|
Оценить:
|
Разкриването на Атлантида
3
– Мамка му, Мишел, престани с тези британски превземки. Колко е зле?
На приглушената светлина от уличното осветление, лицето на Мишел изглеждаше по-бяло и от снежна буря.
– Може би не е толкова зле. Малко под рамото, но ми е трудно да дишам и… – точно тогава, изречението ѝ се превърна в болезнено стенание.
– Вероятно е засегнало белите ти дробове. О, богове, веднага трябва да те заведем в болницата – каза Грейс и отправи безмълвна молитва към Диана и Христос.
Сграбчи лъка и наполовина пълния колчан, намиращи се зад нея, и се върна на шофьорското място, след което постави стрела на оръжието с прецизност, доказваща дългогодишната ѝ практика. Прицели се и тихо зачака момента, в който щеше да забие сребърния връх на стрелата в тялото на някой от враговете си.
Тя бе наследница на Диана и никога не пропускаше.
– Ще те заведа в болница.
Обърна се към Мишел, като междувременно оглеждаше района за следи от Алексий или нападателите им.
Тъмна сянка се прокрадваше към джипа и тя я проследи на мига, следвайки инстинкта си.
– Не ви ли стигна в щаба, копелета! – извика Грейс. – Не са ли ви достатъчни дузината мъртви шейпшифтъри и почти толкова вампири? Ако тя умре, ще ви избия до крак.
Сянката бе толкова бърза, че едва успя да я проследи с поглед, но щом всичко ѝ се проясни, видя, че всъщност са блестящите частици от мъгла. Тогава свали гарда и стрелата си.
Вампирите не пътуваха като мъгла. Беше Алексий, който приемаше телесната си форма.
Мъжът оголи зъби, а изражението на лицето му буквално бе диво – нечовешки хищническо, при вида на което Грейс ахна, и ледени тръпки се спуснаха по гръбнака ѝ.
– Тръгвай! Веднага! – нареди. – Ще съм над вас. Заведи я в болницата. Незабавно!
– Хвана ли ги?
– Нека да кажем, че повече няма да наранят никого – отвърна ѝ той. – Сега тръгвай!
Затрудненото дишане на Мишел я стимулира още повече. Грейс запали джипа, гумите изсвистяха, и пое по улицата, далече от нещото, което ги бе нападнало в алеята преди малко.
– Дръж се, миличка, моля те, Мишел, дръж се – Грейс се молеше на всички богове, докато шофираше бързо към болницата.
Точно над тях, със същата скорост, я следваше една сянка от искрящи частици.
Грейс се качи на бордюра при входа на „Бърза помощ“ и спря точно пред вратата, като не обърна внимание на табелите и недоволните викове на персонала на болницата, които стояха пред огромните двойните врати на сградата.
Тя изхвърча от колата, викайки за помощ, затича се и отвори вратата на задната седалка. Мишел се озова в обятията ѝ. Вцепенена и с широко отворени очи, Грейс изпищя с всичка сила, която прогори гърлото й, името на единствения човек от когото отчаяно се нуждаеше.
– Алексий!
– Тук съм.
Воинът се появи, пое Мишел от ръцете на Грейс и се затича към вратите на спешното. Персоналът го посрещна с носилка, крещейки компетентно звучащи медицински фрази. Мъжът внимателно постави приятелката ѝ на носилката и се отдръпна, за да могат да я вкарат вътре и да се погрижат за нея.
С наведена глава, Алексий се върна към Грейс и я вдигна на ръце. Така силно я притисна към себе си, че едва ли не за малка част от секундата тя се почувства в безопасност.
Когато забеляза, че един от подчинените ѝ се доближава към тях, Грейс сложи ръка на гърдите на Алексий и вложи всичката си останала сила, за да се отблъсне от него. За миг очите му заблестяха с изпепеляваща зелена светлина, способна да изгори кожата по лицето ѝ. Но след това, макар и бавно, сантиметър по сантиметър, мъжът я свали на земята и я пусна, сякаш не само тя страдаше от загубата на контакта им.
– Грейс, мога да преместя джипа – обърна се към нея Спайк. Той бе един от ранените при първото нападение на шейпшифтърите, но изглежда бинтовете по ръцете му не го бяха забавили. – Всички се лекуват. Повечето от нас ще се оправят. Ще се чуем с Хоук след операцията.
Грейс кимна, доволна от новините. Беше твърде изморена, за да говори.
Спайк присви очи и отправи поглед, изпълнен с подозрение към Алексий.
– Смятахме, че чернокосият е излекувал Мишел.
– Направи го – отвърна атлантът през зъби. – Попаднахме на засада.
Внезапно Спайк премина в нападателна позиция и бръкна под якето си, под което Грейс знаеше, че има поне три оръжия и няколко ножа.
– Колко? Искаш ли да ги последваме?
– Вече се погрижихме за тях – отвърна Грейс.
Алексий кимна.
– Бяха само четирима.
Всеки друг би се похвалил с бройката на убитите, но не и Алексий – той просто изтъкваше факт.
Уважение премина по лицето на Спайк. Грейс не беше единствената, която бе виждала Алексий в действие. Помисли си, че воинът не би искал да споменава трика с мъглата. Беше нещо ново. Може би трябваше да остане тайна.
– Благодаря ти, че ще преместиш колата. Ние ще… сме в безопасност в болницата.
Погледна към Алексий, който понечи да постави ръка на рамото ѝ, но се поколеба, сякаш се страхуваше, че ще бъде отхвърлен. Но Грейс се облегна на него – бе прекалено изморена и изплашена за Мишел, за да се принуди отново да остане сама.
Само този път щеше да разчита на някой друг. Само този един-единствен път.
* * *
Болницата в Сейнт Луис, бърза помощ
Алексий огледа претъпканата чакалня и си спомни пътите, когато той и събратята му трябваше да бъдат лекувани. За разлика от стаите за лечение в Атлантида, които бяха оазис от спокойствие, чист въздух, слънчева светлина, меки и удобни мебели и многобройни благоуханни цветя, тези тук бяха препълнени с отчаяни и ранени хора, които чакаха своя ред, облени в миризмите на кръв, пот, лекарства и отчаяние.
