Разкриването на Атлантида

Оглавление

Искаше да си играе с косата ѝ. Копнееше да захапе устната ѝ. Да я вкуси. Да я хапе. Зъбите му да потънат в плътта ѝ.

Пенисът му да потъне в нея.

– Алексий!

Сякаш призована от страстните му мисли, Грейс го повика. Гласът ѝ разцепи заглушените разговори на бунтовниците, също като електрическа змиорка – водорасли. Внезапно, докато за пореден път наместваше панталоните си в рамките на три дни, се обърна и я намери само на няколко крачки от него. Следобедната слънчева светлина огряваше червеникавите оттенъци в пищната ѝ кестенява коса и Алексий за секунда попадна под магията ѝ.

Но тя, както винаги, трябваше да развали всичко.

– Алексий, трябва да поговорим.

Мъжът се намръщи, всеки мускул в тялото му се стегна под въздействието на музикалния ѝ глас. Не искаше да говори с Грейс. Желаеше да приеме предложението, което очите ѝ с цвят на уиски, предлагаха. Искаше да махне остриетата от бедрата ѝ, оръжията от ханша ѝ, както и лъка и смъртоносните стрели със сребърни върхове от гърба ѝ, да я съблече и да обходи златистата ѝ кожа с устни.

И всичко това, без да пророни и дума.

Жалко. По-скоро адът щеше да замръзне, преди да изкаже мислите си на глас.

– Алексий! – изкусителката му подпря юмруци на красивите си хълбоци и устата му пресъхна.

Фантазиите за това, което прави, докато е гола, превземаха реалността. Реалността, в която тя стоеше тук, без значение дали развеселена, ядосана, или и двете, стиснала сочните си устни, а тъмните ѝ вежди бяха сключени заедно в изражение, което без съмнение гласеше: „Как да превърнем живота на Алексий в ад?“

Ако не беше верен на принц Конлан, вече щеше да е отворил портала към Атлантида. Но мисията му беше проста: да помогне в обучението на новите попълнения на бунтовниците и да разбере каквото може за Вонос, и какво точно Приматорът е направил с Проклятието на вампирите.

За нещастие, не беше научил нищо за камъка и Вонос, след като Грейс бе планирала всяка секунда от престоя му тук, а и намираше за невъзможно да ѝ откаже.

Грейс се прокрадна до него. Тя бе единственият човек вън от форта, който не се страхуваше от него. Беше висока и стройна, но с извивки, точно там, където една жена би трябвало да има. Дори само докато я гледаше, устата му за пореден път пресъхна.

– Трети път за късмет, приятелче. Земята вика атланта?

Боецът скръсти ръце пред гърдите си и се втренчи в нея. Древни вампири, както и водачи на шейпшифтърите са треперели от страх, щом го зърнеха.

Грейс също се втренчи в него и се усмихна съвсем неочаквано.

– Да, страшен си. Разтрепериха ми се ботушите. Сега може ли да поговорим?

– Много бих желал да видя как трепериш – изръмжа и затвори очи, когато осъзна двойния смисъл в думите си.

Секс. Мислеше за секс и се превръщаше в плямпащ идиот. И, разбира се, тя схвана двусмислието.

Както очакваше, Грейс започна да се смее и дрезгавият ѝ смях усука нещо дълбоко в стомаха му. Само някоя велика сила би могла да спре члена му, който веднага застана в готовност. В името на всички богове, ако на мига не се махнеше от тази жена, щеше да престъпи всички обети, които бе дал по време на ритуала по пречистването. И то с радост.

– Когато пожелаеш, скъпи. Само кажи кога. Сексът е едно физическо разтоварване между двама възрастни – каза тя. По гласът ѝ личеше колко много се забавлява. – Може да тренираме, да играем тенис, който действа по-добре що се отнася до намаляване на напрежението.

Алексий се ококори.

– Намаляване на напрежението? Шегуваш ли се?

Тя повдигна рамене.

– Опитът ми е оскъден и няма как да кажа кое е по-добро. Въпреки че тренировката поне е от полза. И така, след като приключихме с празните приказки, може да обсъдим стратегията ни. Също така някои от мъжете искат да знаят дали ще тренираш с тях. Нито един не притежава твоя опит и талант за ръкопашен бой, а в тези среди е нужен.

Умът му все още обмисляше предишните ѝ думи. Тенис и секс. Не можела да каже кое е по-добро? Ако успееха да останат сами поне за час, щеше да ѝ покаже…Челюстта му се стегна, когато през съзнанието му минаха сладострастни картини с тях двамата.

– Добре. Тренировка. Веднага – каза той, докато сваляше якето и тениската си, а след това се насочи към двора. – Един по един. Дори всички заедно. Кажи им да дадат най-доброто от себе си. Разполагам с много напрежение, от което да се отърва.

* * *

Грейс знаеше много за хищниците. Откакто се отказа от мечтата за олимпийското злато, тренираше, учеше се и се биеше в продължение на десет дълги години. Беше се изправяла пред какви ли не вампири и шейпшифтъри; от вълк до пантера или мечка. Дори се бе била заедно с Джак, чиято свирепост като тигър бе изумителна.

Но никога не бе виждала някой като Алексий.

Ако една поема може да излезе от страниците на книгата и да размята кинжали и мечове, гледката съвсем малко можеше да се доближи до истината за Алексий. Всяка негова стъпка бе обмисляна с грация и елегантност. Никога не бъркаше, нито пък правеше грешно движение. Прекара първия час в битки с всеки един новак и ги оставяше задъхани, покрити със синини и погълнати от възхищение.

След това се насочи към вече обучените мъже и жени и с един-единствен поглед ги предизвика на ринга. През последния един час се биеше с двама-трима едновременно. Така и не използва специалните си сили като представител на атлантите или някакви номера, въпреки че тя бе наясно, че съществуваха в арсенала му.

Биеше се с крака, ръце, дървени колове и повали всеки, изправил се пред него. Мъже, жени, обучени и новобранци. Всички освен Сам, който седеше до кучето си и наблюдаваше. Когато Алексий се обърна към него, мъжът се усмихна и отказа поканата му.