Разкриването на Атлантида

Оглавление

Не беше суетна, въпреки че трябваше да отреже проклетата си коса. Дори не можеше да си спомни кога за последно си бе слагала червило.

Но да остарее и грохне, докато той продължаваше да бъде млад и изпълнен със сили – не. Не понасяше дори и самата мисъл.

– Невъзможно е. Прекалено е възрастен – бе единственото, което успя да изтръгне между замръзналите си устни.

– Може би. Но тези атланти са истинска магия, Грейс – продължи Мишел. – Може би има решение на проблема ти. В момента мислиш прекалено далеч в бъдещето. Дори не знаеш дали искаш да остарееш с него. Не трябва ли да си дадеш възможност да разбереш?

Развеселените викове, които идваха от Сам и Алексий, я стреснаха. Когато погледна надолу, видя как атлантът съвсем приятелски удря Сам по рамото. Мъже. Дай им хубава вечеря, няколко бири и приказки за битки и вече бяха първи дружки.

Защо не беше така лесно с връзките между мъжете и жените?

– Може и да е. По-лесно – обърна се Грейс към Мишел. – Може би трябва да спра да се притеснявам какво ще се случи след осем години и да се фокусирам върху този момент. Тази нощ. И дали сексът е толкова добър, колкото го изкарват.

Усмивката на Мишел бе съвсем леко тъжна.

– Може да бъде. Ако и сърцето ти е замесено. Но нека бъда честна: сексът е страхотен дори и когато то не участва – засмя се гръмко тя. – Но имам предчувствието, че скоро ще узнаеш. Обещай ми, че ще си спокойна и ще се отдадеш на момента. Виждам, че държиш на този мъж и…

Оглушителен, подобен на стържене звук, разцепи ледения и натежал въздух, както и онова, което Мишел щеше да каже. И всички го приеха като сигнал за тревога. Грейс инстинктивно потърси Алексий с поглед, но той не беше нищо освен размазана картина, приближаваща се към нея, която след секунда се озова от едната ѝ страна, готов за битка, и я дръпна от ръба.

– Дръпни се от ръката ми – нареди му тя. Нуждаеше се от повече свободно пространство, за да извади меча си. – Знаех си, че не трябва да оставям пистолета и лъка в стаята си.

– Бяхме на вечеря, Грейс – отбеляза Сам, който престъпи пред Мишел, здраво стиснал глока си, готов да размаже главата на някой. – Кой взима оръжието си на вечеря в туристически град?

– Мисля, че искаш да попиташ: Кой освен мен взима оръжието си на вечеря в туристически град? Страшно си забавен. – Тя бръкна в десния си джоб и през дупка в края му извади сребърния кинжал, вързан на бедрото ѝ, а от левия – взе дървения кол. – Алексий, можеш ли да видиш каква е заплахата?

– Лоша. Сега тръгвай. Прекалено много са. Сам, не искам жените…

– Как ли пък не! – прекъсна го Грейс. – Мишел, ти трябва…

– Вече съм се заела – отвърна тя и събу обувките си. – Мисля, че ще е добре да знаеш, че Луи Вюитон прави и обувки с високи токчета.

След като ги събу, натисна невидим бутон на едно и също място върху тях и извади два десетсантиметрови ножа, в чиито сребърни остриета се отразяваше лунната светлина.

– Хубаво е, че новобранците ги няма – отбеляза Сам с леден глас. – Просто щяха да ни се пречкат. Шейпшифтъри или вампири?

– И двете. Може би и двете, но без съмнение шейпшифтъри. Само десетина от онази страна – отвърна Алексий, но не отмести поглед от Грейс. – Знам, че си чудесен воин, но лъкът ти не е у теб, а аз не искам да се доближаваш до смъртоносни шейпшифтъри, тежащи няколко тона. Махни се оттук, вземи Мишел и всичките ѝ играчки със себе си.

– По-скоро адът ще замръзне, преди да избягам като подплашено момиченце и да те оставя да се оправяш сам – отвърна му Грейс и го погледна яростно.

* * *

Алексий се опита да ги предупреди, но думите му излязоха като смесица между английски и атлантски, и вече бе прекалено късно. Късно, защото първата вълна от нападатели дойде откъм стените. Наострили зъби и нокти, пантери, но не всички от тях се бяха трансформирали. По-скоро приличаха на противни хибриди между животни и хора. И точно когато Алексий щеше да се запита как толкова големи пантери са могли да се качат по стените, единият от тях го удари.

Алексий падна, но за щастие не изпусна кинжалите си. С всичка сила воинът заби ножовете си в стомаха на врага и го разпори, разбира се, след което от цялото му тяло капеше кръв и вонеше на мърша. Секунди по-късно чу звук от изстрели на пистолет – вероятно глокът на Сам. Слава на Посейдон, че човекът беше тук.

Алексий избута трупа на пантерата от себе си и веднага се насочи към следващия, като междувременно се оглеждаше за Грейс. Видя я притисната в ъгъла от една огромна пантера, която дращеше и ръмжеше, но не бе достатъчно смела да изпробва дългият сребърен нож на Грейс.

Непреодолимото желание да се превърне в мъгла, да я изведе някъде на сигурно място, може би на покрива и да се върне да се бие, не му даваше мира. Но ако го направеше, щеше да остави Сам и Мишел сами и те неминуемо щяха да умрат. Ако това се случеше, чувствата, които Грейс може би изпитваше към него, щяха да загинат с тях.

Затова остана и продължи да се бие.

Сам не спираше да стреля със смъртоносна прецизност, докато Мишел, която също имаше пистолет, правеше същото. Явно, Сам разполагаше с подкрепление. Още две пантери, този път огромни и с червеникаво-кафява козина, скочиха едновременно с намерението да откъснат главата на Алексий, докато трета се бе снижила и се целеше в краката му.

– Не съм съгласен топките ми да бъдат отхапани от пантера – извика силно Алексий.

След това скочи във въздуха и прие формата на мъгла, така че, когато двете пантери минаха през него, се удариха една в друга. Сам и Мишел продължаваха да стрелят, докато в един момент и трите пантери не лежаха безжизнени в краката им.