Разкриването на Атлантида

Оглавление

– Мислех, че се казваш Мишел Никълс.

Грейс не успя да се сдържи и се засмя.

В този момент Сам нахлу в кухнята и застана зад Алексий.

– Какво е толкова смешно? И още нещо, което според мен е по-важно, има ли прясно сварено кафе?

В отговор Грейс наклони глава към каната, която се намираше на плота.

– Обслужи се. Какво става?

Преди да отговори, Сам се насочи към кухненския плот и след като внимателно си наля кафе, се подпря с гръб към него.

– Убедени сме, че Вонос крои нещо голямо и ще го осъществи на тузарския бал, който организира.

Набързо разказа какво са научили, след като двете с Кат си бяха тръгнали.

– Освен това прословутият бал е вдругиден.

Грейс и Алексий се гледаха дълго преди някои от двамата да проговори.

– Избрал е доста интересен момент – отбеляза тя.

– Знаеш какво казват за фае – отвърна той. – Никога не лъжат, но не казват и истината.

Бастиян, който се появи на вратата, се наведе, за да може да влезе в стаята, която внезапно изглеждаше адски пренаселена.

– Кой никога не казва истината?

Алексий му обясни с подробности за Рийс на Гарануин и срещата с него, която по план трябваше да се случи на следващата вечер.

В отговор атлантът изсвири дълго и продължително с уста.

– Елфите ли? Да си призная, не го очаквах. Чудя се какви ли предвестници на катаклизъм са накарали някой от рода на Благословените да се свърже с нас?

– Висш Принц от царския род на Благословените – напомни му Алексий. – Това никога не води към нещо добро.

– Майка ми веднъж срещна елф – размишляваше на глас Мишел. – Едва не заразя баща ми заради проклетника. Не можеш да имаш доверие на тези дългоухи мръсници.

Грейс се приближи към приятелката си, като отметна косата ѝ зад ушите.

– Не. Не са остри. Колко жалко! Би обяснило много неща. В общи линии, не можем да им се доверим, но не бива и да ги обиждаме – каза тя. – Не ни притесняват, след като ние сме много под нивото на възвишеното им съществуване и затова не ни и забелязват. Но, когато го направят – поклати глава опитвайки се да прогони лошите мисли, – не е на добре.

Алексий прекоси стаята и застана точно до Грейс и пулсът ѝ веднага се забърза в отговор на близостта му, но въпреки това се опита да покаже безразличие. Спомените от времето, през което бе под влиянието на зова на алфата, нахлуха в съзнанието ѝ, никога досега не се бе чувствала толкова унизена. Въпреки че се съмняваше, че някога може отново да го погледне в очите, Алексий непрестанно търсеше присъствието и допира ѝ.

Ако умоляваш мъж да те изчука в тъмна уличка, непременно ще се случи, прозвуча мрачен и развеселен глас в главата ѝ. Грейс обаче го прати по дяволите.

Мишел погледна към Бастиян, който се извисяваше над всички в стаята.

– Разбрах, че си имал предложение за мен.

– Да, така е. Искаме да сформираме тристранен съюз в „Биг Сайпръс“ между хора, атланти и шейпшифтъри. От това, което разбрах за теб от Грейс и Алексий, ти се вписваш перфектно в образа на водача на хората, а и разбрах, че в Лондон не те чака нищо належащо.

Преди да отговори, Мишел погледна към масата и раздвижи китките на ръцете си.

– Всъщност в Лондон не ме чака нищо и съм убедена, че съм подходяща за тази позиция. Колко мило да я предложиш на мен.

Кат кимна.

– Жизненоважно е да разберем как вампирите поробват шейпшифтърите. Ние винаги сме били неподатливи на каквито и да било видове контрол над ума, което значи, че са измислили нов начин. И той ще доведе до нашата гибел. Колкото по-скоро започнем да работим заедно, толкова по-добре.

– Значи е решено – отвърна Мишел – Сега, ако ни извините, ние двете с Грейс трябва да си вземем едно дълго довиждане.

След минута всички излязоха от кухнята. Алексий се поколеба за момент, но след това се наведе и целуна Грейс по главата.

– Ще те чакам отвън – промълви тихо той.

Неспособна да отговори, тя кимна и не свали поглед от него, докато не напусна стаята. След това се усмихна на Мишел, готова да се сбогува с приятелката си.

– Разказвай! – започна Мишел – Какво се случи между вас двамата, докато мен ме нямаше?

Грейс се поколеба, но след това преодоля срама си и призна всичко на Мишел. Как след битката се е осланяла на неговата сила. Мощта, с която ги връхлетя свързването на душите им. Какво се бе случило, когато бе попаднала под влиянието на зова на алфата.

Докато приключи, лицето ѝ вече гореше с топлина, която би могла да разтопи желязо. Мишел я гледаше втренчено, без да продума, а устните ѝ леко потрепваха.

– Ако започнеш да се смееш… – заплаши я тя, без да знае какво щеше да стори, ако приятелката ѝ направеше точно това.

Мишел кимна, но положи глава на масата точно между ръцете си, и започна тихо да се смее.

– О, миличка. Бих дала всичките си пари, за да мога да видя това. Сериозно, резервираната Грейс се е опитала да изчука своя атлант в коридора? – последните ѝ думи отново я разсмяха и вече не можеше да си поеме въздух.

– Чудесно е, че имам приятелка, на която мога да се доверя – изрече през зъби Грейс.

– Мила, недей така…

– Не го приемай твърде лично. Това щеше да кажеш. Лесно ти е на теб. Ти не си тази, която непрестанно е говорела за котенца, гърди и чукане – бе ред на Грейс да постави главата си на масата. – Как ще мога да го погледна в очите?

Мишел се пресегна през масата и я удари по ръката.

– Ти настина си идиотка. Шегуваш ли се? Забелязала ли си как те гледа? Вероятно държейки се по този начин и казвайки онези думи, си сбъднала най-дивата му фантазия. Може да се каже, че се е държал доста героично, щом не те е обладал точно там в онзи коридор.