Разкриването на Атлантида

Оглавление

Итън е алфа, обясни Бастиян. Сам ще разбереш какво значи това, но повярвай ми, двамата с Кат нямат нищо общо с нападателите ви.

Бастиян не го биваше толкова в използването на магия за комуникация, колкото Алексий, тъй че разговорът беше доста кратък. Но дори и в този момент, той, Итън и Кат пътуваха към Сейнт Августин, като бяха тръгнали от дома и щабквартирата на Итън, която се намираше в Маями. Бастиян спомена, че ще са при него до час, тъй като шейпшифтърите не можеха да се придвижват под формата на мъгла или да използват портали.

Алексий бе забравил да попита Бастиян дали порталът му отговаря. Магията му беше капризна, изглежда се отваряше и затваряше, следвайки някакви правила, които воинът така и не успя да разкрие.

Порталът датираше преди Атлантида да бъде създадена, преди дори историята да започне да се записва, така че нито старейшините, нито пазителите на свитъците или учените разбираха напълно как и защо това мистично нещо работеше.

Въпреки това му хрумна доста странна мисъл и Алексий се изненада от неочакваната ѝ поява. Ами ако порталът се считаше за пазител на Атлантида? Нямаше съмнение, че проявяваше съзнателност. Може би искаше да защити новородения принц на Седемте острова.

Вероятно. Разбира се, но след като последните единадесет хиляди години не си позволяваха да излязат на повърхността нямаше как да знаят. Може би Кийли би могла да използва както уменията си на археолог, така и тези да чете историята на предметите, за да разкрие тайните, които обгръщаха произхода на Седемте острова. Но дотогава, магията на портала бе още една от мистериите, които атлантите приемаха и съблюдаваха.

Тайни извика и Алексий се обърна, за да види как големият мъж се ръкува с Грейс. Атлантът стоеше, без да помръдне, докато в гърдите му се разля топлина, сякаш идваща от хилядите лъчи на морски звезди. Дори гледайки я отдалеч, за него бе най-големият дар на света.

Щеше да я направи своя и то скоро. Нямаше да може да си поеме дъх, ако не го стореше. Но дотогава, трескавото очакване за близостта им бе достатъчно. Трябваше да бъде.

Грейс се засмя на нещо, което Тайни бе казал и след това се обърна към Алексий и погледите им се срещнаха. Усещане, така силно, завладя пространството между тях, сякаш тя бе вдигнала лъка си, за да се прицели право в него.

Мъжът затвори очи и поклати глава. Чудесно. Стрели и колчан. Както върви, след малко щеше да започна да пее „Чувства“. Боже, тази жена го превръщаше в слабак, пълен женчо.

Вен щеше да си умре от смях.

Отвори очи, когато чу стъпките ѝ и независимо какво си мислеше допреди броени секунди, усмивката се появи на лицето му. Грейс бе невъобразимо красива.

Но веднага след това усмивката му изчезна. Така прекрасна и толкова над неговото ниво.

Красавицата се бе изкъпала и облякла със зелена блуза и чифт сини джинси. Носеше и яке, а все още мократа ѝ коса падаше свободно върху лявото ѝ рамо. Внезапно през ума му мина мисълта, че досега никога не я бе виждал да носи нещо различно от джинси. Как ли щеше да изглежда облечена в коприна от Атлантида?

Тя наклони глава и му се усмихна, но в жеста ѝ се криеше доза резервираност. Дори дистанция.

– Интересна усмивка – отбеляза Грейс. – Бих платила, за да знам какво си мислиш.

– Повярвай ми, мислите ми не струват дори и пени – отвърна ѝ той и вдигна ръка, за да я докосне по лицето, но тя се отдръпна почти незабележимо, но достатъчно, за да избегне докосването му и се вгледа в изгрева.

Алексий свали ръката си, наранен от отхвърлянето ѝ.

Изглежда, че не беше единственият, който смяташе, че е под нивото ѝ. Бръкна в джобовете си, готов да си тръгне.

Но наранената гордост отстъпи пред честността. Миналата нощ се бе гмурнал в дебрите на душата на Грейс и без съмнение знаеше, че там няма арогантност или самонадеяност. Може би в момента проявяваше здрав разум, примесен с доза предпазливост.

– Какво следва? – попита тя. – Тайни каза, че Сам се е свързал със семействата на Смит и Рейнолдс. Трябваше аз да го направя, но Сам ми обясни, че той има повече опит в подобни ужасни ситуации.

Алексий кимна.

– Няма спор. Той е воин – при това водач. С тази отговорност идват много неприятни задължения.

В отговор Грейс повдигна брадичка.

– Смяташ ли, че аз се провалям като лидер?

– Не, разбира се, че не. Мисля, че след като Сам е по-възрастен от теб, би могъл да предложи повече утеха на семействата. Част от това да си водач, означчава да знаеш кога да изпратиш други да свършат определена работа, съдейки по опита и способностите им.

Тя махна косата от лицето си и въздъхна.

– Може и да е така. Но Сам не ми позволи да направя нищо, той просто реши какво да свърши и го стори. Точно като теб, той се опитва да ме предпази. Всички го правят, въпреки, че би трябвало аз да защитавам мъжете и жените под мое командване. Всичко е така объркано.

Преди Алексий да е успял да измисли отговор, който би ѝ харесал, силен и гръмовен шум прозвуча от юг и привлече вниманието ѝ. Точно тогава видяха хеликоптер, който летеше доста ниско, нарушавайки куп закони в човешкия пилотаж. Алексий веднага застана между нея и хеликоптера, но тя го избута с лявата си ръка.

– Ето за това говоря – извика тя, за да може да бъде чута.

Преди атлантът да започне да ѝ обяснява защо никога повече няма да спре да я защитава, или просто да я метне през рамо и да избяга с нея на ръце, гласът на Бастиян прозвуча в главата му.

Свободно, Златокоско! Ние сме.

Наречи ме Златокоско, още веднъж и ще забия ботуш в задника ти, отвърна му Алексий и кръстоса ръце пред гърдите си, усмихвайки се като идиот.