Разкриването на Атлантида

Оглавление

Алексий я пусна и тя потъна в леглото. Воинът отстъпи назад, сякаш допирът ѝ го изгаряше.

– Ще ти се извиня още веднъж, ми амара. Не разсъждавах трезво, просто копнеех за теб като безсърдечен… – извиненията и самообвиненията му секнаха, когато осъзна, че се намира в стаята ѝ напълно гол.

Грейс спусна поглед по него. Първо огледа омагьосващите му гърди, след това плоския корем и копринените косъмчета, които водеха към неговия… О, мили боже. Този мъж си имаше всичко. И наистина впечатляващата му ерекция ясно ѝ показваше колко много адски силно я желае. Грейс вдиша дълбоко и наясно до какво ще доведе жестът ѝ, облиза устни, докато не откъсваше поглед от пениса му.

Никога не е била изтънчена, защо сега да бъде такава.

Членът му се изпъна напред, навярно отвръщайки на провокацията ѝ или поне така се надяваше, защото не притежаваше нито практиката, нито опита, за да го съблазни. Истината бе, че в този момент импровизираше.

– Опитваш се да ме убиеш, така ли? – успя да каже през зъби той. – Старая се да бъда джентълмен. Да проявя героизъм. Отново. Но в името на всички богове, мисля, че очакваш твърде много от мен.

Тя се изправи и прояви героизъм като отмести погледа си към лицето му, опитвайки се да не забелязва, че той отново се отдръпна от нея.

– Не си разбрал. Никой не иска да се правиш не герой – каза тя и страните ѝ поруменяха, щом си спомни за държанието си сутринта. – Това съм аз, Алексий. Без странни реакции, предизвикани от зова на алфата, без магията на фае, просто аз. Това съм аз и те желая. Какво ще кажеш да го караме бавно? Да бъдеш нежен? Не може ли поне да опиташ?

Засрамена от това, че въпросът ѝ звучеше като отчаяна молба, младата жена се опита да преглътне бучката, която се бе загнездила в гърлото ѝ. Погледна към пода, сигурна, че преживяваше един от най-трудните моменти в живота си. Бе по-лесно, когато излагаше на риск само живота си.

Този път имаше опасност за сърцето и гордостта ѝ.

Алексий пристъпи напред и започна да разкопчава блузата ѝ, след което се наведе, за да я целуне по челото, след това по брадичката и по гърдите, които се разкриваха след всяко едно освободено копче.

– Нежен – прошепна между целувките той. – Мисля, че мога да бъде нежен.

* * *

Алексий се чу да казва на Грейс, че може да бъде нежен, макар цялото му същество да крещеше, че това е лъжа. Как можеше да бъде нежен, след като единственото, което желаеше, бе да я хвърли на леглото и да проникне толкова дълбоко в нея, докато членът му не достигнеше утробата ѝ? Как да бъде нежен, след като копнееше да завърже ръцете и краката ѝ, а след това да я докосва и хапе, да остави следите от ноктите, устните и зъбите си по цялото ѝ тяло?

Желаеше, не, той изпитваше нужда да я вземе. Да я бележи. Да я направи своя, безрезервно и завинаги. И в това нямаше и капка нежност.

И тогава чу призрачния смях на онази жена, сякаш бе с тях в стаята. Смехът на Анубиса.

И ето че победих – прошепна фантомът, роден от спомените за онзи ад. – Покорих те, телом и духом, и в теб няма дори и една частица, която да не е опорочена, объркана и грешна.

Пръстите му потръпнаха, докато разкопчаваше блузата ѝ, а след това се парализира, неспособен да продължи. Ами ако богинята на вампирите е предсказала бъдещето му вместо обичайните за нея заплахи, когато изрече тези думи преди толкова много години? Ако наистина Алексий бе опорочен, объркан и грешен?

Клатейки глава от отчаяние, той започна да се отдръпва от Грейс. Прекрасната Грейс, която заслужаваше много повече. Най-сетне, след като бе събрал кураж да я погледне и да ѝ обясни, той впери погледа си в нея.

– Грейс, не мога…

– Не мисли толкова – посъветва го тя, усмихвайки се, докато изричаше същите думи, с които той я бе убедил да се впусне в това приключение с него. Но след това усмивката ѝ изчезна. – След всичко, което се случи, след като хората умряха, аз се нуждая от теб, Алексий. Имам нужда от твоята топлина, за да се чувствам отново жива. Склонна съм да поема риск, какъвто никога не съм поемала и да призная, че изпитвам чувства към теб.

Постави ръка на гърдите му и потрепервайки си пое дъх, а след това се приближи още до него.

– Наясно съм, че трябва да си тръгнеш, да се върнеш в Атлантида и да продължиш воинския си дълг да защитаваш света и всичко останало. Знам, че ще живееш вечно, а аз съм простосмъртна. Като дете винаги съм се чудела какво, по дяволите, си е мислила Лоис Лейн? Но в този момент, само за тази нощ, искам да бъдеш с мен.

Нещо в грубите му черти и суровия му поглед се пречупи и този път, когато я погледна, погледът му бе по-мек, а краищата на устните му се извиха в усмивка.

– Мисля, че за малко мога да спра да защитавам света и всичко останало, за да бъда с теб.

Алексий притвори очи за секунда, а след това протегна ръка към Грейс, държейки един от кинжалите си.

– В замяна, ще те помоля за една услуга. Ако нещо се обърка и аз те застраша по един или друг начин, искам да ми обещаеш да използваш това срещу мен.

В отговор Грейс го зяпна с широко отворена уста.

– Шегуваш ли се? Искаш да ти обещая какво? Да те наръгам? Боже, Алексий, на това ли казваш любовна игра?

Воинът постави кинжала на шкафчето до леглото и се обърна към нея, като хвана двете страни на полуразкопчаната ѝ блуза.

– Искаш да те предразположа ли? – усмивката му на хищник блестеше под светлината на лампата. – Само гледай.

След тези думи той дръпна рязко едната половина на ризата ѝ и копчетата полетяха във въздуха. Коленичи пред нея, докосвайки нежно превързаната страна на тялото ѝ, обгърна гърдите ѝ и зарови лицето си между тях. В същото време Грейс галеше копринените му коси и се опитваше да не загуби равновесие, но Алексий премести главата си, пое едното ѝ зърно в устата си и го засмука. В отговор на нежните му ласки, коленете ѝ се подкосиха. С големите си силни ръце, той стисна дупето ѝ и не ѝ позволи да помръдне, докато засмукваше зърното ѝ и тя не започна да се задъхва от желание и страст. След това Алексий насочи вниманието си към другото зърно и направи същите невероятни неща с него.