

— Нямам за момента, благодаря.

— Много добре. Извършихме предварителен оглед на трупа по-рано сутринта и забелязахме няколко важни аномалии. Ще започна с цялостното му състояние.

Той направи пауза, прокашля се. Хейзън забеляза, че хвърли един поглед на камерата, която бе поставена над количката. „Да, изглеждаш страхотно, док“.

— Първото нещо, което забелязах, бе отсъствието на насекомна дейност и факта, че разлагането едва е започнало, въпреки че жертвата е починала най-малко преди осемнайсет часа при температури, не по-ниски от трийсет градуса и е била изложена на слънцето най-малко дванайсет часа.

Той отново се прокашля.

— Втората аномалия е по-очевидна. Както може да се види, плътта по окончанията е започнала да се отделя от костите. Това е най-очевидно по лицето, ръцете и краката — носът и устните почти са се стопили. И двете уши липсват, едното е било намерено на местопрестъплението. Тук, на бедрата и раменете, кожата се е разпукала, отделила се е от тлъстата плът под нея. Това е предимно мастно, прилично на сланина вещество, което се получава при стопяване и последващо охлаждане. Косата и скалпът липсват — очевидно са отстранени пост мортем и пост… -ъ-ъ-ъ — обработката — и мастната тъкан изглежда е била частично втечнена. Всичко това и още цяла поредица аномални характеристики могат да бъдат обяснени само с един прост факт.

Той направи пауза и пое дълбоко дъх.

— Трупът е бил сварен.

Пендъргаст кимна.

— Точно така.

На Хейзън му потрябва цяла минута, за да схване казаното.

— Сварен ли?!

— Трупът очевидно е бил потопен във вода, която е кипнала и е бил оставен в това състояние най-малко три часа, а може би и повече. Аутопсията и някои биохимични изследвания ще определят продължителността малко по-точно. Достатъчно е да кажем, че варенето е било достатъчно дълго, за да предизвика отделянето на плътта, което виждате тук, при горната и при долната челюст — той докосна с пръст отворената уста, прокара го по бузата по костта, — и тук, на ходилото, ще забележите, че повечето от ноктите липсват, изпадали са. Ноктите липсват по същата причина и на ръката тук, а показалецът и средният пръст на лявата ръка са отсечени до китката. Забележете как капсулата на вътрешната става е отсечена — тук и ето тук.

Хейзън гледаше и все повече не можеше да повярва на очите си. Проклет да бъде, ако не приличаше на леко сварено прасе.

— Но вижте какво — да се свари толкова голямо тяло ще отнеме дни!

— Грешите, шерифе. След като общата температура достигне сто градуса по Целзий, един слон ще се свари толкова бързо, колкото и едно пиле. Нали разбирате, готвенето по същество е процес на разрушаване на протеиновата молекула чрез прилагане на топлина…

— Схващам — прекъсна го Хейзън.

— Липсващите пръсти не са намерени на местопрестъплението — обади се Пендъргаст. — Ето защо може да се предположи, че са били отделени от трупа по време на варенето.

— Това е разумно предположение. Освен това ще забележите, че има силни изгаряния от въже на китките и глезените. Това ми дава основание да смятам, че… ъ-ъ-ъ… варенето може да е започнало преди настъпването на смъртта.