Разкриването на Атлантида

Оглавление

Той се втрещи и развеселеното му изражение посърна. За секунда се преобрази от веселяка във водача, който безброй пъти е водил битки със смъртта, като лидер на Специалните части.

– Кога? Къде? Казвай! – нареди ѝ той.

Погледна към компютъра, на който Грейс досега гледаше новините, и се пресегна към мишката, за да увеличи звука. Двамата наблюдаваха как един дружелюбно изглеждащ репортер, който стоеше до небрежно облечен мъж, излизаше от някаква сграда. Надписът в ъгъла гласеше, че това е националният резерват „Биг Сайпръс“.

– Може ли да ни отделите няколко минути?

Мъжът вдигна глава и след като очевидно бе огледал човека с камерата, вдигна рамене.

– Както изглежда, да, може.

Нетърпеливият репортер, вероятно бе около двадесет и една годишен, навря микрофона си в лицето му.

– Г-н Итън, като алфа на най-големия прайд от пантери в „Биг Сайпръс“, какво бихте казали на онези, които обвиняват членове му за атаката в Маями миналата нощ?

Нещо в погледа на този Итън се промени и Грейс ахна. Репортерът бе пълен глупак. Този мъж бе хищник и изглежда бе на ръба. Може би много близко до това да разкъса югуларната му вена.

Сам кимна и издаде звук, който Грейс свърза с неговото одобрение.

– Този мъж е професионалист. Погледни го. Ще бъде добре да го привлечем на наша страна. Итън, така го нарече репортерът.

Сам беше прав. Докато гледаше, очите на алфа водача отново се успокоиха и за нея остана като затворена книга. Всеки, който ги наблюдаваше в момента, би сметнал, че са преувеличили и репортерът не трябва да се страхува.

Всеки, които не е тренирал последните десет години.

– Намираме този инцидент за ужасен – отвърна Итън, а в гласа му ясно се усещаше съжаление, притеснение и сериозност, които накараха Грейс да се замисли за политика и съд.

Ако този мъж участваше в политиката, без съмнение щеше да спечели.

– Въпреки това, нито един от членовете на прайда ми не е замесен. Всъщност снощи бяхме в щаба ни и празнувахме. Както виждате, планираме сватба – мъжът се ухили, а усмивката му можеше да спечели всяка жена.

Невероятен красавец.

В крайна сметка спечели благоразположението на репортера и младокът се ухили.

– Сватба? Коя е щастливката? Ние от телевизия МД искаме да отразим събитието на сезона.

Тогава висока жена с тъмна коса, облечена в униформа на рейнджър, излетя от сградата и се насочи към Итън. Погледът ѝ бе яростен, когато каза:

– Ако си мислиш, че ще нося коприна, то тогава… – но млъкна, когато видя репортера и камерата. – Какво става тук?

Сам подсвирна и кимна към жената на екрана.

– Моят тип жена. Великолепна е. Огнена и с характер. Обзалагам се, че е доста дива в леглото.

Грейс вдигна рамене.

– Искам да чуя това. Може би трябва да се срещнем с Итън и опърничавата му годеница, и да видим какво знаят.

Но интервюто бе прекъснато от извънредни новини. Един от убитите в касапницата в Маями е бил идентифициран. Карсън Фулър, един от големите магнати в Маями.

Сам изпухтя.

– Магнат, да бе, да. По-скоро тайфун, ако питаш мен. Фулър обича да върши мръсната работа и винаги се измъква. В Джорджия се говори, че бил направил нов съюз с вампирите. Може би дори със самия Вонос.

Грейс изключи лаптопа и затвори капака, но съзнанието ѝ все още препускаше.

– Колко интересно! Ако Вонос е замесен в поробването на шейпшифтъри, и този Фулър му се е изпречил на пътя, то тогава е възможно Вонос да го е очистил. Бил ли е замесен с наркотици?

– Не, винаги се е занимавал с недвижими имоти. Винаги е бил честен с продажбите. Но методите му никак не бяха почтени.

Грейс долови присъствието на Алексий, преди да го види. Странно усещане премина през гръбнака ѝ и тя потрепна. Ако не се успокоеше, щеше да се изложи повече, отколкото миналата нощ.

– Чии методи?

Алексий застана пред вратата, а изражението, изписано на лицето му бе страшно и заплашително. Скръсти ръце пред гърдите си и хвърли остър поглед към Сам.

– Нямаш ли някаква работа за вършене?

Сам му се ухили и съвсем неволно сложи ръка на рамото на Грейс.

– О, аз и тази девойка ще обсъждаме вампири и котенца – отвърна Сам с типичния за него акцент. – Няма за какво да измъчваш хубавата си главица.

През последните три дни възрастният мъж постоянно се заяждаше с Алексий. Смяташе го за забавно, но Грейс не разбираше защо. Знаеше само, че беше на път да ѝ писне.

Алексий не каза нищо, но в един момент, изглежда, присъствието му нажежаваше въздуха в стаята. Явно гледаше към ръката на Сам, сякаш искаше да я отреже с един от кинжалите си.

– Като твой съюзник, мисля, че трябва да обсъдим стратегиите заедно.

Грейс най-накрая осъзна какво всъщност се случваше, но не знаеше дали да се смее, или да заплаче. Изглежда, Сам се опитваше да накара Алексий да ревнува и поради някаква незнайна за нея причина, успяваше.

Тя бутна ръката на Сам от рамото си и каза:

– Престанете и двамата. Веднага. Не знам каква е тази глупава игра, която играете, но нямам желание да съм маймунката по средата.

Заобиколи Сам и се обърна към него.

– За Бога, Сам, ти би могъл да ми бъдеш баща! Какво се опитваш да докажеш?

Той се ухили и разпери ръце, сякаш казваше „Кой, аз?“, а след това се обърна към Алексий.

– А той може да ти бъде пра-прадядо, ако това, което твърди за Атлантида, е вярно.

– Ти… аз… – Грейс не можеше да измисли подходящ отговор, но след секунди Алексий се завъртя и напусна стаята, мърморейки под носа си.

– Приятелката ти Мишел, те търсеше. Сметнах, че е добре да ти предам съобщението, докато напредналата ми възраст не стана причина да го забравя – след това се отправи към двора, докато говореше нещо под носа си, свързано с маймуните.