Разкриването на Атлантида

Оглавление

– Рийс на Гарануин е много настоятелен. Част е от странни кръгове и асоциации – замисли се Алексий, но накрая заключи. – Първо Лукас, сега и ти. И двамата по някакъв начин сте свързани с мен.

Грейс вдигна брадичка.

– Не, не си прав. Не сме свързани с теб, поне не и двамата. Нас не ни свързва нищо освен тази тренировъчна мисия.

Алексий преглътна отрицанието, което се заклещи в гърлото му и изучи лицето ѝ. Топлината се бе разляла по бузите ѝ и тихото задоволство преобърна нещо дълбоко в него.

Унищожи го, без милост.

Тя не беше за него. Не трябваше да е за него. Без значение колко много я желаеше. Имаше безброй много причини да стои колкото се може по-далеч от нея.

Винаги е мразел тези причини.

Воинът се усмихна и вдигна ръка, за да я докосне по бузата, а откритието, че тя видимо се бореше да не се приближи, бе най-ценната награда.

– Трябва да поговорим за нея – каза той. – За целувката. И за причините ми да избягам, причини, които тогава смятах за правдоподобни, но…

– Каква целувка? – прекъсна го тя и погледът ѝ се премрежи. – Не си спомням…

Грейс!

Викът прекъсна каквото и да бе на път да каже. Тя се обърна към стълбите и към мъжа, който я бе повикал.

– Грейс, това той ли е? Ще го запознаем ли с новаците, за да можем да ги настаним и да им дадем нещо за хапване?

Тя се обърна, за да остави чашата си с кафе на масата и Алексий попадна в плен на красивите извивки на шията ѝ. Набързо успя да се отърси от бляна и се дръпна така, че да не се намира до нея. Може би следващите дни щеше да носи превръзка на едното си око. А може би и на двете.

– Идваме веднага – отвърна тя и погледна към него. – Съгласен ли си? Бих искала да ги поздравиш, да направиш първо впечатление, след това, докато Сам се занимава с тях, ще хапнем и ще обсъдим плана.

– Не! – отвърна той, прекалено високо. Очевидно това бе отговор на предложението ѝ да останат насаме. – Искам да кажа „да“. Нека първо се срещнем с тях и след това ще обядваме заедно. Често научаваме повече за мъжете, когато са спокойни, отколкото когато знаят, че са подложени на тест.

За секунда тя осмисли казаното и кимна.

– Имаш право. Само че в нашия случай, са мъже и жени.

– Извинявай, какво каза?

Тя се усмихна.

– Трябва да престанеш. Да ми се извиняваш. Или седмиците тук ще ни се сторят много дълги. Казах „жени“, защото сред новобранците има пет жени.

След това тя се изкачи по стълбите, за да се срещне със Сам, който Алексий веднага не хареса. Изглеждаше му съмнителен. И много стар за Грейс. Така че защо, да му се не види, тя го прегръщаше, макар и за кратко? И каква беше онази неестествено раздърпана купчина с козина, която слизаше по стълбите.

Животното прекоси тревата и се насочи към Алексий, който присви очи.

– Не се извинявах. Аз съм един от елитните воини на Посейдон, един от най-добрите при това. Служа на бога на моретата и не се извинявам – обясни той на нещото.

Поправка. Беше мъжко.

Кучето излая, седна и погледна към Алексий, с отворена уста, а езикът му висеше от кучешката му усмивка. Забрави за Вен. Дори и животното му се присмиваше.

Грейс го извика.

– Алексий, идваш ли?

Мъжът се изправи и преди да тръгне, почеса кучето зад ушите, след това се насочи към стъпалата като непрестанно си повтаряше да се съсредоточи в мисията. Успокой се и спри да реагираш по такъв начин спрямо тази жена. Трябваше да се срещне с елфа, да намери диаманта и да прекара няколко седмици, помагайки на Грейс с тренировките. Не можеше да е чак толкова зле?

* * *

Фортът, след два дни; късно следобед

Алексий се разхождаше неспокойно из стаите и областта около форта, като кимваше всеки път, когато срещнеше група човеци, които се упражняваха с различни оръжия. След като години бе използвана като туристическа атракция за нарамените с камери туристи и децата със сладоледи, фортът отново изпълняваше целта, за която бе построен. Да ги пази от враговете им. Разбира се, испанците, които някога са го построили, не са си и помисляли, че триста и четиридесет години по-късно неприятелите ще се окажат побеснели шейпшифтъри и вампири. Ала съдейки по масовите убийства на вампири във форта, убийства, заради които вампирите го затворили за посещения на туристи, испанците може и да са били наясно.

Но определено не им е идвало наум, че точно атланти ще тренират хората тук.

Или че ще се провалят в това си начинание. И то грандиозно.

Гореше от желание да изрита стените направени от кокина, но крехката конструкция от миди, пясък и варовик нямаше да понесе удара. За разлика от Грейс, която не беше нито крехка, нито път деликатна, но за сметка на това беше голям трън в задника. Три дни с нея се равняваха на три дни, изпълнени с безмилостна агония. Накъдето и да се обърнеше, я виждаше, напомняща му за това, което не можеше да има и не можеше да докосне.

Не можеше да притежава.

Дори потна и мръсна заради тренировките бе толкова изкусителна, че постоянно трябваше да се възпира да не я вземе в прегръдките си и да я погълне с устни. Най-лошото бе, че беше умна, забавна и великодушна. Всичко, което някога е търсел в една жена, ако някога е търсел изобщо. По онзи начин. За цял живот.

Което беше налудничаво. Както и да е, тя имаше безброй навици, които го влудяваха. Когато планираше стратегия или се опитваше да реши прост проблем с бюджета, имаше навика да хапе долната си устна или да си играе с крайчеца на плитката си. Все неща, които го побъркваха.

Често при това. Да, побъркваше се, но от неконтролируемата си страст.