Разкриването на Атлантида

Оглавление

– Утре вечер ще се състои бал в именито на Вонос. Поканил е всеки един, който би му бил от полза, както политическа, така и материална. Трябва да присъстваме на този бал. Ако тази нощ дойдете с мен в Силвърглен, ще сте в безопасност и ще можете да си починете, а утре ще подготвим плана за действие.

Преди елфът на успее да се доизкаже, Грейс вече клатеше глава.

– Не, няма да отида в земите на фае. Знам какво се случва с обикновените хора, които попаднат в Силвърглен. Не искам да се събудя и да разбера, че съм загубила осемдесет години от живота си.

– Ще те пазя, Грейс – обеща Алексий. – Това може да е добра идея, за да разберем какво точно иска от нас.

Тя отново поклати глава.

– Не. Съжалявам. Не искам да проява неуважение или да се държа глупаво. Но баба ми е разказвала достатъчно за фае, за да изградя в себе си, така да се каже, здравословен страх срещу тях и идеята да прекарвам времето си в Силвърглен.

– Добре – отвърна очевидно раздразненият елф. – Давам ви думата си, че няма да ви навредим.

– Едно не ми се изясни – каза бавно Алексий. – Защо искаш да ни помогнеш?

– Освен очевидното, че така ще покажем, че вярваме в този нов и крехък съюз?

– Да, освен това – отвърна сухо атлантът.

– Вампирът притежава нещо, което взе от мен преди стотици години. Мисля, че е ненужно да казвам, че си го искам обратно – обясни Рийс, а злокобна златиста светлина блесна в очите му.

– Добре тогава – весело се обади Грейс, въпреки че шестото ѝ чувство я предупреждаваше, че нещо голямо, лошо и страшно опасно е на път да се случи и нямаше да позволи на Рийс да им заложи капан. – Ако наистина е твое, трябва да си го вземеш обратно. Ако можем да ти помогнем, само кажи. Обаче трябва да тръгваме. Какво ще кажеш да се видим направо утре?

Рийс тъжно поклати глава.

– Не, опасявам се, че трябва да настоявам и да останете тук в безопасност.

Тогава, преди Грейс и Алексий да успеят да помръднат, той замахна с ръка и нечовешки красивият звук на флейтите на фае зазвуча навсякъде около тях.

Алексий взе Грейс в прегръдките си миг преди тя да се строполи на земята.

– Мамка му, знаех си, че не трябва да имам вяра на фае – каза той, но думите му бяха завалени.

Грейс не успя да измисли подходящият отговор, преди да изгуби съзнание. Последното, което видя, беше измамното лице на Рийс на Гарануин, който им се смееше.

Глава 28

Алексий отвори очи и веднага благодари на Посейдон, че намери Грейс в обятията си, която определено не беше мъртва, а просто спеше. Огледа се наоколо, неспособен да избяга от зловещата светлина, която играеше по стените на стаята, в която бяха затворени. В първия момент бе златиста, а в следващия изумруденозелена, сякаш се намираха зад сигнална лампа. Пристисна Грейс към себе си и безмълвно се закле никога повече да не я излага на такава опасност. Тогава тя се размърда, отвори красивите си очи и се загледа в него.

– Къде сме? – попита веднага, щом осъзна какво се бе случило. – Рийс? Какво ни е сторил?

– Отвлякоха ни, ми амара – отвърна ѝ той, опитвайки се да запази самообладение, да бъде силен пред нея. И да не се притеснява, за това, че никога не би могъл да я освободи от елфски затвор. – Не съм сигурен как ще се махнем оттук, но съм убеден, че ще намерим начин.

Грейс прехапа устна.

– От колко време сме тук? Не сме като Рип Ван Уинкъл, нали?

– Какво?

– Крадат ли времето? В бъдещето ли сме?

– Не мисля така. Магията на фае не може да заблуди сетивата на алтаните, а и аз нямам усещането, че настоящето ни не е наред – отвърна той.

– Тази новина никак не е лоша, стига да не си мъртъв, така че нека да се насочим към светлината – рече тя и посочи към най-отдалеченото от тях място, което непрекъснато бе обгрявано от светлина.

След като не успя да намери недостатък в предложението ѝ, той кимна, целуна я и след това се изправи. С изненада осъзна, че се чувства добре отпочинал, като се има предвид, че елфът го бе отровил или използвал магия върху него.

Източникът на светлина се намираше по-далеч, отколкото изглеждаше и трябваше да прекосят нещо, наподобяващо река от светлина, за да стигнат до него. Той я хвана за ръка и кимна, с което ѝ даде знак, че трябва да пресекат заедно. Не се чувстваше различно от другата страна, с изключение на странното усещане, което го разкъсваше.

Но един погледна към Грейс му показа, че са различни. Тя го зяпаше със същия шок, изписан в очите ѝ. Дрехите ѝ бяха изцяло променени. Грейс бе облечена с дълга тюркоазена рокля, която блестеше като бижу върху медно-златистата ѝ кожа. Косата ѝ бе вдигната високо и оформена в модерна прическа, а диамантите по ушите и врата ѝ бяха достатъчно огромни, за да ги вкарат дори и на най-луксозното парти.

– Толкова си красива – възхити се той.

Лекият грим, добавен към всичко останало я бе превърнал в богиня, а той се чувстваше така недостоен за нея. Не бе усещане, което му се нравеше, затова посегна да разхлаби вратовръзката си.

Вратовръзка ли?

– И ти не си за изхвърляне – подразни го тя и той погледна надолу, за да открие, че носи официалното облекло, което хората наричаха смокинг. Забеляза, че косата му бе прибрана от лицето и е вързана.

– Не мисля, че отново ще ме видиш да нося едно от това – каза воинът, но въздишката ѝ го прекъсна.

– Алексий! Лицето ти! – нейното бе пребледняло и той вдигна ръце към лицето си, страхувайки се, че дясната му страна също е обезобразена.