Разкриването на Атлантида

Оглавление

Аларик се наведе и хвана дръжките на кинжалите, докато междувременно редеше думи на майчиния им език. Денал и Алексий се молеха на един и същ бог, само че вместо за смърт като Денал, Алексий се молеше за живот. Умоляваше Посейдон за живота на приятеля си.

С едно бързо движение Аларик издърпа кинжалите от корема на Денал и ги хвърли на пода. Без да прекъсва песента, която пееше, разпери ръце над разкъсаната му плът и светлината от сферите влезе в тялото на воина през раните от кинжалите.

Съвсем тихо, Алексий също редеше молитви. Денал нямаше да умре по този начин. Не и в една безполезна и ненужна жертва. Райли щеше да се оправи, дори състоянието ѝ се бе подобрило малко преди Денал да се изкорми.

Със сигурност Посейдон щеше да приеме саможертвата, но дали възнамеряваше да го върне към живот? Може би не, след като веднъж вече го бе правил.

С колко ли чудеса богът на моретата можеше да дари един-единствен воин?

Аларик внезапно се надвеси над Денал и го натисна силно по корема. Тялото му се изви и след това отново се отпусна на пода, преди да започне да кашля, докато не си пое дълбоко въздух. Отвори очи и зяпна Аларик, а по изражението на лицето му личеше, че не разбира какво се случва.

– Мъртъв ли съм? – успя да изрече тези три думи, преди отново да се закашля.

Жрецът се отдръпна назад и задържа ръце във въздуха. Енергийните сфери пламтяха за няколко секунди, но след това изчезнаха, а по дланите на Аларик нямаше и капка кръв. Погледна към тях и на лицето му се появи усмивка, лишена от топлина и хумор.

– Де да можеше и душата ми да бъде изчистена така лесно – каза той, като произнесе думите така тихо, че Алексий бе сигурен, че не е искал друг да ги чуе. След това се изправи и погледна към Денал. – Не, не си мъртъв, въпреки че бе близо до смъртта. Но ако още веднъж действаш по този начин, бъди сигурен, че ще те оставя да отговаряш за последиците.

Без да каже повече, Аларик се обърна и тръгна към вратата.

– Ако сте приключили с това изпълнение, Лейди Райли помоли да се преместите във външната зала, за да можете да се запознаете с бебето веднага след като то се роди.

Спря се и погледна през рамо.

– Предлагам преди това да се изчистите.

Алексий помогна на Денал, от чиито рани нямаше и следа, да се изправи. Искаше да му каже толкова много неща. Но реши да започне с най-простото. Добрите новини.

– Денал, Райли и бебето ще се оправят. Мари е казала така. Може да ѝ се доверим, след като от толкова години е главна девица в храма, посветен на здравето и раждането. Трябва да вярваме на инстинктите ѝ. А и Ерин е там, за да призове силите си над скъпоценните камъни. Всичко ще бъде наред.

Денал гледаше право напред, но изражението му бе пусто, безмълвно. Алексий го бе виждал такъв и преди. Мамка му, чувствал се бе по същия начин. Беше шок. Неестественото спокойствие на човек, изправил се и приел смъртта. Щом смъртта отпуснеше захвата си, е трудно да осъзнаеш случилото се: времето и пространството, сивото и безлично чистилище, а преодолееш ли го, те чакаше здравият разум. Но не всичко се връщаше.

Бренан, Кийли и Джъстис наобиколиха Денал. По лицето на Кийли, която прегърна воина, се стичаха сълзи. Алексий, със закъснение осъзна, че те са били точно зад него, когато Аларик лекуваше Денал. Джъстис и Бренан сложиха ръце на раменете на Денал, опитвайки се да го предразположат.

Бяха по-силни, когато бяха повече.

– Побъркани атланти – каза Кийли, когато се изправи, а гласът ѝ бе въплъщение на ярост и облекчение. – Откакто стъпих в Алтантида, всеки се опитва да даде живота си в името на чуждото благо. Писна ми! Искам да си отида у дома, където нормалните хора не се самоубиват.

Тя се бореше с Джъстис, който се опитваше да я успокои, но погледът ѝ бе обезумял. За първи път в живота си Алексий се запита колко трудно бе на един човек да свикне да съжителства с воин на Атлантида.

Зрението на Денал се проясни изключително бавно и след това воинът премигна няколко пъти.

– Д-р МакДърмът.

Тя се засмя през сълзи и тогава Алексий разбра, защо Джъстис я отвлече. Защо премина през ада, за да бъде с нея. Бе смела и красива – всичко, което един мъж търсеше в една жена.

Напомняше му за Грейс.

– Да не си посмял, Денал. Може да съм по-малка от теб с няколко века, но мога да ти сритам задника – отвърна тя и избърса лице с ръкавите си. – А сега ми позволи да те вдигна и да те заведа в банята.

Притеснение се изписа по лицето на Денал.

– Не, не, тя не може.

Джъстис и Алексий си размениха по един поглед.

– Не се притеснявай. Моята жена няма да те къпе – намеси се Джъстис и на лицето му се изписа порочна усмивка. – Двамата с Алексий ще ти помогнем да измиеш мекото си като на бебе дупе, младок.

– Няма да докосвам задника му – отбеляза Алексий.

– Не възнамерявам да докосвам, която и да е част от анатомията му – добави Бренан. – Мисля, че ще успеем да намерим икономката на замъка. Тя все пак му е сменяла пелените, когато е бил бебе.

Внезапно Денал изглеждаше ужасен.

– Не, не и Нийла. В името на боговете, мога и сам да се изкъпя.

Всички се разсмяха заради пелтеченето на Денал, но в смеха им имаше остра нотка. Простичката радост и облекчение смекчиха все още неизчезналия ужас.

Денал бе жив, но за кратко не беше.

Нещо необяснимо премина през изражението на Денал и лицето му се скова.

– Посейдон не е приел саможертвата ми? Недостоен ли съм?

– Не си недостоен, глупак такъв – скастри го Джъстис и го цапардоса по главата, бе го правил толкова много пъти. – Твоята саможертва, макар и достолепна, бе ненужна. Райли и детето са вън от опасност.