Разкриването на Атлантида

Оглавление

– Ето защо. Както и да е, мисията не е просто тренировъчна. Чухме, че Вонос крие Проклятието на вампирите някъде около Сейнт Августин. Изглежда, че разполага с висока и недостъпна крепост в покрайнините.

Алексий подсвирна.

– На това му се казва награда. Истина ли е, че диамантът прави това, което е описано в мита?

– Куин и Аларик са видели как Вонос го използва, за да унищожи цяла тълпа вампири. Проклятието ги направило на нищо, което звучи страхотно. Жалко, че Вонос е излязъл невредим.

Вен стана, протегна се и се прозя.

– Мисля, че двадесетият тост за здравето на бебето ми дойде в повече. Главата ми кънти, сякаш в нея се удрят чукове.

– На всички ни дойде в повече – призна Алексий.

Самият той се опитваше да не движи главата си прекалено бързо от момента, в който се бе събудил.

– Виж, ето какво предлагам. Нуждаем се от теб. След последното му изпълнение Денал прилича на каскадьор и не можем да му позволим да види Райли и бебето. Бренан вече е в Йелоустоун, за да провери какво става с вълците. Проблемът изглежда огромен. Тиърнан е във Флорида и знаеш, че двамата с Бренан не трябва да са близо един до друг – Вен спря, за да си поеме дъх и продължи. – Конлан очевидно няма да ходи никъде. Остава Кристоф, ти би ли му се доверил? По-скоро би намушкал новите попълнения, отколкото да ги обучава. Също така, не знам защо ти се обяснявам. Аз съм Отмъщението на краля, а не секретарка, за бога.

Победен от аргументите му, Алексий игнорира подигравателния му тон и кимна.

– Имаше време, когато да си част от Седемте значеше да се бием рамо до рамо. Ние сме воините на Посейдон, елитните защитници на Висшия Принц Конлан. Заедно сме защитавали човечеството от подтисничеството. Струва ми се, че сега все повече и повече се отдалечаваме.

– Може би. Или най-сетне порастваме, приятелю. Вече имам племенник и заради него искам да превърна света в по-безопасно място. Особено след като въздигнем Атлантида на повърхността, но това ще стане, когато успеем да намерим липсващите скъпоценни камъни.

– Ще изпълня задачата си. Ще намеря онзи диамант и ще направя всичко по силите си, да превърна онези хора в страховити бойци, достойни да се бият редом с нас.

– Зная, че ще го сториш. А сега нека се върнем към по-интересната тема. Грейс. Наясно ли си с потеклото ѝ? Твърди, че е наследница на Диана.

– Зървал съм лъка, който носи, но рядко съм я виждал да стреля. Много е добра. Никога не пропуска – бе принуден да признае Алексий. – Достатъчно дълго сме се сражавали за една и съща страна и знам какво говоря. Винаги бих ѝ се доверил и знам, че ще пази гърба ми. Не казвам, че не е добър воин, но е…

– Лично?

– Може да се каже.

– Преодолей го – посъветва го Вен. – Водим война, трябва да забравим личните си проблеми и да се съсредоточим върху мисията.

– Това ли каза на Ерин? Преди или след като я заведе в леглото си? – отвърна Алексий, с умишлено суров глас.

Може и да се съгласяваше с този скапан план, но това не значеше, че ще се преструва, че му харесва.

Вен не обърна внимание на коментара му.

– Забрави го – повтори той. – Ако нещата между вас с Грейс са както между мен и Ерин, то тогава бог да ти е на помощ. Защото животът ти коренно ще се промени, приятелю.

Преди Алексий да успее да му отвърне, принцът се изправи и напусна стаята; без съмнение се връщаше при топлото си легло и жена си.

Може би наистина се нуждаеше от божията помощ, защото внезапно в съзнанието му изплува Грейс. Гореща, готова за него и в резултат членът му се втвърди до болка. Петте години лишени от женски ласки, които сам си бе наложил, и контролът му изчезнаха в момента, в които си представи великолепната ѝ коса, разпиляна по атлантската коприна на леглото му. Ръцете и краката ѝ го призоваваха. А тъмните ѝ очи, обещаваха непознати за него наслади.

Точно когато си помисли, че ще свърши в панталоните, като някой младок, една мисъл премина през съзнанието му и смехът, породен от нея успокои напрежението. Познаваше Грейс и бе сигурен, че щеше да го накара да се състезават кой да бъде отгоре.

Бог да му е на помощ, но, изглежда бе срещнал жена, чиято интелигентност го впечатляваше повече от тялото ѝ. Образът в съзнанието му се промени. Този път Грейс се смееше, като в моментите, когато говореше с приятелката си Мишел и в красивите ѝ златисти очи сияеше страхотното ѝ чувство за хумор.

След това сериозната Грейс, която дава съвети относно стратегията.

Строгата Грейс, с ръце твърди като камък, докато държи лъка си и тренира.

Решителната, безкористна, смела Грейс, която неведнъж се бе хвърляла в битка, за да спаси някой друг.

Милиони образи се въртяха в съзнанието му, като теченията в коварното море.

Грейс, Грейс, винаги Грейс. Жалко, че дори не беше гола.

Мисията несъмнено щеше да е интересна.

* * *

Форт Кастильо де Сан Маркос, Сейнт Августин, Флорида

– Грейс, там ли си?

Тя вдигна поглед от компютъра и видя Сам, който стоеше на вратата. Добрият стар Сам. Познаваше го от доста време. Идваше и си отиваше, когато си поискаше. Нещо като момчето за всичко в бунтовническите групи. Една вечер пристигна от Джорджия и каза, че Куин му е предала да ѝ предаде, че той е в състояние да ѝ помогне във всеки един момент. Заместник- командир, поне този термин бе приемлив, не че бе свикнала с тези нарицателни. Тя – командир. Едва се сдържа да не се засмее.

Можеше да е от полза, ако имаше военна подготовка. Сам, от друга страна, бе военен. Според слуховете някои от новаците също са били, но по времето, когато всички военни действия са падали на плещите на министъра на отбраната.