Разкриването на Атлантида

Оглавление

– Спокойно, Грейс. Подкреплението пристигна.

* * *

Грейс наблюдаваше хеликоптера в сребристо и червено, докато пилотът му майсторки го приземи върху покрития с трева склон. Логото му представляваше тичаща пантера, под която имаше надпис „Биг Сайпръс“ ООД.

Когато двигателят замря и можеше да чуе мислите си, тя погледна към тримата души, които слизаха от самолета и попита:

– Познаваш ли ги?

В отговор Алексий кимна.

– Високият, да. Това е Бастиян от Атлантида. Той също като мен е един от Седемте, елитните защитници на нашия Висш Принц Конлан. Все още не съм се запознал с другите двама.

Грейс осъзна, че всъщност ги познава. Не атланта, разбира се. Другите двама. Те бяха двойката от телевизията, тази която подготвяше сватба.

– Трябва да слезем долу и да ги посрещнем, Грейс. Бастиян и Итън са ни приготвили изненада – каза той, протегна ръка към нея и тя моментално вплете пръсти в неговите.

Струваше ѝ се така правилно, сякаш дори и ръцете им си принадлежаха.

„Опасни мисли“, отбеляза наум Грейс и се отдръпна от него, като се престори, че не забелязва разочарованието в очите му.

– Добре, хайде да се запознаем с милия шейпшифтър – каза весело и се насочи към стълбите.

Ако постоянно бе заета, нямаше да има време да мисли за случилото се помежду им и така по-лесно щеше да го изхвърли от съзнанието си.

Тайни ги посрещна надолу по стълбите и не изглеждаше радостен.

– Никой не е споменал нищо за хеликоптер. Познаваш ли тези хора?

– Моля да ме извиниш – отвърна Алексий и пристъпи напред. – Разбрах преди по-малко от час, но трябваше веднага да те уведомя. Това са мои приятели, които ще разпитат затворника ни и ще се справят много по-добре от нас.

Тайни замълча за известно време, и се почеса по брадата с голямата си ръка, преди да отговори.

– Не знам. Не се хваля, но ме бива в разпитите. Питайте Сам, той може да ви разкаже някой път.

Грейс постави ръка на рамото му, за да му окаже подкрепата си.

– Убедена съм, че е така, но това е Итън, алфа на шейпшифтърите пантери. Може да разполага с трикове, които, за съжаление, са чужди за нас.

Тайни кимна и потупа ръката на Грейс.

– Това променя нещата. Да идем да се запознаем с тях.

Те излязоха и посрещнаха Бастиян, Итън и русата жена от станцията за рейнджъри, която вървеше отпред. Грейс забеляза, че двамата мъже, които изобщо не приличаха на туристи, стояха от двете страна на паркинга. Не се изненада, когато Тайни им даде знак и те се отдръпнаха вероятно за да проверят задната част на форта.

– Здравейте, аз съм Грейс Хавиланд – поздрави тя, пристъпи напред и протегна ръка към новодошлите, в опит да покаже, че тя командва, макар че това изглеждаше някак изкуствено и фалшиво.

Веднага разпозна атланта между тях. Дори и да не бе виждала Итън и жената по телевизията, веднага щеше да познае кой от тях произхожда от Атлантида. Той имаше същото изваяно лице като на Алексий, но за разлика от него, които бе със златиста, Бастиян бе с черна коса. Точно тя караше невероятните му сини очи да изпъкват. Бе толкова красив, че Грейс почти не забеляза, че се извисява на повече от два метра височина.

– Ти трябва да си Бастиян – каза тя с усмивка, въпреки обстоятелствата, в които бяха поставени. След това се обърна към Тайни и го подкани да се приближи. – Тайни, запознай се с Бастиян. Двамата трябва да сформирате баскетболен отбор.

Мъжът отметна глава назад и започна да се смее с онзи негов наподобяващ на Дядо Коледа смях, а Бастиян ѝ се усмихна.

– Чух, че сте толкова красива, колкото и смъртоносна, лейди Грейс. Виждам, че слуховете са верни.

Жената рейнджър, висока и стройна с тъмноруса коса, бе облечена със сини дънки и блуза, пристъпи напред и удари Бастиян по ръката.

– Виж, приятелче, това че се съгласих да се омъжа за теб не значи, че трябва да ме приемеш за даденост и да флиртуваш с други жени под носа ми – каза добродушно и се усмихна на Грейс, за да ѝ покаже, че се занася с него. – Между другото, аз съм Кат Фиеро.

Алексий нададе вик.

– Ще се жените? Сериозно? Знаех, че нещата между вас са сериозни, но това е чудесно – поклони се пред рейднжър Фиеро, а очите му светеха от нечисти помисли. – Моля те, Кат, приеми най-искрените ми съболезнования.

Другият, Итън, спомни си Грейс, се засмя гръмко.

– Най-накрая! Време беше да срещна някой, който има чувство за хумор – добави той и се ръкува и с тримата. – По мое скромно мнение, по-голямата част от атлантите не са много умни. С изключение на Мари. Виждам, че ти се различаваш от тях.

– Мари? – Грейс имаше чувството, че изостава с информацията. След като бе гледала предаването, бе останала с впечатлението, че Итън и Кат бяха сгодени. – Коя е Мари?

– Ще ти обясним след малко, обещавам – отвърна Алексий. – Най-добре да им кажем какво се случи снощи и да видим какво ще успеят да научат от затворника ни.

Точно тогава лекомисленото им поведение изчезна и Бастиян кимна.

– Итън ще се оправи с това.

Докато Грейс съпровождаше гостите им обратно във форта, забеляза как Бастиян се приближи до Алексий, тупна го по гърба, след това го прегърна силно и го чу да казва.

– Как си, приятелю?

Тя забави крачката и се загледа към Алексий, умирайки да разбере какво щеше да му отвърне. Но той забеляза, че го наблюдава, защото не я изпускаше от очи и се намръщи, преди да отвърне:

– Не съм добре. Никак не съм добре.

Feelings – песен на Морис Алберт – Б.пр.