Разкриването на Атлантида

Оглавление

Алексий небрежно сложи ръка на рамото ѝ.

– Приятно ми е да се запознаем, лорд Гарануин. Аз съм Алексий, един от елитните защитници на Висшия Принц Конлан и воин на Посейдон. Разбрах, че вече сте се запознал с моята Грейс.

Грейс веднага осъзна какво всъщност правеше Алексий. Съвсем ясно му показваше, че двамата с нея си принадлежат и ако я убие или нарани по някакъв начин, рискува да доведе до международен конфликт.

Нещо което фае винаги са се стремели да избегнат.

Разбира се, елфът го разбра. И оголи зъби в нещо, което, изглежда, бе замислено като усмивка.

– Разбира се. Всяка наследница на Диана е моя вероятна спътница.

Алексий издиша шумно и промълви нещо, което звучеше като: „Хайде пак!“, но тя го предупреди с поглед и той не се хвана в капана на елфа.

– Това е брат ми – продължи спокойно Рийс и посочи към плажа зад тях.

Грейс знаеше, че не бива да се хваща на този номер, затова просто му се усмихна.

Но когато Алексий погледна през рамо, тялото му се напрегна. Тя се обърна и съзря огледален образ на Рийс. Само че този бе с тъмна коса, излъчващ студенина и високомерие, докато Рийс беше светлокос и поне се опитваше да остави впечатление за съблазнителна топлина.

– Тази едва ли си струва – обади се новодошлият, като хвърли един презрителен поглед към тялото на Грейс. – Тези човеци са ужасяващо грозни, не мислиш ли?

Тя сви рамене. Нямаше какво да каже, за да се защити. В сравнение с женските елфи, вероятно приличаше на крастава жаба. Ефирната им красота бе непостижима за човешката раса.

– Това е Кал‘андел – представи го Рийс и брат му закрачи напред, като черната му коса се полюшваше зад него.

Заедно двамата елфи бяха като художествена изложба. Светлината и нейният негатив. Само че и двамата притежаваха онзи коварен, преценяващ поглед присъщ за царствени особи от света на фае. Факт, който Грейс не се затрудни да забележи.

Аларик се дръпна бавно назад, докато с Алексий не се озоваха от двете страни на Грейс, която изобщо не оцени извода, че според тях не е достатъчно силна, за да се справи с двамата елфи, но не възрази, за да не влоши нещата.

– Тук сме. Какво искате от нас? – Аларик бе прекалено директен и невъзпитан и Грейс бе убедена, че го прави нарочно.

– Бихме желали да поднесем дар на новородения принц на Атлантида – започна Рийс, но брат му изсъска и го прекъсна.

– Не, не е така. Желанието си е само твое, братко. Нямам намерение да своднича с тези водни жители или вида им.

– Тесногръдието е недостатък, Кал‘андел – каза Рийс с напрегнат глас.

Ясно бе, че това не бе първият спор между братята, но Грейс не искаше да става свидетел на съперничеството между двама елфа.

– Вероятно можем да преминем към частта със съюзяването – предложи им тя.

Кал‘андел се приведе напред и когато се изправи, я подуши. Грейс се опита да потисне желанието да провери миризмата си.

– Не мирише на човек – отбеляза той с едва доловима изненада, изписана по съвършените му черти. – И смее да прекъсва превъзхождащите нея.

– Тя е човек – възрази Алексий. – Няма по-добра от нея и престани да я душиш. Не можем ли да минем към същественото?

Кал‘андел оголи зъби, които изглеждаха ужасно остри. Рийс съвсем спокойно пое водещата роля в разговора в свои ръце, като не даде възможност на брат си каже или направи нещо.

– Ще ви предложим съюз, атланти. Какъвто и зле замислен план да подготвят вампирите, не предвещава нищо добро за нас. Никои друг освен вас не би имал силата и могъществото да стане наш съюзник. Предлагаме ви знание, бойни умения, стратегии, в замяна на съюза ви с нас и съизмерими нам усилия.

За миг, ужасна и кратка секунда, Аларик изглеждаше сякаш ще отхвърли предложението им. На Грейс дори ѝ остана време да се замисли как ли би ухаела като жаба. Но, разбира се, времето за жрецът не се измерваше по същия начин както за хората. Преди да успее да забележи промяната в емоциите му, Аларик вече се бе поклонил на Рийс и брат му, след което макар и леко язвително, каза:

– Ще се върна в Атлантида, за да обсъдя предложението ви с принц Конлан и брат му, Отмъщението на краля.

Рийс също му се поклони, въпреки че поклонът му приличаше повече на кимване, а след това Алексий и Грейс останаха сами на плажа с Рийс, когато Аларик и тъмният елф изчезнаха.

– Трябва ли да се притесняваме за него? – попита Грейс.

Алексий веднага разбра въпроса ѝ.

– Не, той е добре. Свърза се с мен чрез телепатичната връзка на атлантите, за да ми каже, че се връща в Атлантида, за да се срещне с принц Конлан и Вен.

– Но ти все още си тук – Грейс се обърна към Рийс. – Което значи, че искаш още нещо.

– Всъщност има какво да предложа на вас. Зная, че съществува скъпоценен камък, който желаете, жълт диамант, познат като Проклятието на вампирите – отвърна елфът.

– Откъде знаеш? – попита Алексий.

– Ще изгубим много време, ако настояваш да ти разкрия източниците си на информаця. Достатъчно е да знаеш, че аз знам.

Алексий се опита да му отвърне подобаващо, но Грейс сложи ръка на неговата.

– Колкото и да ми е неприятно, трябва да призная, че той е прав. Фае никога не биха издали източните си, може да ги приемеш като шайка побъркани журналисти. Но той знае, а неговите знания могат да са ни от полза.

Алексий се озъби към Рийс, но се укроти.

– Кажи ни каквото знаеш.

Рийс вдигна една от копринените си вежди, а Грейс трябваше да прехапе устна, за да не се разсмее отново. Би се обзаложила, че елфът не е свикнал да получава заповеди, и то по такъв начин.