Натюрморт с гарвани

• Предыдущая
• 70/130
• Следующая

Щрак.

Целият корем цъфна отворен и маса неща се изсипаха от него върху земята. Разнесе се гадна миризма. На Кори й се повдигна и тя отстъпи назад, запушила с длан устата си. Трябваше й малко време, за да осъзнае какво бе онова, което се бе изсипало, вдигайки пара, върху земята — някакво невероятно съчетание от листа, клонки, голи охлюви, саламандри, жаби, мишки, камъни. Наранена, но все още жива змия се разви от кълбото си и се понесе в болезнен зигзаг в тревата.

— Кучи син — рече Хейзън, отдръпна се назад с хлътнало от отвращение лице.

— Шерифе?

— Какво?

— Ето я опашката ви.

Пендъргаст сочеше нещо, което се подаваше от купчината.

— Опашка ли? За какво говориш?

— За откъснатата опашка на кучето.

— А, тази опашка ли? Ще я поставим в торбичка и ще я дадем за анализ.

Хейзън бързо се съвзе и Кори забеляза как намигна на съдебния лекар.

— И каишката на кучето.

— Аха.

— Мога ли да ви обърна внимание — продължи Пендъргаст, — че коремът изглежда е бил отворен със същия груб инструмент, използван и преди при ампутацията на Суег, при отрязването на опашката на кучето и при скалпирането на Гаспариля.

— Точно така, точно така — каза шерифът, без да обръща внимание на думите му.

— И ако не греша — продължи Пендъргаст, — ето го и самият груб инструмент. Счупен и захвърлен настрани.

И той показа нещо встрани в пръстта.

Шерифът погледна, намръщи се и кимна на човека от екипа за претърсване, който фотографира предмета наместо, след това взе двете му части с щипци с гумени накрайници и ги постави в торбички. Беше кремъчен индиански нож, завързан за дървена дръжка.

— Оттук мога да кажа, че това е праисторически нож на южните шайени, привързан с кожени ремъци към върбова дръжка. Оригинал е и трябва да добавя, че е бил в идеално състояние, преди да бъде строшен поради неловка употреба. Находка от особено значение.

Хейзън се ухили.

— Да, бе, важна. Още една опора за цялата тази евтина драма.

— Моля?

Зад тях се чу шумолене и Кори се обърна. Двамина щатски полицаи с блестящо лъснати обувки си пробиваха път през царевицата към полянката. Единият носеше факс. Шерифът се обърна към новодошлите с широка усмивка.

— Аха. Точно това очаквах.

Той протегна ръка, взе факса, хвърли му един поглед и усмивката му се разшири още повече. След това подаде факса на Пендъргаст.

— Това е заповед за отстраняването ти от разследването, Пендъргаст — направо от офиса за Средния запад. Отстранен си от случая.

— Наистина ли? — Пендъргаст прочете внимателно документа. След това вдигна глава. — Мога ли да задържа това, шерифе?

— Във всички случаи — отвърна Хейзън. — Задръж го, сложи си го в рамка, закачи го в кабинета си. — И изведнъж тонът му стана далеч по-враждебен: — А сега, господин Пендъргаст, с цялото ми уважение, това е сцена на местопрестъпление и до нея не се допуска неоторизиран персонал. — Зачервените му очи се завъртяха към Кори. — Това важи за теб и за помагачката ти.

Кори отвърна на погледа му.

Пендъргаст сгъна грижливо листа и го мушна в джоба на сакото си. Обърна се към Кори:

— Да вървим, а?

Тя го изгледа вбесена.

— Агент Пендъргаст, нали няма да оставите да му се размине просто ей така…

— Сега не му е времето, Кори — отвърна тихо той.

— Но вие просто не можете…!

Пендъргаст улови ръката й и я поведе внимателно, но твърдо настрани и преди тя да успее да се съвземе, вече бяха излезли от нивата на тесния черен път до нейния гремлин. Тя мълчаливо се мушна зад волана, а докато Пендъргаст се настаняваше до нея, тя запали двигателя. Беше разярена докрай, докато маневрираше покрай струпалите се други возила. Пендъргаст се бе оставил шерифът да го нагруби, да обиди нея — и не бе сторил нищо. Искаше й се да се разплаче.

— Госпожице Суонсън, трябва да ви кажа, че чешмяната вода в Медисин Крийк е изключително добра. Както знаете, аз обичам зеления чай и досега не съм намирал по-добра вода за запарването му.

Нямаше какво да отговори на това изречение ни в клин, ни в ръкав. Само спря гремлина на асфалтираното шосе и го погледна.

— Накъде отиваме?

— Ще ме оставите у Краус. А след това предлагам да се върнете в своята каравана и да запечатате всички прозорци. Разбрах, че предстои да връхлети прашна буря.

Кори изсумтя.

— Виждала съм прашни бури и преди.

— Но не и с такава сила. Прашните бури са сред най-ужасните метеорологични събития. В Централна Азия те са толкова свирепи, че местните хора им дават имената на ветровете, които ги носят. Дори тук, по време на сезона им са известни като „черните виелици“. Имало е случаи хора на открито да се задушат.

Кори ускори по асфалта със свирене на гумите. Цялата тази сцена започна да придобива нереални очертания. Пендъргаст току-що бе унижен, отстранен безапелационно от случай, за чието разследване бе дошъл от Ню Йорк… а си говореше за чай и за времето.

Мина минута, после — две. Най-накрая тя не издържа повече мълчанието и рече възмутена:

— Вижте, не мога да повярвам, че вие просто ще оставите този тъпанар шериф да постъпва така с вас!

— Да постъпва как?

— Как ли? Да се отнася по такъв начин! Да ви изрита от местопрестъплението!

Пендъргаст се усмихна.

— Nisi paret imperat Онзи, който не се подчинява, той командва.

— Искате да кажете, че няма да се подчините на заповедта?

— Госпожице Суонсън, обикновено не разговарям за бъдещите си намерения, дори с най-доверените си помощници.

Тя се изчерви въпреки гнева си.

— Значи просто ще му бием дузпата? Ще продължим разследването си? Да върви на майната си, тъпото копеле!

• Предыдущая
• 70/130
• Следующая