Музей на страха

Оглавление

— Сър? — рече плахо пазачът.

Смитбак уморено затвори шкафа. Погледна часовника си.

— Трябва да се връщам. Продължете. Добре се справяте, О’Нийл. Продължавайте.

Обърна се да си върви.

— Господин Фанин?

В първия миг Смитбак се зачуди към кого се обръщаше охранителят. После се сети.

— Да?

— А копията също ли трябва да се проверяват?

— Копията ли? — спря се Смитбак.

— Онези, в хранилището.

— В хранилището?

— В хранилището, ей там.

— О-о, разбира се. Благодаря ви, О’Нийл. Недоглеждане от моя страна. Покажете ми хранилището.

Младият охранител го отведе към вратата в дъното към голям стар сейф с никелирано колело за отваряне на тежката стоманена врата.

— Ето тук.

Сърцето на Смитбак се сви. Изглеждаше като Форт Нокс.

— Можете ли да го отворите?

— Той вече не се заключва. След като бе открита зоната за строго секретните материали.

— Ясно. Какви са тези копия?

— Дубликати на онези досиета в залата.

— Да хвърлим едно око. Отворете.

О’Нийл отвори с мъка вратата. Зад нея имаше малко помещение, претъпкано с шкафове.

— Нека да погледнем… например 1870 година.

Пазачът се огледа.

— Ето го.

Смитбак веднага се насочи към шкафа и го отвори рязко. Досиетата бяха копирани чрез някаква старинна система, приличаха на старовремски, лъскави, оцветени в цвят сепия фотографии, избелели и поразмазани. Бързо ги прерови до буквата „Л“.

И ето го! Разрешението за достъп на Ленг от 1870 година: няколко тънки като оризова хартия листа, избелели до светлокафяво, изписани с грижлив почерк. С едно бързо движение Смитбак ги измъкна от папката и ги мушна в джоба на сакото си, като прикри шума със силно закашляне.

Обърна се.

— Много добре. Всичко това също трябва да се проверява, разбира се.

Излезе от хранилището.

— Ако не се броят проверките на картотеките, вие очевидно се справяте добре тук. Ще ви похваля.

— Благодаря ви, господин Фанин. Опитвам се, наистина се старая…

— Де да можех да кажа същото и за Бълджър. А ето, че у вас виждам истинско отношение.

— Прав сте, сър.

— Всичко хубаво, О’Нийл.

Смитбак предприе светкавично оттегляне.

И тъкмо навреме. В коридора отново се размина с Бълджър, който се връщаше с покрито с червени петна лице, втъкнал палци в гайките на колана си, с издадени агресивно напред устни и корем. Ключовете на колана му се люлееха и дрънчаха. Изглеждаше бесен.

Докато Смитбак се измъкваше през най-близкия изход, имаше усещането, че откраднатите документи ще прогорят дупка в подплатата на сакото му.

VI. Стара тъмна къща

Първа глава

След като се измъкна на улицата, Смитбак се мушна в Сентръл парк през вратата откъм Седемдесет и седма улица и се настани на пейка до езерото. Ярката есенна утрин вече преминаваше в топъл ден от циганското лято. Пое дълбоко дъх и си помисли отново за това какъв блестящ репортер беше. Брайс Хариман не би се докопал до тези документи, дори ако разполагаше с година време и с подкрепата на всичките индустриалци и магнати, които му бяха под ръка. С радостно предчувствие извади трите листа от джоба си. Лекият мирис на прах го удари в ноздрите, когато светлината се спусна върху първата страница.

Беше старо копие под индиго, избеляло и трудно за четене. Най-отгоре беше изписано:

...

Заявление за достъп до колекциите: Нюйоркски природонаучен музей.
Заявител: проф. Енок Ленг, доктор по медицина, доктор по философия (Оксфорд), носител на ордена на Британската империя, член на Британската академия на науките и др.
Препоръчител: проф. Тинбъри Макфадън, департамент по млекопитаещи
Втори поръчител: проф. Огъстъс Спраг, департамент по орнитология

Заявителят е помолен да обясни накратко пред комитета целта на заявлението си:

Заявителят доктор Енок Ленг желае достъп до колекциите по антропология и на млекопитаещи, за да извършва изследвания по таксономия и класификация, както и да подготви трудове по физическа антропология, остеология и френология.

Заявителят е помолен да съобщи научната си квалификация, получените степени и оценки със съответните дати:

Заявителят проф. Енок Ленг се е дипломирал като бакалавър с отличен в колежа „Ориел“, Оксфорд; доктор по философия от „Ню колидж“ в Оксфорд със защитена с отличие дисертация; избран за член на Кралското дружество (Академията на науките) през 1865 година; удостоен с Ордена на жартиерата през 1869 година.

Заявителят е помолен да съобщи постоянния си адрес и друга квартири в Ню Йорк, ако има такива:

Проф. Енок Ленг
„Ривърсайд драйв“ 891, Ню Йорк
Ню Йорк

Изследователска лаборатория
в „Музея на Шотъм за природни забележителности и чудатости“
улица „Кетрин“, Ню Йорк
Ню Йорк

Заявителят е помолен да заяви списък на публикациите и да предложи копия на поне две от тях за преглед от комитета.

Смитбак прелисти страниците и осъзна с безгранично огорчение, че бе пропуснал точно тази.

...

Решението на комитета е следното:

Професорът получава с настоящото разрешение за свободен и безплатен достъп до колекциите и библиотеката на Нюйоркския природонаучен музей, считано от 27 март 1870 година.

Смитбак изруга шепнешком. Почувства се Напълно смазан. Материалът беше рехав — наистина много рехав. Жалко, че Ленг не бе завършил образованието си в Америка — тогава щеше да бъде много по-лесно да се проведи. Може би щеше да е в състояние да измъкне информация от Оксфорд и по телефона — но бе напълно възможно академичните степени и награди да са фалшиви. Най-лесно щеше да е да провери списъка с публикациите, а това би било и най-интересно, но нямаше как да се върне и да го вземе. Толкова добра беше идеята му и толкова добре я бе осъществил. По дяволите!