Разкриването на Атлантида

Оглавление

Грейс поруменя цялата и понечи да се намеси в разговора, но реинджърката я изпревари.

– Шейпшифтърите чуваме много по-добре от човеците – каза тя, но в думите ѝ нямаше и грам жестокост. – Така е! – продължи, но този път погледна към Итън. – Тя е реагирала както биха се държали кутретата на зова на алфата по време на първата им трансформация.

Грейс издаде странен сподавен звук и след това издиша шумно.

– Спри за секунда – започна тя внимателно. – Аз съм наследница на Диана. Да не искате да кажете, че също така съм и…

Алексий не изпускаше Грейс от погледа си, затова първоначално не разбра защо младата жена спря на средата на изречението, без да се доизкаже. След това проследи погледа ѝ и видя Итън, който бе коленичел, със сведена глава пред Грейс.

– Какво по…

– Пантерата е свещено за Диана животно и неин спътник – прошепна Итън, след като вдигна глава и погледна с почит към Грейс. – Прайдът ни е чакал повече от век да се появи наследник на Диана, на който ние да окажем почитта си.

– В името на Посейдон. Пак се започва – промърмори Алексий.

След това прекоси пространството и се озова между Грейс и Итън, но с лице, обърнато към шейпшифтъра.

– Ти – каза той и посочи голямата глава на Итън, – ще се жениш за сестрата на Бастиян. Нямаш никакво право да говориш за спътници и почит с моята… с Грейс. Разбра ли?

Дяволита искрица мина през очите на Итън и той се изправи на крака.

– Не, не в такъв смисъл. Просто ще отдадем почит към спътника ни. Чисто платонично, ако ме разбираш?

Бастиян се намеси, като пристъпи напред и поклати неодобрително глава.

– Не, Итън, мисля, че на сестра ми няма да ѝ хареса цялата тази работа със спътниците и почитането. Платонично или не. Изглежда, ще се наложи да те убия. Нищо лично.

– Може да опиташ – отвърна дружелюбно шейпшифтъра. – Успех.

В същия момент Сам и кучето му прекосиха двора и мъжът погледна с изненада и тримата.

– Какво, по дяволите, става тук?

Алексий нямаше разумно обяснение, но се радваше да види стария сърдитко. Но Грейс желаеше да му покаже, че тя командва. Би трябвало да му обясни как стояха нещата. Когато Сам се обърна към нея, за да я накара да направи точно това, нея вече я нямаше.

Кат също си бе тръгнала.

Просто ги нямаше.

Алексий се завъртя и трескаво започна да се оглежда във всяка възможна посока, докато Сам мушна пръстите си в гайките на панталона си и започна да се смее.

– Само ако можеше да видиш изражението си. Грейс и красивата рейнджърка си тръгнаха преди броени минути, споменавайки нещо за маркиране на територията.

Алексий въздъхна шумно. Странно, но досега трябваше да е свикнал. Докато очакваше неочакваното с нея, поне трябваше да се преструва, че разбира действията ѝ.

– Как са ранените?

– Накратко, двама са сериозно пострадали и останаха при лекаря, докато някой от семействата им дойде да ги вземе, двама, които са готови да отмъстят за стореното, а останалите са вътре и си събират багажа, за да могат да се махнат оттук.

Алексий кимна и се намръщи.

– Задължен съм на твоя приятел, лекаря. Можеше и да е по-зле.

– Аларик? – попита Бастиян.

– Не мога да се свържа с него. Куин... – обяснението бе достатъчно.

Всички знаеха как се чувства Аларик спрямо тази жена. След думите на Алексий, мрачна сянка премина през лицето на Бастиян, но той не каза нищо.

– Винаги може да се влоши – продължи Сам, отговаряйки на въпроса, който Алексий бе задал по-рано. – Някой ще ме просветли ли как са нещата?

Блу се мотаеше около Итън, като непрекъснато го душеше и накрая си позволи да излае колебливо. Алфата сведе поглед надолу към любопитното куче, от гърдите му излезе гърлено ръмжане, в отговор на което Блу отстъпи назад и се скри зад Сам. Стопанинът потупа любимеца си и насочи пронизващия си поглед към Итън.

– Може би е по-добре да започнете с пантерата.

Алексий ги представи един на друг, а след това обясни на Сам какво бяха научили. Възрастният мъж го слушаше внимателно и не го прекъсна нито веднъж, докато воинът не приключи с разказа си. След това кимна.

– Пасва с това, което приятелят ми, лекарят, ми каза. Провачек е голяма работа. Превърнат във вампир член на руската мафия. Топлият климат му харесвал, затова в началото на осемнайсети век се преместил тук за постоянно. Голям, лош и изключително неприятен. Стреми се към политиката. Иска да влезе в Примуса, но няма достатъчно пари, за да се намърда там. Интересната новина е, че след няколко дни Вонос организира бал за пресата и висшето общество. Може да го проверим.

– Изглежда, че Провачек играе двойна игра. Или е излъгал онези идиоти, защо трябва да нападнат нашата, така наречена, театрална трупа – каза Алексий. – Мразя съвпаденията. Няма съмнение, че ще намерим начин да присъстваме на този бал.

– Аз също не съм фен на съвпаденията – намеси се Бастиян. – Въпреки че няма как вече да не са разбрали, че атаката тук не се вписва в нито един от останалите модели на нападения. Вашата „театрална трупа“ не е нито фанатична група, нито пък…

– Освен ако актьорските им умения не струват – отбеляза Итън.

– Забавен си. Не е твърде късно да наритам котешкия ти задник – предупреди го Алексий.

Алфата направи движение, с което предизвика атланта, а в отговор Бастиян въздъхна.

– Нито пък, както се опитах да кажа по-рано, а ти така невъзпитано ме прекъсна, се опитаха да замажат положението и да нагласят всичко сякаш е било инцидент.

– Винаги ли се държат така? – обърна се Сам към Бастиян.