Разкриването на Атлантида

Оглавление

Грейс присви очи и повдигна брадичка, сякаш му се опълчваше с всеки поглед и движение. Но както винаги направи нещо съвсем неочаквано. Силно се засмя и вдигна ръце, за да му позволи да я съблече.

– Не си прав, но в момента нямам достатъчно енергия да споря – отвърна му тя. – Какво ще кажеш да ми помогнеш да се съблека, а след това ще почистим драскотината?

Алексий извади единия от кинжалите си.

– Свали ръцете си. Не желая да изпитваш болка, затова ще срежа блузата ти. Далеч съм от мисълта, че отново ще можеш да я облечеш.

Грейс свали ръце и се намръщи, когато силната болка я проряза, след това Алексий хвана ръба на блузата ѝ и прокара кинжала точно по средата на плата. След като го сряза, го разтвори на две, за да види една от най-красивите и същевременно най-ужасяващите гледки, на които бе станал свидетел тази вечер. Прекрасните ѝ гърди и нежният, бял дантелен сутиен, както и ужасната рана, която зееше отстрани.

Барабаните, които допреди броени минути кънтяха в съзнанието му, отново разкъсаха черепа му, но той ги пренебрегна. Хипотетично им затръшна вратата с побесняла ярост. Нямаше време да си позволи да загуби самоконтрола си. За секунда обаче трябваше да стисне ръцете си в юмруци, така че Грейс да не види, че трепереха. Ако гадината я бе ранил няколко сантиметра встрани, сега тя нямаше да стои пред него.

Безжизненото ѝ ледено тяло щеше да лежи на тревата на двора заедно с останалите две, загубили живота си без сериозна причина.

– Кръвта се съсирва. Ако раната бе дълбока, все още щеше да кърви. Само трябва да я изчистим и да я превържем – успя да изрече най-накрая.

– Поне не е нужно да ми биеш ваксина срещу бяс – каза Грейс и опита да се усмихне. – В едно медицинско списание от Нова Англия прочетох, че е доказано, че шейпшифтърите не са преносители на бяс.

Алексий се насочи към мивката, отвори един от шкафовете и взе няколко чисти кърпи. След това пусна водата и когато тя бе достатъчно гореща, напои с нея кърпите, като за момента остави няколко сухи.

– Медицинско списание от Нова Англия? Задължително ли е водачите на бунтовниците да четат подобни трудове? Поеми си дълбоко дъх. Ще щипе – каза той и притисна горещата кърпа към раната ѝ.

Тя ахна, но не се дръпна.

– Нали знаеш списания като „Медицински журнал“, „Месецът на шейпшифтърите“ и „Тримесечието на вампирите“? Все обичайните неща.

Алексий повдигна вежда, убеден, че в момента тя се занасяше с него. Почти сигурен бе. Широката ѝ усмивка обаче не му помагаше да разбере дали беше прав. Вместо това внимателно изтри частта около раната, по която се стичаха както вода, така и кръв. След това захвърли кърпата и намокри друга.

– Дръж това – нареди ѝ той, като сложи ръцете ѝ на кърпата. – Трябва да огледам набързо. Да се уверя, че всичко е наред и никой няма да ни нападне, а след това ще навестя Доналдсън и затворника ни.

– Ако дойдат, ме повикай – добави тя. – Тази драскотина няма да ме спре. Обещай, че ще го направиш.

Алексий я погледна право в очите и безмълвно изрече обещанието си. След това се насочи към оръжейната, за да се запаси с малко оръжия. Щеше да се почувства много добре с меч в ръка и няколко човешки пушки. Независимо дали трябваше да използва атлантско, или човешко оръжие, той щеше да го направи, ако така можеше да я защити. Ако нападателите идваха, щяха да умрат. Предпочиташе да загине, пред това да вика Грейс за помощ.

Никога не се бе чувствал така: като един неудържащ на обещанията си нещастник.

Глава 16

Грейс си позволи да даде израз на болката, която от няколко часа я измъчваше, веднага след като се увери, че Алексий не се намираше близо до нея и нямаше да я чуе. Изключително предпазливо слезе от масата, на която я бе качил воинът, докато все още притискаше мократа кърпа към раната си, страхувайки се да погледне колко сериозна бе тя. През цялото време, докато Алексий я почистваше, беше успяла да се концентрира върху него и бе почти омагьосана от яростта и загрижеността, които се отразяваха в очите му. Почти се разплака, докато този така свиреп воин се грижеше за нея с такава нежност и внимание.

Сега трябваше да се държи мъжки. Въпреки че, след като бе жена… Както и да е! Дойде време да покаже кураж и да оцени щетите. Не за първи път беше ранявана по такъв начин, но благодарение на потеклото ѝ раните винаги зарастваха по-бързо. Без следа от какъвто и да е белег. Този път обаче агонизиращата болка я изгаряше, сякаш някой бе заврял горелка в раната ѝ и имаше ужасното предчувствие, че нещо не беше наред.

След като стигна до мивката и пусна горещата вода, най-накрая се престраши да дръпне кърпата. Призля ѝ, когато краищата на плата одраскаха кожата ѝ. Да му се невиди! Бе наистина зле. Меко казано.

Само драскотина, така бе определила раната си пред Мишел. Но достатъчно дълбока, че ноктите на шейпшифтъра да закачат ребрата ѝ, и да одерат костта по пътя си надолу към дясната ѝ страна. Кожата ѝ бе достатъчно разкъсана, за да не може да зарасне напълно. Поне щеше да се сдобие с първия си белег.

Толкова бе странно. Случи се точно когато се появи мъж в живота ѝ и тя искаше той да я види гола.

Засмя се гласно, но смехът ѝ излезе някак висок и обезпокоителен. Сякаш бе на ръба на истерията. Но нямаше начин с нея да се случи нещо такова. Нямаше да го позволи.

Съсредоточи се.

Протегна лявата си ръка към набора за първа помощ, който се намираше в шкафа. Намери го и го отвори. Може би не трябваше да се притеснява за опасността от бяс, но не биваше да изключва инфекцията, до която можеше да се стигне. Взе голяма кутия Неоспорин и извади лекарството от нея. Изстиска голямо количество от мехлема, след което затвори очи и си пое дълбоко дъх, подготвяйки се за болката, която предстоеше. След което го размаза около раната.