Разкриването на Атлантида

Оглавление

Беше настъпил мигът. Бе минало достатъчно време. О, велики Посейдон, нека да е дошъл този момент. Защото може би за пръв път в живота си бе намерил жена, без която не можеше да живее.

– Смяташ да танцуваш цяла нощ или най-накрая ще започваме? – попита го Грейс, докато бавно обикаляше около него, с меч ръка. – Да не би големият и силен атлант да се страхува, че ще му сритам задника?

Алексий не се сдържа и се засмя.

– Изправял съм се пред по-големи и опасни противници от теб, но те не бяха толкова сладкодумни.

– Не изоставай, старче. Знам, че не си от този век, но нека да те светна, че това се нарича сплашване на противника – усмихна му се тя, а очите ѝ заблестяха.

Без значение какво имаше между тях, Грейс обожаваше предизвикателството на битката.

Мъжът премигна няколко пъти, докато осъзнае какво му казваше.

– Старче ли ме нарече? – не беше нужно да преиграва с яростта си. – Старче? Ще ти дам аз едно старче.

След тези думи, той спря да обикаля около нея и се приближи, вдигна меча си и замахна наляво. Тя го блокира и парира отдясно.

– Прекалено си лесен, старче. Винаги замахваш наляво, никой ли не ти го е казвал през последните няколко века? Може би се нуждаеш от още тренировки, преди да успееш да ме повалиш – след това без проблем изпълни пирует, достоен за балерина, завъртя се и опита да го ритне директно в лявата половина на главата.

Той се наведе и я хвана за кръста, докато беше във въздуха. Преди да успее да реагира, той я целуна по врата и вдиша дълбоко, за да може да поеме уникалния ѝ аромат. Ухаеше на диви цветя и морска трева. Не беше нежна като роза. Целуна я още веднъж и се усмихна, когато усети ускорения ѝ пулс да препуска по устните му, а след това отскочи назад.

– Този старец разполага с трикове, за които дори не си мечтала, жено. Внимавай, защото смятам да си вземам по нещо всеки път, когато се озовеш в обятията ми.

Тя се завъртя, зае бойна позиция и насочи меча си към него. Страните ѝ бяха поруменели, но Алексий не можеше да каже дали беше заради напрегнатата битка, или заради целувката. Вероятно и двете. Все пак това беше Грейс.

– А какво ще кажеш за всеки път, когато аз те спипам? – предизвика го тя.

Той се усмихна и позволи на всяка една гореща фантазия, която е имал за нея, да се разкрие в погледа му. Заради въздишката, която избяга между устните ѝ, атлантът сметна, че е разбрала съобщението му.

– Мислех да поиграем тенис – отвърна ѝ, надсмивайки се на думите ѝ за въпросния спорт.

След това вдигна меча си и тръгна към нея. Нямаше да прояви милост както и не смяташе да прави коментари, свързани със секса или човечността ѝ. Точно сега, в този момент, тя беше негова и щеше да я вземе по единствения начин, който не му беше забранен.

– Отбранявай се, прекрасна моя – каза ѝ и след това нападана.

* * *

Грейс едва успя да си поеме дъх преди той да я атакува. Дървените мечове се удряха един в друг, докато двамата с Алексий си проправяха път на ринга. Заради невероятното си мускулесто тяло, дълбоките сини очи и дълга руса коса, която стигаше до раменете му, той приличаше на викинг, дошъл да отвлече селската девица.

Селска девица, но с късмет.

Чакай. Не. Концентрирай се. Трябва да устоиш на викинга, тоест атланта. Покажи малко достойнство, момиче.

От време на време Грейс го принуждаваше да заеме отбранителна позиция, но всеки път, щом той го правеше, я гледаше втренчено и едва спираше смеха си. Воинът си играеше с нея и това я побъркваше.

Лошото беше, че каквото и да искаше да постигне с побъркания си план и постоянните докосвания, се получаваше. Беше толкова разсеяна и не можеше трезво да обмисли стратегията или следващия си ход, а без съмнение отстрани приличаше на някой начинаещ.

Тя нападаше, а той парираше, а след това отвръщаше на удара ѝ. Замахваше с меча, а мъжът го блокираше и отново я докосваше. Целуваше врата ѝ. Докосваше косата ѝ.

След подобно сражение никога не бе дишала така тежко, дори и в истинска битка с истински мечове. Той дори не беше задъхан. Алексий контролираше цялата битка.

Възползва се от отвлеченото ѝ внимание и отново замахна наляво. Грейс го блокира без никакво усилие, но осъзна, че воинът бе направил заблуждаваща маневра. Боецът се движеше светкавично бързо и за секунда я притисна към себе си. Гърдите ѝ се опряха в неговите. Пусна меча си на земята, докато със свободната си ръка се протегна да развърже косата ѝ. Тежката ѝ плитка се спусна надолу, а след това воинът махна и връвчицата, с която я бе вързала.

– Защо криеш тази коса? – попита я с нисък и дрезгав глас.

Глас, който би трябвало да използва в спалнята. Опита се да му отвърне, но думите не искаха да излязат от пресъхналата ѝ уста.

Алексий спусна другата си ръка надолу и я хвана за задника, а след това я придърпа по-близо до себе си. Бяха толкова близо, че Грейс усещаше непогрешимото чувство на възбудата му, която се отъркваше в нея. Усети, че прави нещо с плитката ѝ, но не знаеше какво, докато вече разплетената ѝ коса не се появи между тях, увита около китката му.

– Знаеш ли, че фантазирам за твоята коса? Никога не съм имал по-ярки и страстни блянове. Сънища, в които косата ти е разпиляна по възглавницата ми; как тези тъмни къдрици красят коприната в спалнята ми в Атлантида. Мечти за дългите ти къдрици, които падат по гърдите ми, докато те любя. Или как заравям пръсти в тях, докато те взимам из отзад. Имаш ли представа какво ми причиняваш?

Сведе глава до извивката между шията и рамото ѝ и вдъхна аромата ѝ. Усещането за топлия му дъх по кожата ѝ бе толкова възбуждащ, че коленете ѝ се подкосиха и Грейс изпусна дървения си меч.