Разкриването на Атлантида

Оглавление

Райли, Кийли, Ерин и Мари избухнаха в смях.

– Бренан, да не наричаш сина ми главчо? – попита Райли, когато успя да си поеме дъх.

– Пропорциите са някак си несъразмерни – Алексий се приближи и намигна на Конлан и Райли. След това се усмихна и на Ерин. – Може да е взел от гените на мутанта Вен.

Воинът изръмжа, а Ерин поклати глава и се усмихна.

– Не прекалявай, хубавецо – каза той. – Поне няма женствена руса коса като теб.

– Той е шокиращо плешив – добави Джъстис и леко се намръщи. – Има ли някакъв проблем? Да не би…

Жените отново започнаха да се смеят и прекъснаха това, което Джъстис бе на път да каже.

– Повечето деца се раждат без коса или само с мъх. Косата му скоро ще започне да расте – обясни Мари.

– Не всички – поправи я Кийли и хвана края на дългата синя плитка на Джъстис. – Някои се раждат с прекрасна светлосиня коса.

– Ейдън ще бъде с черна коса също като на баща си – отвърна Райли и се облегна на Конлан.

– Или пък красива, с цвета на залеза, като тази на майка си – контрира я.

– Знам, че си мой принц, но ако започнеш да рецитираш стихове за очите ѝ, се махам оттук – заплаши Алексий и свъси вежди. – Толкова може да издържи един самоуважаващ себе си воин.

Конлан започна да се смее, а устните на Райли се изкривиха в лека усмивка.

– Това е. Следващият, които ще подържи бебето, е чичо Алексий.

Той вдигна ръце, да се възпротиви.

– О, не. Недейте. Не зная как се държи бебе – каза и застана зад Мари, сякаш за да се скрие.

– Иска ми се брат ми да можеше да е тук – промълви главната девица, докато клатеше глава и се усмихваше. – Той, Итън и Кат се намират във Флорида и водят преговори за увеличаването на популацията на пантерите. Щеше да е неловко да си тръгнат в такъв момент.

Алексий не можеше да повярва, че Мари се бе влюбила в шейпшифтър пантера, по време на първото си излизане от Атлантида. Но старите им обичаи се променяха бързо. Доказателство за това бе малкият принц Ейдън.

Райли махна с ръка и посочи многото цветя, които обсипваха стаята.

– Знам. Бастиян и Кат ми изпратиха ужасно много цветя и играчки за цяла Атлантида, поне така мисля. Ще разглезим Ейдън, ако позволявам на всеки един от вас да прави каквото си поиска.

Джъстис, който все още гледаше бебето като хипнотизиран, каза:

– Райли, представа си нямаш – след това погледна към Кийли с изгарящ поглед. – Трябва да си направим бебе. Веднага. Ще прави компания на Елени.

Кийли, която все още бе клекнала, се отпусна назад и падна по задник.

– Чакай! Какво? Бебе? Какво?

– Дай време на милата археоложка да свикне с грозната ти муцуна – обади се Алексий, който все още стоеше зад Мари, и си спечели сърдит поглед от Джъстис и усмивка, изпълнена с благодарствено облекчение от Кийли.

– Може би е по-добре да се съсредоточиш върху племенника си – тя се обърна към половинката си.

Алексий реши да спаси приятелите си и смени темата. Докато се оглеждаше, осъзна кой липсваше.

– Къде е Куин? – попита той и се изненада, че сестрата на Райли не присъстваше на раждането на племенника си.

Сянка помрачи грейналото лицето на родилката и тя поклати глава.

– Не зная. Не се е свързвала навреме след последната мисия. Част от мен иска тя да е по-малко лидер на бунтовнците и да бъде в безопасност – угриженият ѝ поглед намери този на Аларик. – Тя… тя добре ли е?

Жрецът затвори очи за момент и след това наклони глава.

– Добре е и в момента е в много малка опасност.

Двамата, Аларик и Куин, споделяха специална връзка. Никой от воините не я разбираше, но дори не се опитваха да пъхат носовете си в личния живот на жреца. Вероятността да свършиш като тъмно петно на мраморния под на палата, ставаше все по-голяма, когато ядосаш Аларик.

Райли въздъхна, очевидно от облекчение, но огледа присъстващите в стаята и ахна.

– Знам, че Кристоф избяга, но къде е Денал?

Алексий се огледа. Не беше усетил кога Кристоф си бе тръгнал. След това погледна към Аларик и безмълвно го помоли да си мълчи.

– Изцапа се и искаше да се измие. Убеден съм, че скоро ще се появи.

Райли свъси вежди, а Алексий се страхуваше от следващия ѝ въпрос, но за негов късмет бебето започна да мрънка и неспокойно да се клатушка напред-назад. Джъстис премигна и бутна детето в ръцете на майка му.

– Съдейки по погледа ти при първото изплакване на детето, мисля, че известно време няма да повдигаш темата за бебе – подразни го Кийли.

Джъстис знаеше, че няма да спечели, ако се възпротиви на любимата си, затова двамата се изправиха и се отдалечиха от леглото. Райли за секунда гушна Ейдън и след това вдигна глава и огледа присъстващите в стаята.

– Благодаря ви за всичко, което направихте за мен и сина ми. Нямаше… нямаше да оцелеем, ако не бяхте вие и вашата саможертва – спря, за да събере сили и продължи, – обичаме ви и като акнаша мога да усетя силата на емоциите и колко силно ни обичате. Извадили сме голям късмет, след като сте част от семейството ни. Благодаря ви от дъното на сърцето си.

В края на речта, в стаята бе адски тихо, докато един силен и изискващ рев не разцепи тишината и ги стресна. Подсмихвайки се, без да знае какво да прави с непознатото чувство, което едва не го задави, Алексий се позова на традицията и церемониите.

– Да живее принц Ейдън! Да живее наследникът на Атлантида!

Стаята бе огласена от виковете на останалите воини.

– Принц Ейдън! Принц Ейдън! Принц Ейдън!

Най-накрая Конлан вдигна ръка, за да ги накара да замълчат.

– Благодаря ви, но синът ми е твърдо решен да започне първото си хранене, така че ще ви помоля да ги извините. Нека оставим Райли и Ейдън да се насладят на заслужената си почивка.