Разкриването на Атлантида

Оглавление

Насочи се към повърхността и след това и към брега, нетърпелив да се върне при нея. Сам, Тайни и останалите щяха да стоят на пост цяла нощ. Сам специално се бе обърнал към Алексий и му бе казал, че няма нужда и той да патрулира тази нощ.

– Мисля, че двамата с Грейс имате недовършена работа – бе казал възрастният мъж.

Той също се бе предал на чара на жена, която не подозираше колко красива и великодушна е всъщност.

След като вече бе излязъл на повърхността, Алексий скръсти ръце, погледна нагоре към звездите и изрече най-искрената си молба.

– Не разполагам с каквито ѝ да е номера или магията на жрец, велики Посейдоне. Но имам силното желание да продължа напред. Моля те, приеми решението ми да наруша обета за безбрачие, който дадох по време на ритуала за пречистване. Ако тъмните желания, от които се страхувах, са се криели в мен, то те щяха да се покажат сутринта, когато Грейс бе така уязвима. Тогава показах, че все още притежавам героичните качества на воин на Посейдон.

Алексий се засмя, внезапно изпитвайки усещането, че е по-жив дори от самите вълни.

– Никога не съм искал да бъде герой, но днес всичко се промени. Изглежда, че желанието означава нещо само по себе си. Отговорът е в самия теб, щурче – завърши той и се ухили като пълен идиот.

Внезапно разбра всичко и го заля необичайно за него спокойствие. Спокойствие и трескаво очакване – и двете бяха емоции, които не бе изпитвал от… дори и той не можеше да каже от колко време.

Нямаше търпение да отиде при нея, затова не си направи труда да достигне брега, за да се облече, вместо това се издигна във въздуха, насочи се към форта, след това по коридора, който водеше към стаята ѝ. След като вече се намираше там, прие човешката си форма и огледа стаята. Грейс не беше там.

Което вероятно беше добре, предвид че се бе появил в стаята ѝ чисто гол.

– На това му се казва страхотно появяване – чу гласа ѝ, пълен с радост и топлина.

В отговор Алексий взе одеялото и се покри с него.

След това се обърна, за да се изправи пред своето бъдеще.

* * *

Грейс бе леко изненадана, когато се прибра в стаята си и завари атланта, който се размотаваше в нея. Боже, имаше перфектен задник. Обърна се към нея, покрит с карираното ѝ одеяло. Тя се опита да не се засмее. Бори се с импулса.

Но изгуби битката.

Смееше се така неудържимо, че от очите ѝ потекоха сълзи.

– Знаеш ли, бях ти приготвила съблазняване, което да разтърси света ти, но и ти свърши работа.

Алексий ѝ се усмихна глуповато, но усмивката му изчезна, когато горещ и хищнически огън запламтя в очите му.

– Съблазняване, което щеше да разтърси света ми? О, Грейс, тази нощ определено съм на твое разположение.

– Виждам. Виждам доста – засмя се отново тя, опитвайки се да не диша учестено при гледката на мускулестите му гърди, рамене и ръце. При това голи. Както и онези дълги мускулести крака. Също голи.

Сърцето ѝ запрепуска, а тя се надяваше онези супер сили, които атлантите притежаваха, да не включват свръхчувствителен слух.

– Страшно много – продължи тя. – Да не си бродил наоколо гол? Чудя се, какво ли би помислил Тайни за това?

Дебнейки я, Алексий пристъпи наред.

– Без съмнение ще реагира също както теб, но аз не се движих във форма, която може да бъде видяна.

– А дрехите ти?

– Оставих ги на плажа. Ти обаче си прекалено облечена – направи още една крачка напред. – Може би ще бъдеш така добра да свалиш това яке.

Тогава, осъзнавайки, че той наистина стоеше пред нея, Грейс се засмя и си пое дълбоко дъх. Наистина щяха да го направят. Щяха да се предадат на привличането, което от много време ги побъркваше.

– Не му мисли – каза той. – Изборът е съвсем лесен, Грейс. Или ме помоли да си тръгна, или свали дрехите си. Всички дрехи. Веднъж завинаги трябва да решим какво е това нещо между нас, и то извън ринга – усмихна ѝ се порочно и пулсът ѝ се ускори. – А и мразя тенис.

Грейс отвърна на предизвикателството му, като затвори вратата зад себе си, а след това се обърна и я подпря с един стол. Нито една от стаите във форта не разполагаше с ключалка, а и досега не ѝ бе трябвала.

Алексий на мига се озова зад нея, нарушавайки личното ѝ пространство. Стресната от внезапната близост, тя се наведе към стола и преди да падне върху него, успя да се подпре на дървената врата.

От резките движения раната я заболя и ѝ се зави свят, типично за нея. Раната ѝ бе започнала да се заздравява, докато спеше, но тъй като бе по-голяма щеше да ѝ трябва повече време, за да се излекува. Не беше никак добре. Само защото вече не зееше отворена, не означаваше че не я боли. Въпреки това до седмица щеше да е забравила за нея.

Алексий се отпусна върху Грейс, толкова близо че топлината на тялото му я побърка. Докосвайки я цялата от раменете, през гърба, та чак до пръстите на краката.

Не усещаше обаче одеялото помежду им.

Задъха се, но не се отдръпна от него. Просто завъртя глава и го погледна през рамо.

– Не мисли, че не оценявам жеста, но така раната доста ме наболява.

Моментално той я хвана и много нежно я издърпа назад, докато проклинаше себе си.

– Съжалявам, ми амара. Какъв глупак съм само! Моментът е неподходящ. Ти си ранена, а аз…

Тя се отпусна на здравите му и силни гърди и го накара да млъкне по най-добрия начин, като го целуна. Устните му бяха едновременно твърди и меки. Вплете пръстите си в гъстата му коса и дръпна главата му съвсем леко надолу, за да бъде по-близо до нея, така че дори и дъхът му да стане част от нея.

– Да – промълви Грейс, след като се отдръпна от устните му и остана изненадана, когато разбра, че не само тя диша тежко. – Бях ранена, така е, но сега съм много по-добре. Тялото ми се лекува изключително бързо.