Оценить:
|
Натюрморт с гарвани
- Предыдущая
- 86/130
- Следующая
86
— Говори офисът на шерифа. Обявена е опасност от торнадо за целия окръг Край. Повтарям: обявена е опасност от торнадо за целия окръг Край. Всички граждани да слязат в укрития под земята или в железобетонни сгради. Стойте настрани от прозорци и врати. Повтарям: обявена е опасност от торнадо за окръг Край…
Стигна до края на града, мина покрай последните къщи, спря и погледна покрития с прах път. Няколкото ферми, които виждаше, вече бяха спуснали здраво жалузите, не се виждаше никакво движение. Фермерите сигурно не бяха се отделяли с часове от транзисторните си приемници и те знаеха по-добре от всички какво да правят: да преместят добитъка, особено по-младите животни в защитени места; да извадят допълнително храна; да подсигурят и себе си с провизии в случай, че спре електрозахранването.
Фермерите знаеха какво да правят. Тъпите гражданчета — ето за кои трябваше да се безпокои.
Тад оглеждаше внимателно пътя, докато погледът му не стигна до хоризонта. Небето над него бе черно, плътно черно; слънцето сигурно вече бе залязло, а малкото останала светлина бе напълно засенчена от бурята. Вятърът духаше на пориви, покрай прозореца му летяха късове и цели кочани, прашни царевични стъбла. На югозапад се виждаше жълтеникаво присвяткване, което приличаше повече на боен фронт, отколкото на светкавици. В окръг Край смерчовете се придвижваха почти винаги от югозапад на североизток. Беше толкова тъмно, че ако връхлетеше торнадо, изобщо нямаше да го видят. Нямаше да знаят, че ги е връхлетяло, докато не го чуят.
Обърна бързо колата и се насочи обратно към града.
Прозорците на Мейси представляваха два правоъгълника от весела жълта светлина на фона на мрачината. Тад спря пред ресторанта и излезе, вдигнал яка срещу вятъра. Въздухът миришеше на суха земя и на дървесни корени. По якето му изплющяха няколко царевични листа.
Блъсна вратата и се огледа. Заведението утихна, след като посетителите разбраха, че не се бе отбил за чаша кафе.
Тад се прокашля.
— Извинявайте, приятели, но има предупреждение за торнадо за целия окръг Край. Сила — два, дори три бала. Време е да си вървите у дома.
Репортерите и операторите вече бяха избягали от идващата буря и той се озова срещу обичайните посетители. Мелтън Расмусън; Суийд Кейхил и жена му Гладис; Арт Ридър. Липсваше Смит Лъдуиг, което бе малко странно. Той бе човекът, когото най-много очакваше да види. Може би беше навън да гони някаква информация, свързана с бурята. Ако бе така, щеше да е най-добре да си прибере задника на топло.
Расмусън реагира първи и попита:
— Нещо ново за онези убийства?
Въпросът увисна във въздуха и Тад се изправи пред зала, пълна с очакващи лица. Изненадаха го: тук, дори при заплахата от смерчове, убийствата все още бяха от първостепенно значение за хората. Ето защо при Мейси бе пълно: Тад бе виждал и кравите да реагират така — да се скупчват заедно, когато са изплашени.
— Ами, ние… — започна Гад и спря. Шерифът определено щеше да го линчува, ако споменеше за предстоящата операция. — Разследваме някои отлични улики — довърши той с обичайната фраза, макар да знаеше колко неубедително щеше да прозвучи.
— Това продължавате да говорите цялата проклета седмица — рече Мел, който се изправи със зачервено лице.
— По-спокойно, Мел — намеси се Суийд Кейхил.
— Е, сега имаме по-добри улики — каза отбранително Тад.
— По-добри улики. Чу ли го, Арт?
Арт Ридър седеше на бара с чаша кафе. Погледът му определено не бе дружелюбен. Отпусна се на хромираното столче и се обърна към Тад:
— Шерифът каза, че имал план, че имал някакъв начин да залови убиеца и Медисин Крийк да вземе опитното поле. Тад, искам да знам какъв, по дяволите, е този негов план и дали не ни пуска димна завеса.
— Нямам правото да обсъждам тези планове — каза Тад.
— А и без друго важното сега е, че имаме предупреждение за торнадо…
— Майната му на предупреждението! — сопна се Ридър. — Искам да видя някакви действия от ваша страна.
— Шериф Хейзън е постигнал напредък.
— Напредък ли? Къде е той? Не съм му виждал физиономията цял ден.
— Беше в Дийпър за разследване на нишка, която…
Неочаквано летящите врати на кухнята се отвориха с трясък и зад тезгяха се появи Мейси.
— Арт Ридър, затваряй си човката! — извика тя. — И остави Тад. Той си върши работата.
— Виж, Мейси…
— Не ща да слушам нищо, Арт Ридър. Познавам грубите ти методи, но тук няма да минат. А и ти, Мел, дръж се малко. Оставете момчето.
В залата настъпи гузно мълчание.
— Има предупреждение за торнадо — продължи Мейси.
— Всички знаете много добре какво означава това. Разполагате с пет минути да се изметете от тук. Можете да се разберете по-късно. А пък аз сега ще спусна кепенците на прозорците и отивам в избата. И вие по-добре направете същото, ако не искате да се озовете на улицата преди нощта да е свършила.
Тя се обърна и влезе отново в кухнята, като блъсна така силно вратата, че всички в залата подскочиха.
— Намерете безопасно място или укритие — огледа Тад събралите се, като си припомняше списъка от наръчника си.
— Слезте в избите, застанете под здрав тезгях или бетонна вана или стълбище. Избягвайте прозорците. Вземете си фенерче, вода за пиене и преносимо радио с батерии. Предупреждението е валидно до полунощ, но могат да го удължат, човек никога не знае. Тая буря навън си я бива.
Когато залата се изпразни, Тад отиде отзад и потърси Мейси.
— Благодаря — рече той.
Тя махна с ръка. Не помнеше да я бе виждал някога поуморена.
— Тад, не знам дали трябва да споменавам това, но Смит е изчезнал.
- Предыдущая
- 86/130
- Следующая