Разкриването на Атлантида

Оглавление

– Както вече споменах, на Конлан не му пука. Особено за ултиматума – Аларик погледна Алексий с притеснение. – Нито че фае са те избрали да бъдеш наш пратеник, поне не и в сегашното ти състояние.

– В сегашното ми състояние, ли? Какво, по дяволите, значи това?

– Знаеш какво исках да кажа. Свързано е с жената. Грейс. За по-малко от година първо Конлан, после Венджънс, а накрая и Джъстис се задомиха. И тримата принцове станаха жертви на свързването на душите, и то с човеци. След това Бастиян и сестра му, и двамата се обвързаха с шейпшифтъри, колкото и невероятно да ми звучи.

– Разбирам те, но се съмнявам, че ще одобрят избора ти на думи. Жертви, едва ли! А и никой не говори за свързване на души – каза бързо Алексий. – Според мен е повече… повече като…

– Какво точно? Отричаш ли, че си на път да се забъркаш с тази жена? Че я желаеш от сърце и душа?

– Сърцето ли? – Алексий долови горчивината, която бе заседнала в гърлото му. – Кой знае, може би изобщо нямам сърце? Доколкото съм наясно, е един безполезен орган, които преди години се сви и умря. Мамка му, знам, само че откакто срещнах Грейс, нещо в мен се промени. Но съм убеден, че привличането е само физическо.

После осъзна, че не може да лъже жреца и реши да бъде честен с него.

– Може би това не е напълно вярно. Ако се водех по желанията на пениса си, вече да съм си намерил друга и да съм забравил Грейс.

– Тогава трябва да преспиш с нея и да приключиш с това. Освен всичко друго – Аларик продължи, като гласът му бе по-мрачен отвсякога, – не мога да повярвам, че участвам в този разговор.

Алексий погледна към Аларик, но след секунда отново обърна глава към вълните.

– Аз също не съм въодушевен. И причината да водим тази дискусия е заради друг, който водехме преди повече от пет години.

– Ахаа! – отговорът на жреца показа, че вече разбира за какво бе повикан. – Клетвите, които даде по време на ритуала на пречистването.

– Да. Те… постоянни ли са?

Алексий едва успя да преглътне възела от срам и унижение, който се бе загнездил в гърлото му. Трудно му беше да обсъжда тези неща с Аларик, но жрецът го бе спасил от лудостта и болката, които изпитваше, след като Отстъпниците на Анубиса го бяха освободили. Жрецът беше наясно какво се върти в ума на воина. Знаеше повече, отколкото друго същество, без значение дали идваше от земята на хората или под вълните на океана.

Аларик сви рамене.

– В никакъв случай не искам да омаловажавам проблема ти, но в сравнение с враговете, които ни дебнат на всяка крачка, твоето затруднение изглежда някак си незначително.

Алексий скочи като ужилен.

– Не омаловажавай клетвите, които дадох онзи ден! Знаеш колко изстрадах. Ти сам видя какво ми причиниха, когато претърси съзнанието ми, за да се увериш, че не са ме покварили.

– И все пак дойдох, нали? – чертите на лицето на Аларик станаха груби и той също се изправи. – Ако имахме време и душата ми не беше… Не! Няма време, а и е безсмислено да се обиждаме.

Жрецът се обърна към воина и Алексий долови съпричастност дълбоко в сребристозелените му очи.

– Клетвите, които даде – обещанията, в които се закле – са само за теб. Аз бях просто техен свидетел, като твой жрец. Въпреки че се намирахме в храма на Посейдон, тези клетви не бяха дадени пред него. Той не би искал да ги положиш. Само от жреците се изисква да дадат клетва за безбрачие – продължи, но гласът му загрубя. – Независимо какво Кийли е видяла във видението си, не успях да намеря доказателство, което да потвърди думите ѝ, че някога на жреците им е било позволено да се женят и да имат семейства.

Алексий бе наясно, че Аларик мисли за Куин, но не знаеше как да го утеши. Но за сметка на това знаеше, как да помогне на един мъж. Неговият дългогодишен приятел и побратим.

– Твоето приятелство и напътствията ти ме спряха да се самоубия след двете години, прекарани в плен. Ако има нещо, с което мога да ти помогна, каквото и да е…

– Не е проблем, който мечът и кинжалите ти биха могли да решат – отвърна Аларик. – Трябва да се справя сам. Обаче не трябва да те поставям в дилема. Клетвите, които даде по време на ритула, не бяха без причина. Те предпазват всеки, които би бил в опасност заради мрака, който си поел в душата си. Би трябвало да си зададеш въпроса дали си победил този мрак? Или дали би рискувал жената, която желаеш, за да задоволиш ниските си страсти?

– Не зная какво да ти отговоря – отвърна Алексий и вдигна ръка във въздуха. – Просто не знам.

– Добре тогава. Но докато решиш, ще е по-разумно да стоиш далеч от Грейс – посъветва го Аларик. – Също така мога да ти предложа да те освободя от клетвите ти, след като са дадени само и единствено през мен – жрецът вдигна ръце и силна, и блестяща сребриста светлина се появи пред него. За секунда обгради Алексий и изчезна.

Воинът трябваше да признае, че Аларик го впечатли. Дори за миг се почувства някак си… различен.

– Какво беше това? Някаква магия за освобождаване от клетви?

– Не. Просто трик със светлината. Вярвам, че би искал нещо по-официално, а не в стил Вен. Като например „Добре, давай“ – отвърна Аларик, а на устните му се настани почти незабележима усмивка. – Изглеждаше доста внушително, нали така? Какво да ти кажа, типични трикове за висши жреци.

Алексий се вторачи в Аларик, чувствайки се като пълен идиот. След това няколко пъти премести погледа си между вълните, които се забиваха в кея, а сетне отново към жреца.

– Мога да те хвана и да те хвърля във водата, преди да си успял да направиш някои от твоите магически трикове, висш… плъх такъв.